| Резюме: | 22ТЕНДЕНЦИИ И ПЕРСПЕКТИВИ НА ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ПОЛИТИКА ЗА СИГУРНОСТ И ОТБРАНАѝ Ас. Николай Марин
 
 В статията си ас. Николай Марин разглежда предпоставките и факторите, допринесли за формиране на Обща европейска политика за сигурност и отбрана
 (ОЕПСО) като част от Общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС) на ЕС. Това обособяване става след като е наложително по-ясното детайлизиране на възможностите и механизмите за участие на ЕС в международната политика. Посочени са и основните срещи и документи  като Декларацията от Сен Мало от 1998 г. и Европейския съвет от Кьолн  от 1999 г., а също така и приетата Приоритетна цел на Европейския съвет от Хелзинки 1999 г., потвърждаваща Петерсбергските мисии и подчертаваща военно-             тбранителния компонент на съюза посредством готовността му ·да поддържа в срок от шестдесет дни в рамките на една година сили, наброяващи 60000 души. Засегнати са и новите формирования: Комитетът по пошrгиката и сигурността, Военният комитет и Военният секретариат на ЕС, осъществяващи  обезпечението на приложението на ОЕПСО. Друг важен момент в статията са операциите от името на ЕС в Македония, Босна и Херцеговина, Палестина и др. Отделено е място и на факторите европейска
 интеграция и евроатлантически отношения, оказващи влияние върху развитието
 на Общата европейска
 |