| Резюме: |
ОГРАНИЧАВАНЕТО НА СУБЕКТИВНИ ПРАВА СПОРЕД МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО
Гл. ас. Манол Станин
Съществуването на всяко общество, чрез своето развитие, достига до процеса на обективиране на определени обстоятелства, имащи ограничителна същност и характер, за да съхранят и предпазят от увреждане и застрашаване въздигнати на най-високо равнище субективни права. Те могат да бъдат както положителни за развитието на обществото, така и да увреждат обществените отношения. Това налага предприемането на мерки за предотвратяването, преодоляването или ограничаването на тези противообществени последици. Една от приложимите мерки в такива случаи е ограничаването на субективни права. С оглед параметрите на негативните последици, към ограничаване на субективни права следва да се пристъпи и при основателно предположение от настъпването на тези неблагоприятни за обществото обстоятелства. Освен в националното законодателство, процесът на ограничаване на субективни права се регламентира и от международното право. Това налага ясна съгласуваност със съдържанието на международните договори в областта на правата на човека и по-конкретно с разпоредбите, предвиждащи ограничаване на субективни.права. Изискването за наличие на съгласуваност поставя въпроса за анализ на международноправните изисквания при ограничаването на субективни права. Настоящата статия няма за цел да изследва всички изисквания, съдържащи се в
международноправните договори, приложими при ограничаване на субективни права, тъй като това едва ли е пост.ижимо. Акцентът е поставен върху изискването за законоустановеност на ограничаването на субективни права с оглед на някои международноправни документи, посочени в статията. |
