МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

АНТИСЕМИТИЗЪМ И ИСЛЯМОФОБИЯ В БЪЛГАРИЯ. ДЕЙСТВИТЕЛНИ ПРАВНИ И СОЦИОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ

Доц. д-р Ирена Илиева

Целта на статията е да представи накратко действителния правен регламент за защита на религиозните права на индивидите, принадлежащи към мюсюлмански и еврейски общества в България. Авторът прави опит да съчетае правните въпроси с някои скорошни социологически учения по антисемитизъм и ислямофобия и свързаното с тях насилие и престъпления. Явленията антисемитизъм и ислямофобия се основават на присъствието на мюсюлмански и еврейски общества в България. Статията представя някои актуални
статистически данни за турците (мюсюлманите) и евреите в страната според последното преброяване на населението през 2011 г. Вниманието на изследването е насочено към вътрешното законодателство, особено политическите права, защитата от дискриминацията, понятието "положителна дискриминация", религиозните права и свободи и съответното българското наказателно право. Този правен регламент се анализира в светлината на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на България, която определя значимостта на задълженията според международното публично право. Цитира се някоя приложима съдебна практика. Правният анализ демонстрира факта, че няма никакви правни определения за "антисемитизъм" и
"ислямофобия". Прави се общо заключение относно съвместимостта на българската система за защита за индивидите, които принадлежат към малцинствата с международни задължения.

РОЛЯТА НА СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪIОЗ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ПРАВНИЯ РЕД В СФЕРАТА НА СЪДЕБНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА

Тодор Коларов

Важно значение за развитието на съдебното сътрудничество по наказателни дела и за противодействието на международната организирана престъпност има, наред със законодателството, приемано в рамките на Европейския съюз, и Съдът на ЕС. Компетентността на Съда в рамките на бившия Трети стълб на ЕС е установена с член 46 от ДЕС. Един от важните въпроси, на които Съдът на ЕС отговаря чрез решенията си, касае неговата компетентност и дали компетентността му в рамките на бившия Трети стълб е по-широка от обособената в член 35 от ДЕС. Като разглежда принципите на съдебното сътрудничество по наказателни дела, авторът стига до извода, че, подобно на сферата на бившото Общностно право, Съдът на ЕС има значителна роля за развитието на правния ред и се придържа към непротиворечиво  прилагане на фундаменталните принципи във всички сфери на правото на ЕС.

ЧЛЕН 2 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ОТ ПАЛЕРМО И ТЪЛКУВАНЕТО МУ В НЯКОИ НАЦИОНАЛНИ КРИМИНАЛНИ ЗАКОНОДАТЕЛСТВА

д-р Никола Тупаически, м-р Драгана Киприяновска

Появата на организирана престъпност и елиминирането й несъмнено налагат сериозни задължения на условно установяване и определяне насъответните й компоненти. Теоретичните подходи към определяне на съдържанието и на основните определения на понятието доказват важността от откриване на дебат по чувствителна тема, която е трудно да се формулира и чийто обект на изследване трудно може да се определи. Това е резултат от факта, че този вид престъпност, която променя конкретната си проява ежедневно, демонстрира изключителен капацитет да се приспособява към условията на пазара, към политическите обстоятелства и към ситуацията в държавата като цяло. Но проблемът се усложнява, като се вземе предвид фактът, че в законодателствата на определени държави няма балансирани гледни точки относно функцията за развитието и определянето на общата
представа и съдържанието на споменатото понятие. Следователно съществува необходимост от определяне на нова концептуална рамка, която да включва основни елементи на понятието и която би трябвало да бъде предхождана от внимателно четене на законовия текст, анализ и
приемане на международни стандарти и сравнителни решения в степен, в която те да отговарят на ситуациите и нуждите на национално ниво.

ПРИВИЛЕГИИ И ИМУНИТЕТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Гл. ас. д-р Мариета Рабохчийска

Статията е посветена на въпроса за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, тъй като това е един от ключовите проблеми за външното представителство и международната правосубектност на ЕС. Вниманието е насочено към представителството на Съюза навън -
спрямо третите страни и международните организации. Уредбата на ползваните от ЕС привилегии и имунитети е анализирана с оглед на нормите на дипломатическото право и според нивото на външно представителство. Целта е още веднъж да се открои спецификата на ЕС като sui genais формация, като се направи аналогия между ЕС идържавите или международните организации от гледна точка на ползваните дипломатически привилегии и имунитети.

ОТНОСНО НЯКОИ АСПЕКТИ НА АНТИТРЪСТОВОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ИКОНОМИКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Доц. д-р Иватt Цветанов

Статията проследява и развива темата за това, как свободната конкуренция може да бъде естествен регулатор на пазарните отношения. Чрез историческата ретроспекция на първите антитръстови  норми и последвалите анализи на съвременните икономически процеси
авторът търси отговорите на наболелите проблеми, свързани с държавното регулиране на икономиката, установяването на общовалидни правила за поведение при осъществяването на стопанска  дейност, формирането на ефективна секторна политика в областта на икономиката и реципирането на основни антитръстови правила, прилагани в ЕО.

ПРИХОДИ ОТ ДАНЪЦИ И СОЦИАЛНИ ОСИГУРОВКИ В СТРАНИТЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮ1З

Доц. д-р Десислава Стоиловаѝ

Разработката има за цел да изследва динамиката на приходите от данъци и социални осигуровки, представени като дял от брутния вътрешен продукт в страните от Европейския съюз (27) в периода 1995-2010 г. Анализирани са динамиката и промените в структурата на
приходите от преки данъци, косвени данъци и социални осигуровки. Отчетено е влиянието на световната икономическа и финансова криза върху данъчно-осигурителната тежест в Европейския съюз (27). Резултатите от сравнителния анализ показват, че, измерена като дял от брутния вътрешен продукт, данъчно-осигурителната тежест в България през 2010 г. е най-ниска сред страните от ЕС (27). Същевременно през периода 1991-2010 г. българската данъчна система претърпява кардинална трансформация от подоходен, през хибриден, към
екстремно потребителски тип. През последното десетилетие тежестта на данъчното облагане в нашата страна в значителна степен е концентрирана върху потреблението на стоки и услуги, докато в преобладаващата част от страните от Европейския съюз са възприети данъчни системи от хибриден тип. Нещо повече, основните фактори, определящи екстремно потребителския характер на българската данъчна система, остават непроменени и през 2011 г., което влиза в противоречие с принципите на хоризонтална и вертикална справедливост на данъчното облагане.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СВЕТОВНАТА КРИЗА ЗА СЪВРЕМЕННОТО МАКРОИКОНОМИЧЕСКО РЕГУЛИРАНЕ

Доц. д-р Васил Сивов

В статията са разгледани опитите за нов модел на икономическо регулиране, породени от световната икономическа криза, като са обособени няколко главни направления в оформящия се нов модел на регулиране на световната икономика: прогнозиране и предотвратяване
на кризите с помощта на антицикличното регулиране; усилване на ролята и отговорността на МВФ и на другите международни финансови институции при прогнозирането и предотвратяването на кризи; осигуряване на равновесие между микро- и макропруденциално
регулиране; усъвършенстване на регулирането, функционирането и прозрачността на финансовите, суровинните и енергийните пазари;· стимулиране на рекапитализацията на банките. Авторът обръща внимание и на инициативите за реформи в регулирането на водещите държави като напр. Програмата на Барак Обама за реформа в регулирането, а в заключение прави извода, че реформите в регулирането на икономиката са неизбежни.

СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ: СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПО ОТНОПIЕНИЕ НА ФИРМИ И ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА ОТ РУСИЯ

Проф. д-р Паул Калиниченко

Настоящата статия е посветена на практиката на отправяне на фирми и граждани от Русия към Съда на Европейския съюз и практиката на разглеждане на Съда на ЕС на преюдициални запитвания на националните съдилища на държавите членки. В статията авторът анализира случаите на съветските външнотърговски организации, както и действията на компании от Русия, предоставени на съдилищата в Люксембург през 90-те години на ХХ век. Специално внимание се обръща на случаите на физически лица от Русия, разглеждани от Съда
на Европейския съюз.