Публикации

.


        
 
Година:
Брой:
Автор/и:
Заглавие:
Резюме:
Пълен текст - pdf:

Година: 2020 Брой: 1
Автор/и: Диана Кареновна Папоян
Заглавие: Положението на турските арменци след Берлинския конгрес (1/13 юни – 1/13 юли 1878 г.) и причините за резервираното отношение на Русия към тях
Резюме:

Докторанти в науката

 

Положението на турските арменци след Берлинския конгрес (1/13 юни – 1/13 юли 1878 г.) и причините за резервираното отношение на Русия към тях[1]

 

Диана Кареновна Папоян, докторант към катедра „История“, Правно-исторически факултет, ЮЗУ „Неофит Рилски“

 

Резюме: Настоящата статия има за цел да представи положението на турските арменци след Руско-турската война от 1877–1878 г. и Берлинския мирен договор и да анализира причините, поради които Русия, традиционен защитник на християните в Османската империя, поддържа неутрална и безразлична позиция спрямо репресивната политика на Високата Порта по отношение на арменците. Поради редица политически, икономически и религиозни причини Русия е фактор с решаващо значение в историята на арменците още от началото на XIX в. След Берлинския конгрес обаче царското правителство временно се отказва от дотогавашната си роля и проявява голяма предпазливост и резервираност по въпроса за подобряването на живота в османските области, населени с арменци, съгласно чл. 61 от Берлинския мирен договор. Поведението на Петербург през разглеждания период доказва, че за империята арменският въпрос заема второстепенно място и се явява обект на чиста дипломация, където отсъстват извънполитически и извънвоенни фактори.

Ключови думи: Берлински конгрес, Берлински мирен договор, XIX век, Османска империя, Руска империя, арменски въпрос, имперска политика.

 

The state of the Turkish Armenians after The Congress of Berlin (1/13 June – 1/13 July 1878) and THE REASONS FOR RUSSIA'S RESERVED ATTITUDE TOWARDS THEM

 

Diana Karenovna Papoyan, PhD student at theDepartment of History, Faculty of Law and History, South-West University "Neofit Rilski"

 

Abstract: This article is intended to present the state of the Turkish Armenians after the Russo-Turkish War from 1877–1878 and after the Berlin Peace Treaty and to analyse the reasons due to which Saint Petersburg – a traditional defendant of Christianity within the Ottoman Empire, followed a generally neutral and indifferent position towards the repressive policy of the Sublime Porte regarding the Armenians. Due to a number of political, economic and religious reasons Russia was a factor with essential significance in the history of Armenians back from the beginning of the 19th century. After the Treaty of Berlin, however, the tsarist government temporarily refused its current role and showed great caution and reservations about improving life in the Ottoman areas inhabited by Armenians, according to Article 61 of the Berlin Peace Treaty. The behavior of Saint Petersburg during the period under review proves that for the empire the Armenian Question has always taken a secondary place in its policy and appears to be an object of pure diplomacy lacking non-politicalor military factors.

Keywords:Congress of Berlin, Treaty of Berlin, 19th century, Ottoman Empire, Russian Empire, Armenian question, imperial policy.



[1] Настоящата статия се явява част от дисертационния труд на автора, озаглавен „Арменският въпрос в руската външна политика (края на XIX – началото на XX в.)“.

Пълен текст - pdf: PDF document Положението на турските арменци след берлинския конгрес (1-13 юни – 1-13 юли 1878 г.) И причините за резервираното отношение на русия към тях.pdf