| Резюме: |
PNR ДАННИ – ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И ЗАЩИТА КЪМ НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ
Проф. д-р Габриела Белова, гл. ас. д-р Анна Христова, Катедра „Международно право и международни отношения“, Правно-исторически факултет, Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград
Резюме: В статията е проследенауредбатана резервационните данни на пътниците (PNR данни) първоначално в Директива 95/46/ЕО, а впоследствие и Директива (ЕС) 2016/681, както и в поредицата споразумения за PNR данни главно между ЕС и САЩ, но също така между ЕС и Австралия, ЕС и Канада. Разгледана е оценката на Комисията относно прилагането на Директивата на ЕС за резервационните данни на пътниците през първите две години, която като цяло е положителна. Посочено е, че в решението си по делото C-817/19, Ligue des droits humains преди по-малко от година – на 21 юни 2022 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови, че „при липса на действителна и настояща или предвидима терористична заплаха за държава членка, правото на ЕС не допуска национално законодателство, предвиждащо предаване и обработка на резервационни данни на пътниците (PNR данни) на вътрешни за ЕС полети и транспортни операции, извършвани с други средства в рамките на Европейския съюз”. В този смисъл, Съдът на ЕС зае по-рестриктивна позиция, особено по отношение на два въпроса: (1) по-строги ограничения по отношение на полетите и транспортните операции в рамките на ЕС; (2) по-строг подход към периодите на съхранение.
Ключови думи:PNR данни, Директива (ЕС) 2016/681, споразумения ЕС – САЩ, съдебна практика на Съда на Европейския съюз.
PNR DATA – HISTORICAL DEVELOPMENT AND CURRENT PROTECTION
Prof. Gabriela Belova, PhD, Ch. Assist. Prof. Anna Hristova, PhD, Department of International Law and International Relations, Faculty of Law and History, South-West University “Neofit Rilski”– Blagoevgrad
Abstract: The article observes development of the EU legislation concerned Passenger Name Record (PNR) data, initially in Directive 95/46/EC, and subsequently in Directive (EU) 2016/681, as well as in the several PNR agreements mainly between the EU and the US, but also between the EU and Australia, the EU and Canada. The Commission’s assessment of the implementation of the EU PNR Directive in the first two years is examined, which is generally positive. In its judgment in case C-817/19 Ligue des droits humains of 21 June 2022, the Court of Justice of the European Union (CJEU) ruled that “in the absence of a genuine and present or foreseeable terrorist threat to a Member State, EU law precludes national legislation providing for the transfer and processing of Passenger Name Record (PNR) data on intra-EU flights and transport operations; carried out by other means within the framework of the European Union”. In this sense, the CJEU has taken a more restrictive stance, especially with regard to two issues: (1) greater restrictions on intra-EU flights and transport operations; (2) a more rigorous approach to retention periods.
Keywords: PNR data, Directive (EU) 2016/681,EU-US agreements, Court of Justice of the European Union’s case-law. |
