| Резюме: |
КУЛТУРНАТА ДИНАМИКА НА ХУМАНИТАРНАТА МОДЕРНИЗАЦИЯ: ЛИДЕРСКИ ВИЗИИ В УСЛОВИЯТА НА КОМПЛЕКСНОСТ
Милка Петрова, УниБИТ, имейл: m.i.petrova@unibit.bg
Резюме: Критичното състояние на съвременното глобално общество, съчетано с нарастващата криза на управляемост в рамките на международния ред, поставя пред научната и политическата мисъл необходимостта от формулиране на нови, концептуално последователни и практически приложими отговори. Тези предизвикателства изискват не просто адаптация към динамиката на глобалните процеси, а дълбока епистемологична ревизия на начина, по който разбираме знанието, човека и ценностите, които насочват общественото развитие.
В този контекст особено належаща става потребността от преосмисляне на хуманитарното знание — неговите основания, цели и социална функция. В последните десетилетия то до голяма степен е загубило своята класическа синтетична роля, която исторически е обединявала научното и ценностното измерение на познанието. Разделението между рационалното и хуманното, между инструменталната ефективност и духовното съдържание на културата, доведе до разкъсване на когнитивната цялост, върху която модерността първоначално се е изграждала.
Целта на настоящия доклад е да аргументира, че хуманитарната модернизация следва да бъде осмислена като стратегически лидерски проект на съвременната епоха. Тя предполага възстановяване на интегративния потенциал на хуманитарното познание чрез изграждането на нови етични, културни и институционални рамки, способни да придадат устойчивост и реализъм на процесите на обществено обновяване. В основата на този подход стои убеждението, че без реинтеграция на ценностното и смисловото измерение на знанието модернизацията остава технологично напреднала, но екзистенциално непълна. Методологическият дизайн на анализа се основава на концептуален и системен подход, който съчетава интердисциплинарна перспектива с критическо изследване на актуални теории в областта на етиката, културологията и социологията. В хода на изследването се използват примери, сравнителни анализи и емпирични наблюдения, които демонстрират възможностите за съвместяване на научната рационалност с хуманитарната чувствителност като фактори на устойчиво развитие. Сред областите, в които този интегративен потенциал може да намери своята най-осезаема реализация, лидерството се откроява като привилегировано поле на приложение. Като форма на социално и културно посредничество, лидерството предоставя възможност за превеждане на хуманитарните принципи в управленски, образователни и организационни практики. Именно чрез него се очертава пътят към възстановяване на връзката между знание и отговорност, между културна идентичност и глобална съвместимост — път, по който хуманитарната модернизация може да придобие своята концептуална завършеност и практическа ефективност.
Ключови думи: хуманитарна модернизация, лидерство, реализация, култура
THE CULTURAL DYNAMICS OF HUMANITARIAN MODERNIZATION: LEADERSHIP VISIONS IN CONDITIONS OF COMPLEXITY
Chief Assist. Prof. Milka Petrova, PhD, University of Library Science and Information Technology, е-mail: m.i.petrova@unibit.bg
Abstract: The critical condition of contemporary global society, combined with the growing crisis of governability within the international order, confronts scientific and political thought with the necessity of formulating new, conceptually consistent and practically applicable responses. These challenges require not merely adaptation to the dynamics of global processes, but a profound epistemological revision of the way we understand knowledge, the human being, and the values that guide social development.
In this context, the need to reconsider the foundations, purposes, and social functions of the humanities becomes particularly urgent. Over the past decades, the humanities have largely lost their classical synthetic role, which historically integrated the scientific and axiological dimensions of knowledge. The separation between the rational and the human, between instrumental efficiency and the spiritual substance of culture, has led to the fragmentation of the cognitive unity upon which modernity was originally founded.
The aim of this paper is to argue that humanitarian modernization should be conceptualized as a strategic leadership project of the contemporary era. It entails the restoration of the integrative potential of the humanities through the establishment of new ethical, cultural, and institutional frameworks capable of ensuring the sustainability and realism of processes of social renewal. The underlying assumption is that without the reintegration of the value-based and meaningful dimensions of knowledge, modernization remains technologically advanced yet existentially incomplete. The methodological design of the analysis is based on a conceptual and systemic approach, combining an interdisciplinary perspective with a critical examination of current theories in ethics, cultural studies, and sociology. The study employs examples, comparative analyses, and empirical observations to demonstrate the possibilities for reconciling scientific rationality with humanistic sensitivity as essential factors of sustainable development. Among the domains where this integrative potential can find its most tangible realization, leadership emerges as a privileged field of application. As a form of social and cultural mediation, leadership offers the possibility of translating humanistic principles into managerial, educational, and organizational practices.
It is precisely through leadership that the path toward restoring the connection between knowledge and responsibility, between cultural identity and global coherence, becomes visible – a path through which humanitarian modernization may attain both its conceptual completeness and practical effectiveness.
Keywords: humanitarian modernization, leadership, realization, culture |
