МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

Съдържание
Европеизация, глобализация (мондиализация)
Доц. д-р Васил Сивов
Ядреното сдържане в глобализиращия се свят / 5

д-р Анна Димитрова
Глобализацията в социално-политически контекст: български и френски ПОЗИЦИИ / 25

Проф. д-р Андрей Пантев
Европейската идея като исторически рецидив / 62

Доц. д-р Мария Чавдарова
Еднополюсен и полицентричен свят / 69

Доц. д-р Александър Рангелов
Несъстоялият се диалог/ 95

Доц. д-р Чавдар Николов
Необходима е сериозна корекция в политиката ни спрямо Македония / 116

Проблеми на муждународното право
Чавдар Стоянов
Привилегии и имунитети според Римския статут на Международния наказателен съд / 123

Мирчо Иванов
Международноправно положение на неутралните страни членки на Европейския съюз / 134

В помощ на студента международник
д-р Елеонора Пенчева
Арнолд Тойнби за смисъла на човешката еволюция / 161

Студентско творчество
Кирил Алексиев
Географски, геополитически и геостратегически характеристики на Балканския полуостров / 177

Борис Джолев
Войната във Виетнам / 187

Ирина Атанасова
Правна рамка на електронния подпис и принципи на електронната търговия / 200

За нашите автори / 214

Резюмета / 217

ЯДРЕНОТО СДЪРЖАНЕ В ГЛОБАЛИЗИРАЩИЯ СЕ СВЯТ

Доц. д-р Васил Сивов

Статията на доц. д-р Васил Сивов „Ядреното сдържане в глобализиращия се свят" изследва dовите ядрени заплахи, които възникьат с установяванетv на глобалния световен ред. Многообразните им въздейс1вия и поражданите нови взаимни зависимости между страните изменят характера на съвременната международна сигурност и налагат качествено различен подход и съвместни мерки по опазване на световния мир. Проследен е преходът от отбранително към принуждаващо ядрено сдържане след разпадането на двуполюсната система и тенденциите към временно доминиране на американоцентричния модел. Показани са възможни алтернативи и сценарии, произтичащи от появата на новите ядрени държави и опитите за контрол на техните потенциали. Обоснована е необходимостта от създаване на система за глобална Ядрена сигурност.

ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА В СОЦИАЛНО-ПОЛИТИЧЕСКИ КОНТЕКСТ: БЪЛГАРСКИ И ФРЕНСКИ ПОЗИЦИИ

д-р Анна Димитрова

Анализът на д-р Анна Димитрова в статията „Глобализацията в социално-политически контекст: български и френски позиции" показва, че на обществено равнище липсват задълбочени изследвания върху глобализацията в български контекст, тъй като проблемът се осмисля най-често през призмата на други процеси като либерализацията на българската икономика. интеграцията на страната в ЕС, участието на българската култура на глобалната сцена. и то обикновено в позитивна светлина. Подчертано е критичното отношение на Фrенската общественост към глобализационните трансформации, особено в политическата сфера, където отслабването на държавата буди социални протести. Анализирани са основните предизвикателства. пред които се изправя френското общество в епохата на глобализацията, изяснено е понятието „алтерглобализъм". отчетена с разликата между глобализацията и процеса на европеизация.

ЕВРОПЕЙСКАТА ИДЕЯ КАТО ИСТОРИЧЕСКИ РЕЦИДИВ

Проф. д-р Андрей Пантев

В статията „Европейската идея като исторически рецидив" се анализират съвременните проблеми в обществено-политическото развитие на света и Европа като част от миналите исторически и религиозни спорове между цивилизациите. Андрей Пантев защитава тезата, че самата европейска идея е своеобразна историческа проекция - продукт на миналото. Разглежда перспективата за обединението на Европа като неумолим процес, който възпроизвежда на по-високо ниво вече състояли се исторически обединения. Европеизацията предполага единен държавен ред, проектиран по различен начин в Европа на Наполеон и в Европа на Шуман. И в двата случая е налице разлика между традиционните ни представи за Европа като културно-историческа общност и Европейския съюз като междудържавна организация. Тази разлика обаче много често бива подминавана и игнорирана. Статията анализира понятията „европеизъм" и „национализъм" и изяснява въпроса дали европеизмът е продължение, или отрицание на национализма, който стои в основата на създаването на съвременна Европа.

ЕДНОПОЛЮСЕН И ПОЛИЦЕНТРИЧЕН СВЯТ

Доц. д-р Мария Чавдарова

В статията си „Еднополюсен и полицентричен свят" Мария Чавдарова разглежда понятията „монополярност" и „полицентричност" като ключови за теоретичното моделиране на международните отношения. Авторката изразява мнението, че определящият критерий за бъдещото равновесие на международните отношения не е колко мощна е коя да е държава в краткосрочен план, а дали е способна да превърне силовия си потенциал във влияние върху международната система, на която са чужди отношенията на сила. Направени са и прогнози за бъдещето на света като еднополюсен или полицентричен, като е взета предвид двустранната и многостранна външнополитическа активност на евразийските държави като обективен фактор за еднополюсното увлечение на неевразийската суперсила САЩ.

НЕСЪСТОЯЛИЯТ СЕ ДИАЛОГ

Доц. д-р Алексадър Рангелов

В статията „Несъстоялият се диалог" е тематизиран емблематичен профил на политическия диалог относно присъединяването на България към НАТО. Избор, оказал се съдбовен цивилизационен избор на страната. Представени са трудностите в изработването на национален консенсус. Доц. д-р Александър Рангелов изследва модусите на политическата непроводимост в българския диалог, родили манихейска инфантилност във визиите на основните политически фамилии. Политическото различие е субстанциализирано като условие за присъствие и затова диалогът е привиден, представен, за да се окаже диалог на глухи. Дефектите на българския политически диалог ще дадат шанс на институционално решение, еманципирано от потребен политически консенсус, за да останат фамилен белег на българския обществен живот.

НЕОБХОДИМА Е СЕРИОЗНА КОРЕКЦИЯ В ПОЛИТИКАТА НИ СПРЯМО МАКЕДОНИЯ

Доц. д-р Чавдар Николов

В статията си „Необходима е сериозна корекция в политиката ни спрямо Македония" доц. д-р Чавдар Николов застъпва мнението, че българският национализъм е достигнал такъв стадий, при който той, въпреки ексцесиите на реториката, е практически неразличим по съдържание от влаганото в понятието патриотизъм. Национализмът на българите вече може спокойно да приема успоредното развитие на „българското начало" в две държави. Според автора към задължителните предусловия за членство на Македония в ЕС задължително следва да се прибави и възстановяването на унищожените, обругани и фалшифицирани паметници на българската култура и история на територията на страната. В средносрочна перспектива той вижда възстановяването на историческата истина за произхода на Македония и македонците като опция, попечеливша от опцията, която предлага македонизмът.

ПРИВИЛЕГИИ И ИМУНИТЕТИ СПОРЕД РИМСКИЯ СТАТУТ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ НАКАЗАТЕЛЕН СЪД

Чавдар Стоянов

В статията си „Привилегии и имунитети според римския статут на международния наказателен съд" Чавдар Стоянов разработва детайлно проблематиката, свързана с имунитета, в контекста на международния наказателен съд. Анализиран е Римският статут, учредяващ Международния наказателен съд, който предвижда разностранни привилегии и имунитети за съдиите, прокурора, заместник-прокурорите, секретаря, заместник-секретаря, персонала на прокуратурата и персонала на секретариата. Изяснени са двете основни понятия, които биват разглеждани във връзка с имунитета - личната неприкосновеност и ненаказуемост. Направена е съпоставка между понятията „имунитет" и „привилегии", както и между дипломатическия имунитет и този по Римския статут. Отчетена е и ролята на имунитетите и привилегиите, които Римският статут предвижда по отношение на проблематиката, визираща международната зашита правата на човека.