МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

ЕВРОПЕИЗАЦИЯ НА РУСКОТО ПРАВО
Проф. д-р Сергей Кашкин

Статията е посветена на историята, съвременните тенденции и перспективи при процеса на европеизация на руското право. Разгледани са причините, целите и формите на този процес, както и европеизацията на руското право в различни области от живота. Особено внимание се
обръща на механизма на европеизация на руското право, който се изучава чрез употребата на методи на сравнителното право. Предлагат се средства и начини за ефективно взаимодействие на руското и европейското право в хода на европеизация. Проблемът за създаването на общоевропейско правно пространство е анализиран в контекста на отношенията между ЕС и Русия и техните перспективи.

ЕВРОПЕЙСКИ СЪIОЗ: ПРЕДМЕТ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО SUI GENERIS ИЛИ НАДНАЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ?

Проф. д-р Артем Олегович Четвериков

Статията разглежда жизненоважния проблем за същността на Европейския съюз и правото му чрез прилагане на общия закон за интеграция и логиката на развитието му. Използват се методите на сравнителното право, особено в сферата на конституционното право на различни държави, международното право и области от правото, които са свързани с този проблем. Редица интеграционни организации, съществуващи на различни континенти, както и конфедерации и традиционни международни организации, са анализирани задълбочено и са сравнени с Европейския съюз след влизането в сила на Договора от Лисабон. В статията се прави заключението, че държавите членки предоставят някои от важните си (в миналото) суверенни компетенции на наднационалните организации, които заместват държавите, прилагащи договорените компетенции.

ПЕРСПЕКТИВИ ЗА КОНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА ПРАВОТО НА ЕС: ВЪПРОСЪТ ЗА ПОЯВАТА НА ЙЕРАРХИИ В КОНТЕКСТ А НА КОНСТИТУЦИОНАЛНИЯ ПЛУРАЛИЗЪМ

Проф. д-р Евгени Танчев

Тъй като бъдещите перспективи за конституционализация на правото на ЕС, както и всички въпроси в контекста на рационализма, произхождат от минали и настоящи явления, си струва да се припомнят трите предишни стъпки при изготвянето на конституция в европейската интеграция, която започва в контекста на обществата, предшестващи основаването на Маастрихтския договор за ЕС. Безцелното плаване на кораб в открито море с неписана конституция е рационалистически избор. Вместо да се чака следващата конституционна вълна и пътуването на кораба по море, авторът стига до заключението, че е подобре да се направи усилие да се изработи част от писана конституция от съществуващия вече Договор от Лисабон.

АНТИСЕМИТИЗЪМ И ИСЛЯМОФОБИЯ В БЪЛГАРИЯ. ДЕЙСТВИТЕЛНИ ПРАВНИ И СОЦИОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ

Доц. д-р Ирена Илиева

Целта на статията е да представи накратко действителния правен регламент за защита на религиозните права на индивидите, принадлежащи към мюсюлмански и еврейски общества в България. Авторът прави опит да съчетае правните въпроси с някои скорошни социологически учения по антисемитизъм и ислямофобия и свързаното с тях насилие и престъпления. Явленията антисемитизъм и ислямофобия се основават на присъствието на мюсюлмански и еврейски общества в България. Статията представя някои актуални
статистически данни за турците (мюсюлманите) и евреите в страната според последното преброяване на населението през 2011 г. Вниманието на изследването е насочено към вътрешното законодателство, особено политическите права, защитата от дискриминацията, понятието "положителна дискриминация", религиозните права и свободи и съответното българското наказателно право. Този правен регламент се анализира в светлината на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на България, която определя значимостта на задълженията според международното публично право. Цитира се някоя приложима съдебна практика. Правният анализ демонстрира факта, че няма никакви правни определения за "антисемитизъм" и
"ислямофобия". Прави се общо заключение относно съвместимостта на българската система за защита за индивидите, които принадлежат към малцинствата с международни задължения.

РОЛЯТА НА СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪIОЗ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ПРАВНИЯ РЕД В СФЕРАТА НА СЪДЕБНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА

Тодор Коларов

Важно значение за развитието на съдебното сътрудничество по наказателни дела и за противодействието на международната организирана престъпност има, наред със законодателството, приемано в рамките на Европейския съюз, и Съдът на ЕС. Компетентността на Съда в рамките на бившия Трети стълб на ЕС е установена с член 46 от ДЕС. Един от важните въпроси, на които Съдът на ЕС отговаря чрез решенията си, касае неговата компетентност и дали компетентността му в рамките на бившия Трети стълб е по-широка от обособената в член 35 от ДЕС. Като разглежда принципите на съдебното сътрудничество по наказателни дела, авторът стига до извода, че, подобно на сферата на бившото Общностно право, Съдът на ЕС има значителна роля за развитието на правния ред и се придържа към непротиворечиво  прилагане на фундаменталните принципи във всички сфери на правото на ЕС.

ЧЛЕН 2 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ОТ ПАЛЕРМО И ТЪЛКУВАНЕТО МУ В НЯКОИ НАЦИОНАЛНИ КРИМИНАЛНИ ЗАКОНОДАТЕЛСТВА

д-р Никола Тупаически, м-р Драгана Киприяновска

Появата на организирана престъпност и елиминирането й несъмнено налагат сериозни задължения на условно установяване и определяне насъответните й компоненти. Теоретичните подходи към определяне на съдържанието и на основните определения на понятието доказват важността от откриване на дебат по чувствителна тема, която е трудно да се формулира и чийто обект на изследване трудно може да се определи. Това е резултат от факта, че този вид престъпност, която променя конкретната си проява ежедневно, демонстрира изключителен капацитет да се приспособява към условията на пазара, към политическите обстоятелства и към ситуацията в държавата като цяло. Но проблемът се усложнява, като се вземе предвид фактът, че в законодателствата на определени държави няма балансирани гледни точки относно функцията за развитието и определянето на общата
представа и съдържанието на споменатото понятие. Следователно съществува необходимост от определяне на нова концептуална рамка, която да включва основни елементи на понятието и която би трябвало да бъде предхождана от внимателно четене на законовия текст, анализ и
приемане на международни стандарти и сравнителни решения в степен, в която те да отговарят на ситуациите и нуждите на национално ниво.