МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Гл. ас. Атанас Семов
Производството за преюдициални заключения пред съда на Европейските общности / 5

Ас. Николай Марин
Особености, тенденции и перспективи на Общата европейска политика за сигурност и отбрана/ 23

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ И ЧЕРНОМОРСКИЯТ РЕГИОН
Доц д-р Наталия Бекярова
В служба на мира и разбирателството ( 15 години от учредяването на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество) / 44

Проф. д-р Мустафа Айдън
Европейският съюз и регионалните институции в Черноморскша област/ 61

Сергиу Челак
Европейският съюз и морските въпроси в Чернаморския регион/ 77

Кристоф-Александър Пейар
Европейският съюз и поуките за новоприетите държави по отношение на енергийната сигурност / 87

ИСТОРИЯ И ТЕОРИЯ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Доц. д-р Искра Баева
Предизвикателства пред българската външна политика в края на държавния социализъм/ 105

д-р Киряк Цонев
Гагаузите - или щрихи от сложното настояще на древната Аспарухова земя / 122

Райчо Кацаров
Кризата в съвременните международни отношения и механизмите за тяхното регулиране/ 148

Никое Г. Мерцанидис и Стефанос Кацулuс
„Дилемата на пилето" (теорията за надмощие) в международните отношения по примера на кризата между Гърция и Турция от 1987 г. / 167

ДИСКУСИИ
Доц. д-р Йордан Величков
Косово в политиката на Европа, САЩ и Русия / 179

ПРОБЛЕМИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО
Проф. д-р Георги Бойчев
Санкции, принудителни и защитни мерки по международното право и въпросът за международноправната отговорност/ 188

Проф. Норийн Бъроуз и Мюриел Робосън
Утвърдителни действия в полза на жените в сферата на трудовтаа заетост: време ли е за приравняване към Европа?/ 211

РЕЦЕНЗИИ И АНОТАЦИИ
д-р Габриела Белова
Приносът на руската емиграция за развитието на международното право (1918-1939) / 237

СТУДЕНТСКО ТВОРЧЕСТВО
Национален студентски конкурс за есе на тема: „Мисията на ЮНЕСКО през XXI век"

Мария Николова - Първа 1-1аграда / 242
Весела Славкова - Втора награда / 251
Мая Мирчева - Трета награда/ 255

НАШИТЕ АВТОРИ/ 262

РЕЗЮМЕТА/ 266

ПРОИЗВОДСТВОТО ЗА ПРЕЮДИЦИАЛНИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ ПРЕД СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

Гл. ас. Атанас Семов

Производството за преюдициални заключения е една от най-оригиналните и специфични материи в правото на Европейск~па общност и Европейския съюз, отразява съществените специфики на самия интеграционен правопорядък и има особености, които позволяват определянето му каго един от най-своеобразните елементи на правната конструкция на Съюза. Изучаването на този въпрос изисква познаване на особеностите на това производство, специфичните предпоставки и изисквания за неговото протичане, неговия ход и последиците от произнасянето на Съда на Европейските общности. Гл. ас. Атанас Семов прави опит за детайлно представяне на този кръг проблеми, като се спира на уникалния характер, особеностите и нормативната уредба на тълкувателната компетентност на Европейския съд.

22ТЕНДЕНЦИИ И ПЕРСПЕКТИВИ НА ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ПОЛИТИКА ЗА СИГУРНОСТ И ОТБРАНАѝ

Ас. Николай Марин

В статията си ас. Николай Марин разглежда предпоставките и факторите, допринесли за формиране на Обща европейска политика за сигурност и отбрана
(ОЕПСО) като част от Общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС) на ЕС. Това обособяване става след като е наложително по-ясното детайлизиране на възможностите и механизмите за участие на ЕС в международната политика. Посочени са и основните срещи и документи  като Декларацията от Сен Мало от 1998 г. и Европейския съвет от Кьолн  от 1999 г., а също така и приетата Приоритетна цел на Европейския съвет от Хелзинки 1999 г., потвърждаваща Петерсбергските мисии и подчертаваща военно-             тбранителния компонент на съюза посредством готовността му ·да поддържа в срок от шестдесет дни в рамките на една година сили, наброяващи 60000 души. Засегнати са и новите формирования: Комитетът по пошrгиката и сигурността, Военният комитет и Военният секретариат на ЕС, осъществяващи  обезпечението на приложението на ОЕПСО. Друг важен момент в статията са операциите от името на ЕС в Македония, Босна и Херцеговина, Палестина и др. Отделено е място и на факторите европейска
интеграция и евроатлантически отношения, оказващи влияние върху развитието
на Общата европейска

В СЛУЖБА НА МИРА И РАЗБИРАТЕЛСТВОТО
(15 години от учредяването на Организацията за черноморско икономическо
сътрудничество)

Доц. д-р Наталия Бекярова

Статията на доц. д-р Наталия Бекярова проследява накратко петнадесетгодишния път на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество. Отбелязват се основните периоди от нейното организационно развитие и формирането на най-важните компоненти от съвременната политиката. Подчертават се петте основни направления, в които тя функционира: междуправителствено, междупарламентарно, в областта на бизнеса, във финансовата сфера и в областта на науката и технологиите. Специално внимание се отделя на множеството трудности, които съпътстват дейността на организацията, където са концентрирани всички възможни съвременни предизвикателства, рискове и заплахи, застрашаващи сигурността не само на региона, но и за целия европейски континент. Проследяват се основните области и резултатите от сътрудничеството между страните членки на ОЧИС, предимно в областта на икономическото развитие, търговията, енергийните трасета, инфраструктурите проекти, комуникационните системи и научните изследвания. Важна част от развитието на сътрудничеството се съсредоточава в областта на екологията и опазването на околната среда, здравеопазването, туризма, обмена на информация между националните статистически служби и др. Подчертава се нарасналата роля на организацията и необходимостта от разширяване на сътрудничеството в борбата срещу новите рискове и заплахи за сигурността на региона. Поставя се въпросът за ангажиране на организациятас политически функции, с ясно очертани приоритети и задачи в
сферата на сигурността и необходимостта от формулиране на ясна стратегия
на НАТО и ЕС за Черноморския регион

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ И РЕГИОНАЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В ЧЕРНОМОРСКАТА ОБЛАСТ

Проф. д-р Мустафа Айдън

Проф. д-р Мустафа Айдън разглежда различните схеми на регионално сътрудничество в Черно море (ОЧИС, BlackSeaFor и ГУУАМ). Освен въпросите относно разширяването, редица регионални интереси свързват региона на Черно море с политикаrа на ЕС. Те се отнасят главно до проблемите с енергийните
залежи, тьй юrro европейската зависимост от петрол и газ, свързана с понижаването на добива в Северно море, сигурният и непрекъснат поток от суровини, които идват от Каспийското крайбрежие през Черноморския регион, са от особена важност. Обърнато е внимание и на проблемите на околнаrа среда, които
също са общи за Черноморския регион и Европейския съюз.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ И МОРСКИТЕ ВЪПРОСИ В ЧЕРНОМОРСКАТА ЗОНА

Сергиу Челак

В статията си Сергиу Челак разглежда рамковата политика на ЕС, значението  И за Черноморския регион, проблемите на околната среда, свързани с Черно море, както и приоритетите и спорните въпроси, посочени в Зелената книга. Авторът обръща внимание на климатичните промени, на енергията, на океанологията и научните технологии, включително „синята технология" като най-перспективния компонент в диалога ОЧИС - ЕС, на проблема за кадрите, регулаторната рамка, сигурността, управлението на наземните /морските граници и пространственото планиране. Той смята, че идеята за интегрирана брегова зона за управление (ИБЗУ), предложена най-напред от Европейската комисия през 2002 г. с намерението да бъде включена в един бъдещ документ, регламентиращ морската политика на ЕС, със сигурност е приложима за Черноморския регион. В статията се набелязват и следващистъпки, които трябва да бъдат предприети от страна на ЕС и държавите отчерноморския регион.

1ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ И ПОУКИТЕ ЗА НОВОПРИЕТИТЕ ДЪРЖАВИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА СИГУРНОСТ

Кристоф-Александър Пейар

Кристоф-Александър Пейар разглежда въпроса за енергията в Европа между правилата на общия пазар и националните интереси, като обръща особено внимание на фактора „Цар Петрол" като най-широко употребявания енергиен източник заради значението му в транспортния сектор. Според автора политиката на енергийна сигурност на държавите членки на ЕС трябва да се съобразява и с националните традиции. В статията се изразява становището, че общата енергийна политика е трудно постижима цел, а в случай на сериозна геополитическа криза, засягаща петролния и газовия сектор, ядреният отрасъл ще се окаже единственият източник, способен да произвежда енергия в големи мащаби. ЕС би трябвало да открие началото на дебат, по време на който да убеди своите държави членки да отчетат значението на ядрения сектор в  схемаrа на европейск~rга енергетика. Разглеждат се и настоящите геополитически рискове за Европа, като особено място се отделя на енергийното
им въздействие върху Черно море и новоприетите страни.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД БЪЛГАРСКАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА В КРАЯ НА ДЪРЖАВНИЯ СОЦИАЛИЗЪМ

Доц. д-р Искра Баева

Доц. д-р Искра Баева се опитва да представи позабравената картина на българската външна политика в годините, предхождащи „голямата промяна". Целта и е с помощта на архивни документи да припомни, че не всичко в българската външна политика започва в годините на прехода, че не всичко допреди 10 ноември 1989 г. е било свързано единствено и само със Съветския съюз и най-вече - че положителното наследство от миналото трябва да се използва, а направените грешки - да се познават и отчитат в новата геополитическа ситуация, в която днес се намира България. Авторката обръща внимание и на отношенията на България със САЩ, в които „Възродителният процес" е основната пречка, тъй като американската администрация поставя като предварително условие за търговско-икономическите отношения създаването на работна група по човешките права и хуманитарните въпроси, както и решаването на „турския проблем".