МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

Съдържание
ГЕОПОЛИТИКА
Рамадан Aтaлaй
Новите граници на енергийната сигурност на Европейския съюз и енергетиката на България / 11

Eмил Казаков
Глобалната геополитическа идентичност на България /27

БАЛКАНИТЕ В МИНАЛОТО И ДНЕС
Доц. д-р Bacил Сивов
Европейската стратегия на интеграция на Балканите /48

Проф. д-р Шербо Растодер
Черна гора през ХХ век (кратък преглед) /83

д-р Теофанис Малкидис
Пактът за стабилност и Югоизточна Европа /104

ТЕОРИЯ И ИСТОРИЯ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Проф. Дейвид Госсе
Китай и системата от международни отношения /123

Джон Ситилидис
Политиката на САЩ в мюсюлманския свят /130

Доц. д-р Мария Чавдарова
Външна политика чрез „твърда" сила /141

ПРОБЛЕМИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО
Капитан 1 ранг, доц. д-р Боян Медникаров
Историческа обусловеност на факторите, формиращи средата за сигурност в Черноморския регион /161

Ас. Мирослава Йорданова
Предизвикателства пред бъдещата морска политика на Европейския съюз /173

Десислава Маринова-Димитрова
Функции на посредниците в международните конфликти /185

Ст. ас. Чавдар Стоянов
Съучастие в международно престъпление според Римския статут на Международния наказателен съд /204

ИЗ ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ АРХИВИ
Акад. Николай Тодоров
Из: „Доклад за политиката на правителството на А.Папандреу и перспекти-
ви за развитие на българо-гръцките отношения" /213

ln memoriam /225
Нашите автори /227
Резюмета /230

НОВИТЕ ГРАНИЦИ НА ЕНЕРГИЙНАТА СИГУРНОСТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЕНЕРГЕТИКАТА НА БЪЛГАРИЯ

Рамадан Аталай

Председател на Комисията по енергетика, 40 Народно събрание Темата за енергийната сигурност е много важна за сегашното състояние на глобалния дебат по енергетика, като той постепенно се измести от чисто национален контекст към международните проблеми. Контекстът, в който днес се развива европейската енергийна политика и в частност енергийната сигурност, включително и българската като неделима част от нея, е доста различен от този преди няколко години. Европейският съюз е в процес на разработване на нова европейска енергийна политика. Общата основа е, че тази нова политика трябва да постиmе едновременно три ясни цели: устойчиво развитие, сигурност на доставките и конкурентоспособност. Авторът разглежда и конкретното състояIШе на проблемите на енергийнага сигурност на България, изправена пред редица сериозни предизвикагелства в енергетиката, породени както от обективни причини и обстоятелства, така и от различните темпове на реформите през годините на прехода.

МЕЖДУНАРОДНА ГЕОПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ

Емил Казаков

Определящо място в предмета ·на международнага геополитика заема стремежът да се установи и формулира водеща или базисна геопо:литическа идея, която да се превърне в здравословна платформа при определянето на приоритетите на националната сигурност и външнага политика. Подобни идеи или парадигми съществуваг и влияят върху политиката на редица държави. В стагията си Емил Казаков разглежда Берлинския конгрес каго съдбоносен момент в българската история, в който се поражда разминаването между представата за националната територия, съгласно договора от Сан Стефано, и реалната територия на държавата. Авторът обръща внимание на измеренията  на преходността и глобалната геополитическа идентичност на България, като формулира и тезиси за външнополитическото поведение на странша.

ЕВРОПЕЙСКАТА СТРАТЕГИЯ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БАЛКАНИТЕ

Доц. д-р Васил Сивов

За да получим представа доколко Балканите имат значение за укрепване на ролята на Европа на международната арена, авторът се опитва да отговори на въпросите: Имат ли Балканите бъдеще извън европейската перспектива? Какво е бъдещето на Европа, ако не успее изцяло да интегрира страните от континента? Съществува ли в Балканския регион обективно съвпадение на стратегическите интереси на ЕС и Русия? За пълнотата на анализа доц. д-р Васил Сивов изследва ролята, която може да изиграе приобщаването на региона към интеграционните процеси, както и шансовете и възможностите на отделните страни за пълноправно членство в общността. Той се спира на фазите в политиката на ЕС по отношение на Балканите, както и на процеси, те в отделните балкански страни по пътя им към ЕС. Според него Евросъюзът осъществява един по-мек тип регионално лидерство, неориентирано към пряка намеса в съществуващите конфликти. Особеност на неговия подход е включването на конфликтния регион в европейски програми с последователни етапи на интегриране в структурите на общността.

ЧЕРНА ГОРА ПРЕЗ ХХ ВЕК

Проф. д-р Шербо Растодер

Проф. д-р Шербо Растодер разглежда развитието на Черна Гора през ХХ век като пример за време на „ускорена история", в която драматичността на промени е
и сложността на историческите явления засилват феноменологията И като самостоятелна държава до 1918 г., интегрална част на Кралство Югославия (1918-1943 г.), една от шестте югославски републики в социалистическа Югославия (1943-1992 г.), член на двучленната югославска федерация Съюзна република Югославия (1992-2006 г.) и субект на балканскша и на европейската история след референдума от 21 май 2006 г., когато Черна Гора възстановява своята държавност. Според автора конфликтът между традиционното, патриархалното и модерното през целия ХХ век обуславя и драматичните социални и обществени промени, които се проявяват на повърхността под формата на различни идеологически сурогати, особено драматични за черногорското общество.

ПАКТЪТ ЗА СТАБИЛНОСТ И ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА

д-р Теофанис Малкидис

Пактьт за стабилност за Югоизточна Европа бе реакц~1ята на Европейския съюз на кризата и войните в тази част на Европа, по-точно на територията на предишнаrа Югославия. Той бе създаден по време на председателството на Германия в Европейския съюз през юни 1999 г. в резултат на големите усилия на ЕС най-после да изгради обща политика по отношение на Балканите. Намерението на създателите на Пакта за стабилност бе да очертаят една задълбочена инициатива, чиято цел е да бъдат предотвратени бъдещи конфликти, които се включват не само балканските страни, а и съответните международни организации и страните донори. Тази рамка бе успешно завършена на срещаrа на външните министри в Кьолн (10 юни 1999 г.), в която участваха 38 страни и 15 международни организации, и на срещата на високо равнище на 30 юли 1999 г. в Сараево Пактът бе приет официално. Статията анализира ролята на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа след промечите в региона от края на Студената война.

КИТАЙ И СИСТЕМАТА ОТ МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

Проф. Дейвид Госсе

В публичната си лекция проф. Дейвид Госсе разглежда Китай като част от системата за itеждународни отношения, определена понастоящем от пет основни елемента от глобално значение: асиметрията между свръхсилата САЩ и останалите актьори; ефектът от разпадането на Съветския съюз; техническо-икономическата глобализация; фактът, че в Европа 500 години след формирането на националната държава се опитва да изобрети нов политически модел; отварянето на Китай към света. Аьторът търси отговор на въпроса дали Китай представлява заплаха, разrлеждайки го като все още развиваща се страна. Според него наличието на един процъфтяващ Китай е фактор за стабилност, а не световна заплаха, тъй като различията между него и Запада могат да бъдат източник на напрежение и конфликти, но също и източник на единение и постигане състояние на хармония.

ПОЛИТИКАТА НА САЩ В МЮСЮЛМАНСКИЯ СВЯТ
Джон Ситилидис

Джон Ситилидис разглежда официалните американски перспективи, засягащи кризите, с които САЩ и техните партньори и съюзници се опитват да се справят в мюсюлманския свят. Той търси отговори на въпросите: Как се стигна до този стадий? Къде се намираме днес? Каква е целта на САЩ? Как се стремят да я постигнат? Какво можем да очакваме през идните години? Авторът изброява постоянните кризи в целия свят, подклаждани от фашистки политически режими или религиозен фанаmизъм. Според него Съединените щати ще се стремят да отворят сърцата и умовете, да чуят гласовете, в които от години никой не се е вслушвал извън загворническите килии и подземията за изтезание, да спомогнат за успеха на политическата, законовата, икономическата и социалната либерализация, където това е възможно. Това ще бъде ключовага битка през идните години, като САЩ трябва да превърнаг в дело своето обещание за  демократизация вместо диктагура, за свобода вместо потисничество, за възможности вместо икономически лишения, за надежда вместо отчаяние.