МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

Съдържание

Проф. д-р Габриела Белова, гл. ас. д-р Анна Христова

PNR данни – историческо развитие и защита към настоящия момент / 7

Georgi Chankov, ScD, Associated Professor at UNWE, Sofia

Contemporary Concepts of Leadership and Power and the Case with Bulgaria / 31

Nikolay Marin, Associate Professor

Algorithmic state as a new paradigm in contemporary constitutional and European law / 41

Виктор Синански, гл. ас. д-р Диана Иванова

От коалиция към съперничество. Разривът в междусъюзническите отношения и началото на Студената война / 60

Д-р Станислав Станев

Реакцията на Република Северна Македония към българските културни клубове през призмата на чл. 11 от Договора за добросъседство,

приятелство и сътрудничество, сключен с Република България / 75

Докт. Десислава Ахладова

Ескалация на домашното насилие и законодателни решения за подобряване на нормативната база / 92

Докт. Александър Янков Криминализирането на речта на омразата в рамките на Европейския Съюз / 106

Stylianos Kafestidis, PhD Student

Greek concerns about power gambit in the Eastern Mediterranean / 114

Докт. Денис Венциславов

Преформулиране на теоретичните основи на политическия реализъм / 129

Приложения

Agreement on Ending the War and Restoring the Peace in Viet-Nam. Signet at Paris on 27 January 1973

Нашите автори

PNR ДАННИ – ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И ЗАЩИТА КЪМ НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ

Проф. д-р Габриела Белова, гл. ас. д-р Анна Христова, Катедра „Международно право и международни отношения“, Правно-исторически факултет, Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград

Резюме: В статията е проследенауредбатана резервационните данни на пътниците (PNR данни) първоначално в Директива 95/46/ЕО, а впоследствие и Директива (ЕС) 2016/681, както и в поредицата споразумения за PNR данни главно между ЕС и САЩ, но също така между ЕС и Австралия, ЕС и Канада. Разгледана е оценката на Комисията относно прилагането на Директивата на ЕС за резервационните данни на пътниците през първите две години, която като цяло е положителна. Посочено е, че в решението си по делото C-817/19, Ligue des droits humains преди по-малко от година – на 21 юни 2022 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови, че „при липса на действителна и настояща или предвидима терористична заплаха за държава членка, правото на ЕС не допуска национално законодателство, предвиждащо предаване и обработка на резервационни данни на пътниците (PNR данни) на вътрешни за ЕС полети и транспортни операции, извършвани с други средства в рамките на Европейския съюз”. В този смисъл, Съдът на ЕС зае по-рестриктивна позиция, особено по отношение на два въпроса: (1) по-строги ограничения по отношение на полетите и транспортните операции в рамките на ЕС; (2) по-строг подход към периодите на съхранение.

Ключови думи:PNR данни, Директива (ЕС) 2016/681, споразумения ЕС – САЩ, съдебна практика на Съда на Европейския съюз.

PNR DATA – HISTORICAL DEVELOPMENT AND CURRENT PROTECTION

Prof. Gabriela Belova, PhD, Ch. Assist. Prof. Anna Hristova, PhD, Department of International Law and International Relations, Faculty of Law and History, South-West University “Neofit Rilski”– Blagoevgrad

Abstract: The article observes development of the EU legislation concerned Passenger Name Record (PNR) data, initially in Directive 95/46/EC, and subsequently in Directive (EU) 2016/681, as well as in the several PNR agreements mainly between the EU and the US, but also between the EU and Australia, the EU and Canada. The Commission’s assessment of the implementation of the EU PNR Directive in the first two years is examined, which is generally positive. In its judgment in case C-817/19 Ligue des droits humains of 21 June 2022, the Court of Justice of the European Union (CJEU) ruled that “in the absence of a genuine and present or foreseeable terrorist threat to a Member State, EU law precludes national legislation providing for the transfer and processing of Passenger Name Record (PNR) data on intra-EU flights and transport operations;  carried out by other means within the framework of the European Union”. In this sense, the CJEU has taken a more restrictive stance, especially with regard to two issues: (1) greater restrictions on intra-EU flights and transport operations; (2) a more rigorous approach to retention periods.

Keywords: PNR data, Directive (EU) 2016/681,EU-US agreements, Court of Justice of the European Union’s case-law.

CONTEMPORARY CONCEPTS OF LEADERSHIP AND POWER AND THE CASE WITH BULGARIA

Georgi Chankov, ScD, Associated Professor at UNWE, Sofia

Abstract:

There are different concepts of power and leadership. Models of power based on strong personality, money and organization are superimposed on models of hereditary power, clan affiliation and icnomic (democratic) power. The neoliberal conception of power and leadership has universal claims, but it does not offer the only successful model, even in the United States. In Bulgaria, a country from the Eastern Orthodox tradition, the neoliberal model has been imposed factually on traditionalist power relations, and poor outcomes in societal development have led to alienation between elites and ordinary citizens.

Keywords: types of power and leadership, culture, characteristics of Bulgaria.

СЪВРЕМЕННИ КОНЦЕПЦИИ ЗА ЛИДЕРСТВОТО И ВЛАСТТА И ПРИМЕРЪТ С БЪЛГАРИЯ

Доц. д.ик.н. Георги Чанков, УНСС, София

Резюме:

Съществуват различни концепции за властта и лидерството. Моделите на властта, основани на силна личност, пари и организация, се наслагват върху моделите на наследствената власт, клановата принадлежност и икономическата (демократичната) власт. Неолибералната концепция за властта и лидерството има универсални претенции, но тя не предлага единствения успешен модел, дори и в САЩ. В България, страна от източноправославната традиция, неолибералният модел е наложен върху традиционалистките властови отношения, а лошите резултати в общественото развитие водят до отчуждаване между елитите и обикновените граждани.

Ключови думи: типове власт и лидерство, култура, български характеристики.

ALGORITHMIC STATE AS A NEW PARADIGM IN CONTEMPORARY CONSTITUTIONAL AND EUROPEAN LAW

Nikolay Marin, Associate Professor and Dean of Faculty of Law and History, SWU “Neofit Rilski”, Bulgaria

Abstract:

This chapter is devoted to the status of the Algorithmic State in the context of modern European and Constitutional law. The research provides a potential definition of the algorithmic state and to what extent its scope will be entangled in the framework of the contemporary entity and personality of state. Nowadays, the legal framework of the Algorithmic State is neither regulated as a complete concept in Constitutional nor in European law (TEU and the TFEU). Only certain areas consist algorithmic approach are legally regulated, while others are in the process of their initial regulation. It is in fact a legal phenomenon which presents a necessity of new paradigm concerning legal status of state in digital environment. The Algorithmic State is a complex concept that manifests its primary legal dimensions. Practically, the study gives a reasoned explanation that the Algorithmic State has a new type of functional characteristics that ensure its application. It builds the modern statehood by combining technological and legal components with established traditional political forms. The article also traces the discussions on amendments of the constitutions on national level and the readiness to develop a common legal framework regulating the legal aspects of the Algorithmic State. Legislators will be faced with a fait accompli. The Algorithmic State ideological status quo is facing a challenge. The author expresses a position that the Algorithmic State is in its early stage and shows flexibility and adaptability to be integrated as an element of modern state.

Keywords: algorithmic state, digitalisations of law and society, personal data, artificial intelligence, new paradigm of law, algorithm, algorithmic modelling, human rights.

ОТ КОАЛИЦИЯ КЪМ СЪПЕРНИЧЕСТВО. РАЗРИВЪТ В МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ И НАЧАЛОТО НА СТУДЕНАТА ВОЙНА

Виктор Синански, студент, ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград

Гл. ас. д-р Диана Иванова, ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград

Резюме:Целта на публикацията е да представи и анализира събитията, довели до разпадането на междусъюзническите отношения в края на Втората световна войнаи началото на Студената война. В нея са разгледани ранни признаци за пропукването на единството в коалицията и са изложени факти, доказващи, че всяка една от трите основни съюзнически страни се стреми да осъществи най-вече своите планове за следвоенния свят. В текста са разгледани „залезът“ на старите велики сили и обособяването на САЩ и СССР като нови основни политически играчи, както и опитите на двете страни да привлекат на своя страна други държави.

Ключови думи:Втора световна война, Антихитлеристка коалиция, Студена война, доктрина „Труман“, план „Маршал“.

FROM COALITION TO RIVALRY.THE BREAK IN INTER-ALLIED RELATIONS AND THE BEGINNING OF THE COLD WAR

Viktor Sinanski, student, SWU "Neofit Rilski" – Blagoevgrad

Ch. Assist. Prof. Diana Ivanova, PhD, SWU "Neofit Rilski" – Blagoevgrad

Abstract: The purpose of the publication is to present and analyze the events, which leads to the collapse of inter-Allied relations in the end of World War II and the beginning of the Cold War. It examines early signs of the breakdown of unity between the Allies and presents facts that show that each one of the three main countries are trying to implement their plan for the post-war world. The text examines the "decline" of the old great powers and the emergence of USA and USSR as the new major political players, as well as the attempts of both countries to attract others to their side.

Keywords: World War II, Allies of Second World War, Cold War, Truman Doctrine, Marshall Plan.

РЕАКЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ КУЛТУРНИ КЛУБОВЕПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ЧЛ. 11 ОТ ДОГОВОРА ЗА ДОБРОСЪСЕДСТВО, ПРИЯТЕЛСТВО И СЪТРУДНИЧЕСТВО, СКЛЮЧЕН С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Д-р Станислав Станев, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Резюме:

Отношенията между Република България и Република (Северна) Македония често са изправени пред предизвикателства. Независимо от факта, че в историята на младата държава Скопие получава най-интензивна подкрепа именно от София, някои политически кръгове залагат именно на антибългарската реторика. Същата до голяма степен има за своя основа историческият разказ – част от образователната система. А към настоящия момент към това се прибавят и редакционната политика на част от медийната среда. Интензивността на тези послания често създава среда на негативни настроения към България сред гражданите на Република Северна Македония. Така формираното обществено мнение създава сериозна пречка в развитието на отношенията между двете държави. Устойчивостта на този проблем във времето накара София да поиска редица въпроси да бъдат уредени със специален двустранен договор. В същия следва двете държави, освен традиционните декларации за приятелство и добросъседство, да поемат ангажимент и за избягване на езика на омразата. Подписаният през 2017 г. Договор е ратифициран от двете държави и е в сила за тях. Неговите норми обаче не намират очакваното приложение и това си личи по реакцията на македонската държава към българските клубове, регистрирани в градовете Охрид и Битоля.

Ключови думи: България, Македония, културни клубове, Охрид, Битоля.

THE REACTION OF THE REPUBLIC OF NORTH MACEDONIA TO THE BULGARIAN CULTURAL CLUBS THROUGH THE PRISM OF ART. 11 OF THE TREATY ON GOOD NEIGHBOURLINESS, FRIENDSHIP AND COOPERATION CONCLUDED WITH THE REPUBLIC OF BULGARIA

Stanislav Stanev, PhD, University of Plovdiv “Paisii Hilendarski”

Abstract:

Relations between the Republic of Bulgaria and the Republic of (North) Macedonia often face challenges. Regardless of the fact that in the history of the young country, Skopje receives the most intense support precisely from Sofia, some political circles rely on the anti-Bulgarian rhetoric. The persistence of these messages often creates anti-Bulgarian sentiments, which is a serious obstacle in the development of relations between the two countries. Therefore, Bulgaria requested that these issues be settled with a special bilateral agreement, in which the two countries, in addition to the traditional declarations of friendship and good neighborliness, also undertake to avoid the language of hatred. The Treaty signed in 2017 has been ratified by both countries and is in force for them. However, its norms do not find the expected application and this is evident from the reaction of the Macedonian state to the Bulgarian clubs registered in the cities of Ohrid and Bitola.

Key words: Bulgaria, Macedonia, cultural clubs, Ohrid, Bitola.

ЕСКАЛАЦИЯ НА ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ И ЗАКОНОДАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА НОРМАТИВНАТА БАЗА

Докторант Десислава Ахладова, Катедра „Международно право и международни отношения“, Правно-исторически факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“–Благоевград

Резюме:

Настоящата статия има за цел да очертае домашното насилие като сериозен проблем пред българското законодателство. Статистическите данни, изложени в доклади и справки на органите на реда, показват необходимостта от предприемане на ефективни мерки, включително и промени в нормативната уредба, с които да се предотвратяват случаите на домашно насилие и да се осигури по-ефективна защита на пострадалите. В българското законодателство следва да бъдат регламентирани конкретни мерки в областта на превенцията, базите данни и координацията между държавните институции и организациите на гражданското общество, които осъществяват дейност в тази насока, мониторинг, както и мерки в сферата на международното сътрудничество.

Ключови думи: домашно насилие, жертви на домашно насилие, нормативна база.

ESCALATION OF DOMESTIC VIOLENCE AND LEGISLATIVE SOLUTIONS TO IMPROVE THE NATIONAL LEGAL FRAMEWORK

Desislava Ahladova, Ph.D. student, Department of International Law and International Relations, Faculty of Law and History of the Neofit Rilski University – Blagoevgrad

Abstract:

This article aims to outline domestic violence as a serious problem facing Bulgarian legislation. The statistical data presented in reports and summaries of the law enforcement bodies shows the need to take effective measures, including changes in the legal framework, to prevent cases of domestic violence and to provide more effective protection to victims. Bulgarian legislation should regulate specific measures in prevention, databases, and coordination between state institutions and civil society organizations active in this field, monitoring, and measures in the field of international cooperation.

Key words: domestic violence, victims of domestic violence, legal framework.

КРИМИНАЛИЗИРАНЕТО НА РЕЧТА НА ОМРАЗАТА В РАМКИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 Александър Янков,докторант към катедра „Национална сигурност и публична администрация“, Правно-исторически факултет,Югозападен университет „Неофит Рилски“

 Резюме:

Настоящата статия разглежда признанието на Европейската Комисия в редица документи от последните години, че престъпленията от омраза и речта на омразата вече представляват общоевропейски проблем и в този смисъл Европейският съюз трябва да предприеме по-широк набор от политически действия за справяне с дискриминацията и политическия екстремизъм. Целта на инициативата на Комисията е речта на омразата и престъпленията от омраза да бъдат идентифицирани като „други области на престъпност“ по смисъла на член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Това официално се обосновава с аргумента, че това са особено тежки престъпления, както и че развитието на трансграничната престъпност също оправдава включването им в този списък.

Ключови думи: реч на омраза, престъпления от омраза, криминализиране, ДФЕС.

 CRIMINALISATION OF HATE SPEECH WITHIN THE EUROPEAN UNION

 Alexander Yankov – PhD Researcher, Department of National Security and Public Administration,Law and History Faculty,South-West University “Neofit Rilski”

 Abstract:

The article examines the European Commission’s recognition in a number of documents in recent years that hate crime and hate speech already pose a pan-European problem and in this sense the European Union must take a wider set of policy actions to tackle discrimination and political extremism. The aim of the Commission’s initiative is to identify hate speech and hate crime as ‘other areas of crime’ within the meaning of Article 83(1) of the Treaty on the Functioning of the European Union (TFEU). This is officially justified by the argument that these are particularly serious crimes, and that the development of cross-border crime also supports their inclusion in the list.

Keywords: hate speech, hate crimes, criminalization, TFEU.