МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА В СОЦИАЛНО-ПОЛИТИЧЕСКИ КОНТЕКСТ: БЪЛГАРСКИ И ФРЕНСКИ ПОЗИЦИИ

д-р Анна Димитрова

Анализът на д-р Анна Димитрова в статията „Глобализацията в социално-политически контекст: български и френски позиции" показва, че на обществено равнище липсват задълбочени изследвания върху глобализацията в български контекст, тъй като проблемът се осмисля най-често през призмата на други процеси като либерализацията на българската икономика. интеграцията на страната в ЕС, участието на българската култура на глобалната сцена. и то обикновено в позитивна светлина. Подчертано е критичното отношение на Фrенската общественост към глобализационните трансформации, особено в политическата сфера, където отслабването на държавата буди социални протести. Анализирани са основните предизвикателства. пред които се изправя френското общество в епохата на глобализацията, изяснено е понятието „алтерглобализъм". отчетена с разликата между глобализацията и процеса на европеизация.

ЕВРОПЕЙСКАТА ИДЕЯ КАТО ИСТОРИЧЕСКИ РЕЦИДИВ

Проф. д-р Андрей Пантев

В статията „Европейската идея като исторически рецидив" се анализират съвременните проблеми в обществено-политическото развитие на света и Европа като част от миналите исторически и религиозни спорове между цивилизациите. Андрей Пантев защитава тезата, че самата европейска идея е своеобразна историческа проекция - продукт на миналото. Разглежда перспективата за обединението на Европа като неумолим процес, който възпроизвежда на по-високо ниво вече състояли се исторически обединения. Европеизацията предполага единен държавен ред, проектиран по различен начин в Европа на Наполеон и в Европа на Шуман. И в двата случая е налице разлика между традиционните ни представи за Европа като културно-историческа общност и Европейския съюз като междудържавна организация. Тази разлика обаче много често бива подминавана и игнорирана. Статията анализира понятията „европеизъм" и „национализъм" и изяснява въпроса дали европеизмът е продължение, или отрицание на национализма, който стои в основата на създаването на съвременна Европа.

ЕДНОПОЛЮСЕН И ПОЛИЦЕНТРИЧЕН СВЯТ

Доц. д-р Мария Чавдарова

В статията си „Еднополюсен и полицентричен свят" Мария Чавдарова разглежда понятията „монополярност" и „полицентричност" като ключови за теоретичното моделиране на международните отношения. Авторката изразява мнението, че определящият критерий за бъдещото равновесие на международните отношения не е колко мощна е коя да е държава в краткосрочен план, а дали е способна да превърне силовия си потенциал във влияние върху международната система, на която са чужди отношенията на сила. Направени са и прогнози за бъдещето на света като еднополюсен или полицентричен, като е взета предвид двустранната и многостранна външнополитическа активност на евразийските държави като обективен фактор за еднополюсното увлечение на неевразийската суперсила САЩ.

НЕСЪСТОЯЛИЯТ СЕ ДИАЛОГ

Доц. д-р Алексадър Рангелов

В статията „Несъстоялият се диалог" е тематизиран емблематичен профил на политическия диалог относно присъединяването на България към НАТО. Избор, оказал се съдбовен цивилизационен избор на страната. Представени са трудностите в изработването на национален консенсус. Доц. д-р Александър Рангелов изследва модусите на политическата непроводимост в българския диалог, родили манихейска инфантилност във визиите на основните политически фамилии. Политическото различие е субстанциализирано като условие за присъствие и затова диалогът е привиден, представен, за да се окаже диалог на глухи. Дефектите на българския политически диалог ще дадат шанс на институционално решение, еманципирано от потребен политически консенсус, за да останат фамилен белег на българския обществен живот.

НЕОБХОДИМА Е СЕРИОЗНА КОРЕКЦИЯ В ПОЛИТИКАТА НИ СПРЯМО МАКЕДОНИЯ

Доц. д-р Чавдар Николов

В статията си „Необходима е сериозна корекция в политиката ни спрямо Македония" доц. д-р Чавдар Николов застъпва мнението, че българският национализъм е достигнал такъв стадий, при който той, въпреки ексцесиите на реториката, е практически неразличим по съдържание от влаганото в понятието патриотизъм. Национализмът на българите вече може спокойно да приема успоредното развитие на „българското начало" в две държави. Според автора към задължителните предусловия за членство на Македония в ЕС задължително следва да се прибави и възстановяването на унищожените, обругани и фалшифицирани паметници на българската култура и история на територията на страната. В средносрочна перспектива той вижда възстановяването на историческата истина за произхода на Македония и македонците като опция, попечеливша от опцията, която предлага македонизмът.

ПРИВИЛЕГИИ И ИМУНИТЕТИ СПОРЕД РИМСКИЯ СТАТУТ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ НАКАЗАТЕЛЕН СЪД

Чавдар Стоянов

В статията си „Привилегии и имунитети според римския статут на международния наказателен съд" Чавдар Стоянов разработва детайлно проблематиката, свързана с имунитета, в контекста на международния наказателен съд. Анализиран е Римският статут, учредяващ Международния наказателен съд, който предвижда разностранни привилегии и имунитети за съдиите, прокурора, заместник-прокурорите, секретаря, заместник-секретаря, персонала на прокуратурата и персонала на секретариата. Изяснени са двете основни понятия, които биват разглеждани във връзка с имунитета - личната неприкосновеност и ненаказуемост. Направена е съпоставка между понятията „имунитет" и „привилегии", както и между дипломатическия имунитет и този по Римския статут. Отчетена е и ролята на имунитетите и привилегиите, които Римският статут предвижда по отношение на проблематиката, визираща международната зашита правата на човека.

МЕЖДУНАРОДНОПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА НЕУТРАЛНИТЕ СТРАНИ ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Мирчо Иванов

В статията „Международноправно положение на неутралните страни членки на Европейския съюз" авторът Мирчо Иванов разглежда положението на тези страни от гледна точка на международното право. Проследяват се последователните етапи на развитие на неутралитета в тях от началото му до присъединяването им към Европейския съюз. Динамичното развитие на международните отношения изисква от Европейския съюз като водещ икономически и политически актьор в световен мащаб да води активна външна политика. Именно с оглед по-нататъшното развитие на Общата европейска политика и политика на сигурност и особено на Европейската политика за сигурност и отбрана е важно да бъдат дефинирани ангажиментите на неутралните страни членки на Европейския съюз. В статията е анализирана правната основа на неутралитета, като същевременно са разгледани и различните му форми.

АРНОЛД ТОЙНБИ ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ

д-р Елеонора Пенчева

Пресечната точка на всички съвременни проблеми - насилие, мафии, корупция, безработица, бедност - безспорно е човекът, твърди д-р Елеонора Пенчева в статията си „Арнолд Тойнби за смисъла на човешката еволюция". Тя прави анализ на произведенията на Арнолд Тойнби, който придава на историята нов смисъл като анализира ролята на човека и неговия вътрешен свят (биологичен, психичен, философски и религиозен) и чието творчество вплита съдбата на отделния индивид като основа в тъканта на историята. Според авторката „историята - това сме ние". Оправданието на „злото" като изначална същност на човека е толкова вярно, колкото и наличието на „доброто" в него, развитието на което осмисля всяко човешко съществуване.

ГЕОГРАФСКИ, ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ И ГЕОСТРАТЕГИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ

Кирил Алексиев

„Географски, геополитически и геостратегически характеристики на Балканския полуостров" е статия на Кирил Алексиев, в която той разглежда Югоизточна Европа като пресечна точка на култури, интереси и конфликти. Обърнато е внимание и на периода след рухването на „желязната завеса", когато страните от региона поемат по пътя на европейската интеграция с различни средства и на различни скорости. Направен е исторически преглед на събитията на полуострова от древността до наши дни. Според автора на Балканите не са спестени нито сериозни икономи чески сътресения, породени от трудностите на прехода, нито остри междудържавни и етнически конфликти. Въпреки че прави прогнози, той е на мнение, че бъдещето ще покаже какво място ще заемат малките балкански страни в европейското семейство, „еднов ременно свои и чужди". заключени между ЕС, САЩ и Русия

ВОЙНАТА ВЪВ ВИЕТНАМ

Борис Джолев

В статията си „Войната във Виетнам" Бори с Джолев разглежда конфлипа като кулминацията на близо век и полови на войни за независимост на народите, населяващи Югоизточната част на Азия. Авторът се връща към събитията във Виетнам от позицията на съвременното състояние на международните отно шения. Той твърди, че тази война безспорно показва, че в съвременните демо кратични държави връзката между военните действия и общественото мнение е изключително тясна и прави извода, че, свик нали да пречупват външната си политика през п ризмата на морала, американците пренебрегват един от основните принципи в международните отношения, а именно, че средствата трябва да са адекватн и на целта.