МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

СТРАТЕГИЯ НА БЪЛГАРИЯ ЗА НОВИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД НА ЕС 2014-2020
Владимир Зиновиев

Темата за новия програмен период на ЕС 2014-2020 е изключително актуална в последните няколко месеца. В статията авторът разглежда стратегиите, предвидени по отделните оперативни програми (“Траснпорт”, “Регионално развитие”, “Околна среда”, “Конкурентоспособност”, “Развитие на човешките ресурси”) в различните сектори, трудностите при усвояването на средствата и целите, които амбициозно си поставя ЕС до 2020 г. чрез програмата“Европа 2020”. Чрез статията се прави и един научен анализ на основните политики, които Съюзът желае да проведе чрез своите програмни инструменти в България в планирания период и целите, които желае да постигне, за да се повиши благосъстоянието и качеството на живота на целевите групи.

ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА КОЛУМБИЯ В ПРЕХОДА КЪМ НОВИЯ ВЕК
Анета де ла Мар

Външната политика на Колумбия през XX век и в начaлото на новия век следва две различни, понякога тотално противоположни, парадигми: Respice Polum (Погледни полюса), дава се преиоритет на отношенията със САЩ, а другата е Respice semilia (Погледни подобните), обръщане на внимание на връзките с латиноамериканските държави. През последните години на XX век и началото на новия век колумбийското правителство провежда възможно най-тясно свързаната със САЩ политика относно помощта, която получава, за да води упешно борбата с партизанските групи и наркотрафика в страната. През 2010 година новият президент Сантос се връща към политиката на Погледни подобните и Колумбия вече може безпрепятствено да се включи впроцеса на интеграция на Латинска Америка.

ПРОБЛЕМИ НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА БРАЗИЛИЯ В СЪВРЕМЕННИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Максим Кирчанов

Авторът анализира теоретичните проблеми в развитието на регионализма в Бразилия. Регионализацията е един от най-мощните фактори в развитието на съвременната бразилска икономика. Преодоляване на различните стандарти на живот става една от формите на регионалните процеси. Политиката на етатизма и активното държавно участие в управлението на икономиката не водят до значителни изменения в нивото на регионалното развитие.

СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ПРИХОДНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Доц. д-р Валентина Александрова

Необходимостта от съществуване на обособена приходна администрация е свързана с фискалната дейност на държавата и прилагането на практика на законово установени правила, имащи за цел събиране на необходимите парични средства за издръжка и управлениена държавата. Настоящата статия представя създаването и реализирането на проекта, свързан с формирането на НАП и прави кратък анализ на развитието на правната регламентация на дейността на
приходната администрация, разглеждана като неразделна част от финансовата администрация. Създаването, стартирането и развитието на дейността на Националната агенция за приходите е сериозна стъпка към по-компетентно, законосъобразно, рационално и достъпно обслужване на гражданите и фирмите, което трябва да гарантира и стабилност на приходите в бюджета. Така очаквано следва да се увеличи делът на доброволно внасяните данъци и задължителни осигурителни вноски. А допълнителната полза за обществото се изразява в увеличаване на държавните разходи за инфраструктура, сигурност и други потребности, както и спестяване на време и разходи при изпълнение на данъчните и осигурителните задължения.

ПИРАТСТВО И ТЕРОРИЗЪМ НА МОРЕ. ОТГРАНИЧЕНИЕ
Марин Димов

Актовете на тероризъм, извършвани на море, са сред основните заплахи, препятстващи нормалното протичане на обществените отношения в открито и териториално море напоследък. Като понятие морски тероризъм авторът посочва организирането на терористични актове и дейности в морска среда, използващи или насочени срещу кораби или стационарни платформи, разположени на море или в пристанища, или срещу някой от техните пътници и екипаж, срещу крайбрежни съоръжения и установените туристически курорти, пристанищни зони и пристанища на градове, или големи пристанищни центрове. Освен морския тероризъм пиратството е една от главните заплахи за сигурността на море. В статията се разглеждат двете понятия в контекста на международното право и се анализира въпросът за отграничението между морското пиратство и тероризма. Обърнато е внимание на проблема, засягащ неяснотите и недостатъчната регламентация в режима на морските престъпления на открито море, в режима на Черно море.