МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

Съдържание
БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ
Гл. ас. Атанас Семов
Производството за преюдициални заключения пред съда на европейските общности / 5

Доц. д-р Камен Лозев
Два контекста на Европейската политика за сигурност и отбрана / 25

Ася Трайчева-Вълчева
Европейският съюз - между глобалните амбиции и предизвикателствата на
институционните реформи / 38

110 ГОДИНИ БЪЛГАРО-ЧЕРНОГОРСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ
Стеван Радунович, Срджан Пейович
Преглед на отношенията между Черна Гора и България от Берлинския конгрес до установяването на официални дипломатически отношения /54

Доц. д-р Живко М Андрияшевич
Черна Гора и България в края на XIX век / 76

ТЕОРИЯ И ИСТОРИЯ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Проф. дфн Bacил Проданов
Contra и pro „Сблъсъкът на цивилизациите" / 82

Емил Казаков
Международна геополитика на България / 107

Проф. д-р Жак Рюпник
Войната в бивша Юrославия: последна фаза към европеизация на Балканите/

Мирослава Цонева
Някои аспекти на понятието международен тероризъм/ 166

д-р Пламен Павлов
Трансграничната европейска култура и глобалните културни общности на технологичната комуникация / 180

Ел Хусеин Салам Гейт
Развитие на конфликта в Западна Сахара/ 187

ДИСКУСИИ
Доц. д-р Стоян Бараков
„Велика Албания" или „Велико Косово"? А няма ли нещо по-разумно? / 202

ПРОБЛЕМИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО
Доц. Пьотр П. Кремньов
Теоретични вьпроси във врьзка с правоприемстваrо на държавиrе и разпаданете на СССР/214

д-р Гудруи Цагел
Отговорност на международните организации за нарушения ·на международното право / 233

Ас. Ивайло Василев
Разследване на имуществото според законодателството на Република Италия/

НАШИТЕ АВТОРИ / 282

РЕЗЮМЕТА /287

ПРОИЗВОДСТВОТО ЗА ПРЕЮдициАлни ЗАКЛЮЧЕНИЯ ПРЕД СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

Гл. ас. Атанас Семов

Втората част на статията на гл. ас. Атанас Семов е посветена на производството за преюдициални заключения - една от най-оригиналните и специфични материи на правото на Европейската общност и Европейския съюз. Производството по чл. 234 ДЕО отразява спецификите на интеграционния правопорядък и притежава особености, които позволяват определянето му като един от най-своеобразните елементи на правната конструкция на Съюза. Авторът в детайли се спира на редица въпроси като сезирането на Съда на Европейските общности, задължителността, формата и съдържанието на запитването, предпоставките за започване на производството, какго и върху силата и действието на решението на СЕО. Статията разкрива уникалния характер и особеностите на тълкувателната компетентност на Европейския съд.

ДВА КОНТЕКСТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЛИТИКА ЗА СИГУРНОСТ И ОТБРАНА

Доц. д-р Камен Лозев

В статията се обсъждат два от възможните контексти, в които се ситуира Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО): хроналогическият, свързан с мощните тласъци в нейното развитие в края на 90-те години на ХХ век, и етико-политическият, свързан с фундаменталните принципи в основата на всяка една от политиките на ЕС.В първата част на статията се обсъжда ролята на войните в бивша Югославия и 'Косовската криза като своеобразен индикатор за изоставането на Европа по отношение на нейната политика за сигурност и отбрана и необходимостта да развие военни капацитети, позволяващи и да управлява кризи не само в непосредствена близост до границите на ЕС, но и по света. Във втората част на статията се обсъждат етико-политическите измерения на ЕПСО. Като своеобразна трансмисия и механизъм на ЕС за износ на сигурност и стабилност, просперитет и мир, ЕПСО е призвана да предаде „европейското послание" към света. В сравнителен план с американската стратегическа доктрина е очертана спецификата на ЕПСО и етическите принципи на нейното развитие.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ - МЕЖДУ ГЛОБАЛНИТЕ АМБИЦИИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ИНСТИТУЦИОННИТЕ РЕФОРМИ

Ася Трайчева-Вълчева

Разработката е концентрирана върху проблемите на актуалните реформи на институционната схема на Европейския съюз - тяхната наложителност, договарянето им от държавите членки и пътят към тяхното приемане и прилагане.
Авторкаrа акцентира върху ключовите нововъведения в институционния механизъм на Съюза, залегнали в текста на Проектодоговора за Европейска конституция и мандаrа за договора за реформа, гласуван от Европейския съвет на 21-22 юни 2007 г. В текста е изразено мнението относно необходимостта от усъвършенстване на механизма на променливаrа геометрия и популяризиране на засиленото сътрудничество между известен брой държави членки на ЕС в определени области с цел оптимално задълбочаване на интеграцията в Съюза без нежелано засягане на суверенитета на държави членки.

ПРЕГЛЕД НА ОШОШЕНИЯТА МЕЖДУ ЧЕРНА ГОРА И БЪЛГАРИЯ ОТ БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС ДО УСТАНОВЯВАНЕТО НА ОФИЦИАЛНИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

Стеван Радунович, Срджан Пейович

Стеван Радунович и Срджан Пейович са насочили вниманието си към една известна на българските историци, но не и на неизкушените читатели тема: състоянието на връзките и сътрудничеството между двете балкански княжества
България и Черна Гора в преломен не само за тях момент - годините след Берлинския конгрес. Въз основа на автентични документи от Държавния архив на Черна Гора авторите предлагат интересни сведения за първите стъпки към установяване на дипломатически отношения между София и Цетине. Макар и донякъде маргинално, са разкрити и действията на Великите сили (главно на Русия и Австро-Унгария), които оказват сериозно въздействие при формирането и реализирането на външнополитическаrа стратегия на Черна Гора, включително и по отношение на Княжество България. Стойността на анализа се подсилва и от факта, че по различни причини едва сега става възможно част от цитираните източници за първи път да намерят място в българскаrа научна публицистика.

ЧЕРНА ГОРА И БЪЛГАРИЯ В КРАЯ НА XIX ВЕК

Доц. д-р Живко М. Андрияшевич

Доц. д-р Живко М. Андрияшевич изследва темата и периода, към който са насочили своя изследователски интерес Стеван Радунович и Срджан Пейович - България и Черна Гора в края на XIX в., поради което двата анализа в известна степен взаимно се допълват и конкретизираr. Всеки от тях обаче има своя собствена тежест и значение. Текстът на Ж. М. Андрияшевич напр. разкрива важни и не толкова често дискутирани у нас факти и обстоятелства, повлияли твърде сериозно върху дейността на черногорския княз Никола и на външнополитическото ведомство в Цетине. Посочена е обективната необходимост от съвместни българо-черногорски действия против общия неприятел - Османската империя. Разкрити са и различията в международния
статус на двете балкански княжества. В същото време авторът е убеден, че разликите не са в състояние да нарушат тяхното „естествено съюзничество". Цитирани са малко известни у нас свидетелства на един от главните протагонисти на българо-черногорските отношения през разглеждания период
- войвода Гавро Вукович, който е и дългогодишен министър на външните работи на Черна Гора.

CONTRA И PRO „СБЛЪСЪКЪТ НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ"

Проф. дфн Васил Проданов

Понятието за „сблъсък на цивилизациите" придоби световна известност след като Самюел Хънтингтън го превърна в заглавие на своята знаменита статия във „Форин Ъфеърс" през 1993 г. и след това доразви в две книги - „Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред" ( 1996) и „Кои сме ние? Предизвикателства към американската национална идентичност" (2004). Статията на В. Проданов се опитва да резюмира най-напред в шест основни групи огромното количество критики в световната литература срещу тезата, че международната политика и международните отношения в перспектива могат да бъдаr обяснени все повече не чрез традиционните теории за международните отношения, а чрез модела на сблъсък на цивилизациите. След това се прави опит да се осмислят глобалните промени след 1993 г., когато се появява статията на Хънтингтън, до наши дни и значимият прогностичен потенциал, съдържащ се в неговата концепция.

МЕЖДУНАРОДНА ГЕОПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ

Емил Казаков

Определящо място в предмета на международнаrа геополитика заема стремежът да се установи и формулира водеща или базисна геополитическа идея, която да се превърне в здравословна платформа при определянето на приоритетите на националнаrа сигурност и външната политика. Подобни идеи или парадигми съществувш и влияят върху политикша на редица държави. В  статията си Емил Казаков разглежда Берлинския конгрес като съдбоносен момент в българската история, в койrо се поражда разминаването между представата за националнаа територия, съгласно договора м Сан Сrефано, и реалната територия на държавата. Авторът обръща внимание на измеренията на преходността и глобалната геополитическа идентичност на България, като формулира и тезиси за външнополитическото поведение на страната.