МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕХОДИ КАТО ОСОБЕНОСТ НА СТРАНИТЕ С ДОГОНВАЩА МОДЕРНИЗАЦИЯ

Проф. д.ф.н. Васил Проданов

Статията е посветена на някои общи за държавите от Централна и Източна Европа проблеми. Авторът отбелязва типичния за страни като нашата факт, че "опитите за преход от едно устойчиво към друго устойчиво състояние притежават характеристики, липсващи при страните, които първи извършват процеса на модернизация". В първата група промяната е много по-радикална; източниците на промяната не са в саморазвитието на системата, както е в класическата модернизация на страни като Англия и Франция, а в резултат на външна геополитическа зависимост; моделите образци на промяна не са резултат на саморазвитие и се налагат на една много различна от тях социална среда. Десет сходни характеристики на преходите, особено на тези след 1944 и 1989 г.-, разглежда авторът: преходът започва с геополитически и геоикономически разпад; делегитимация на предходната система и политически преврат; субекти на легитимация на прехода и активни социални групи; сатанизация на миналото и битки за интерпретирането му; ролята на "светлото бъдеще" в българските преходи; асинхронност на социалните проМ'ени; етапи на
различните преходи; от еднородност и консенсенсус-фост към конфликти и конституиране на враг; масовите психопатологии на преходите; "големи скокове" и "незабавна смяна на системата". Финалът е стряскащ: "Колкото по-сложна е една обществена система и колкото по-радикален е преходът, толкова по-ужасяващо катастрофални и разминаващи се с очакванията са неговите резултати."

УСПЕХИ И НЕУСПЕХИ НА 20-ГОДИШНИЯ БЪЛГАРСКИ ПРЕХОД

Доц. д-р Искра Баева

Доц. д-р Искра Баева разглежда периода на "големите промени", започнали на 1 О ноември 1989 г., когато за изненада на огромното мнозинство българи на пленум на ЦК на управлявалата в продължение на 45 години БКП е гласувана оставката на нейния генерален секретар Тодор Живков. Тя прави съпоставка между двата прехода - онзи, осъществен след края на Втората световна война, и този, започнал след края на Студената война. Според нея и двата прехода са революционни, тъй като са съпроводени от дълбоки социално-икономически преобразувания, смяна на политическия елит и политическо и икономическо насилие. Оптимистичният извод на автора е, че след като преминават през многq изпитания българите постепенно са принудени да разберат колко важни са собствените им усилия за подобряване на живота в страната, а песимистичният е свързан с продължаващата голяма зависимост на ставащото в България от геополитическите и глобалистични процеси, на които българите труднобиха могат да влияят.

ЗАД ФАСАДАТА НА ЮГОПРЕХОДИТЕ

д-р Милена Калфова

Сравнителният анализ на преходите към демокрация в бившето югопространство сочи едно изключително многообразие от форми, в които този преход се осъществява. От войните и последвалите ги кървави етнически прочиствания след разпадането на бивша Югославия - в Хърватска, Босна, Косово - през периода 1991-2000, прехода към "национална независимост" на т.нар. "Бившата югославска република Македония" и почти оперетното освобождение на Словения. Разпадането на авторитарната държава почти навсякъде в бившето югопространство довежда до дълбоки икономически кризи, разпад на многонационалната държава и създаване на националистически държави - особено в Западните Балкани; демократизация, която довежда до разпад или най-малкото до значително отслабване на самата национална държава или на нейните основни институции, загуба на доверие във властта и възможностите, които само μемократичното и мирно развитие предоставя за икономически напредък и благоденствие. Бившето югопространство се нарежда в групата на т.нар. "нестабилни (неконсолидирани) демокрации'', не защото демокрацията в региона не се консолидира, не защото има процеси на връщане назад, не и защото са незадоволителни икономическите резултати от црехода и криминогенната ситуация. Основната причина за подобна категоризация се крие в самото ценностно отношение към демокрацията в съвременното постюгославско общество, където демокрацията все още не е изстрадана ценност, а културната модернизация изостава значително след индустриалната и политическата.

70 ГОДИНИ ОТ НАЧАЛОТО НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА..,.. ПРОТИВ ФАЛШИФИКАЦИИТЕ ЗА СЪЦЕТСКОТО УЧАСТИЕ

Андрей Воробьов

Предлаганият текст е посветен на някои "фалшификации на съветското участие" във Втората световна война. Специално внимание е обърнато на известния пакт между външните министри на Германия (фон Рибентроп) и на Съветския съюз (В. М. Молотов), на присъединяването на Естония, Латвия и Литва към СССР. Авторът оспорва появилите се след Втората световна война опити за отъждествяване на фашизма и комунизма, спекулациите с тяхната "еднаква отговорност" за нейното разпалване. Не са забравени и натовските бомбардировки срещу Югославия през 1999 година, които "доубиваха Ялтенско-Потсдамския ред"

СЕДЕМДЕСЕТ ГОДИНИ ОТ КРАЯ НА ИСПАНСКАТА ГРАЖДАНСКА ВОЙНА

Бранислав Джорджевич

В над хилядолетната история на Испания авторът отделя четири събития,които на практика определят не само нейния път през миналото, а със своето съдържание влияят и на днешна Испания, на нейното развитие и място в света: завладяването на Гренада през 1492 година, откриването на Америка през същата година, загубата на колониите и падането на империята след войната със САЩ за Куба през 1898 година. Четвъртото събитие, на което е посветена статията, е Гражданската война от 1936 до 1939 година, когато испанското общество стига до може би най-ниската точка в своето развитие. Ключова личност на тази война, неин идеолог и реализатор е човекът, който определя съдбата на Испания цели четири десетилетия. Решаваща подкрепа на режима на Франко според автора оказват два стълба на обществото, с което правят възможен неговия продължителен живот: католическата църква и армията, запазили силното влияние върху целия политически живот на Испания до самия край на режима.

НАЦИОНАЛИЗМЪТ, ПРЕДИЗВИКВАН ОТ "ЕВРОПА НА РЕГИОНИТЕ", НЯМА СЕРИОЗНИ ОСНОВАНИЯ

Проф. д-р Чавдар Николов

Предлаганият текст е посветен на един недостатъчно изследван не само у нас проблем - на "национализма, предизвикан от "Европа на регионите". Използвайки богат илюстративен материал от различни райони на Стария континент, авторът предлага интересен анализ и стига до не по-малко интересни и будещи сериозен размисъл изводи.

РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ - ДЪРЖАВА ПРОДЪЛЖИТЕЛ НА СССР КАТО НОВА КАТЕГОРИЯ НА ПРАВОПРИЕМСТВО МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ

Доц. д-р Пьотр Петрович Кремньов

В своята статия авторът извежда концепцията за Русия като "държава продължител" на бившия Съветски съюз, която не се вмества в рамките на традиционната теория за правоприемство и континуитет, а трябва да бъде разгледана в качеството на нова правна категория. Този статус на Руската федерация на практика е признат от международната общност като цяло - както .· от страна на международните организации, така и от страна на редица държави в света. По мнението на автора останалите държави, които не са направили специални официални заявления за приемането на горепосочения статус на Русия, фактически се съгласяват с нейното продължителство в мълчалива форма. Сред най-силните аргументи на П. Кремньов е преобразуването на дипломатическите и консулските представителства на тези държави и на Руската федерация без взаимна преакредитация и без нова регистрация на правоото на Русия върху недвижимата собственост на бившия СССР зад граница. В подкрепа на тезата си за стасуса на Руската федерация като "държава продължител" на СССР, авторът привежда едно ново и интересно решение на Върховния съд на Дания от 22 март 2007 г. относно недвижимата собственост на бившия Съветски съюз на територията на страната.