| Резюме: |
ГРАЖДАНСТВОТО НА ЕС В ПРАКТИКАТА НА СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ СЛЕД ДОГОВОРА ОТ ЛИСАБОН И ВЛИЗАНЕТО В СИЛА НА ХОПЕС
Докторант Явор Симов, Катедра „Международно право и международни отношения“, Правно-исторически факултет, Югозападен университет „Неофит Рилски“ - Благоевград
Резюме: Статията анализира развитието на гражданството на Европейския съюз в практиката на Съда на Европейския съюз след влизането в сила на Договора от Лисабон и утвърждаването на Хартата на основните права на Европейския съюз като юридически обвързващ акт. Изследва се трансформацията на гражданството на ЕС от формален правен статут в материална и конституционна категория, която функционира като източник на пряко приложими индивидуални права. Специално внимание е отделено на ключови решения като Ruiz Zambrano, McCarthy, Dereci, Ymeraga, Alokpa и Sayn-Wittgenstein, чрез които Съдът формулира доктрината за „ядрото“ на правата, произтичащи от гражданството на ЕС. В статията се разглежда ролята на Хартата за засилване на защитата на основните права, включително правото на личен и семеен живот, равенство, недискриминация и свободно движение, както и ограниченията на нейното приложение съгласно член 51 от ХОПЕС. Анализът показва как се постига баланс между националния суверенитет и интеграционните цели на Съюза, като държавите членки запазват компетентност в областта на гражданството, но са ограничени, когато национални мерки застрашават ефективното упражняване на основните права на гражданите на ЕС. В заключение се подчертава ключовата роля на националните съдилища за установяване на връзката с правото на ЕС и за гарантиране на реалната защита на гражданството чрез прилагането на Хартата.
Ключови думи: гражданство на ЕС, Харта на основните права на Европейския съюз, Съд на Европейския съюз.
EU CITIZENSHIP IN THE CASE-LAW OF THE COURT OF JUSTICE OF THE EUROPEAN UNION AFTER THE TREATY OF LISBON AND THE ENTRY INTO FORCE OF THE CHARTER OF FUNDAMENTAL RIGHTS OF THE EUROPEAN UNION
Yavor Simov, PhD Student, Department of International Law and International Relations, Faculty of Law and History, South-West University “Neofit Rilski” – Blagoevgrad
Abstract: The article examines the development of European Union citizenship in the case-law of the Court of Justice of the European Union following the entry into force of the Lisbon Treaty and the binding legal status of the Charter of Fundamental Rights of the European Union. It analyses the transformation of EU citizenship from a formal legal status into a substantive constitutional category that serves as a source of directly effective rights for individuals. Particular attention is given to the landmark judgments of Ruiz Zambrano, McCarthy, Dereci, Ymeraga, Alokpa, and Sayn-Wittgenstein, in which the Court has articulated the notion of "substance" or "core" of EU citizenship. This article explains in what respects the Charter enhances the scope of protection of fundamental rights, notably those to family life, equality, non-discrimination, and free movement, but also defines the limits of the EU's material competence through the genuine link requirement emanating from Article 51 of the Charter. By such an analysis, we can see the fine balance between sovereignty and integration; Member States have competence in matters of nationality, yet are limited when the national measure would render impossible or unbearable the effective enjoyment of the fundamental rights of the EU citizen. Conclusively, the article reiterates the importance of national courts' duty in identifying the elements of relevance of EU law, safeguarding the substance of EU citizenship, and ensuring effective application of the Charter within the national legal orders.
Keywords: EU citizenship, The Charter of Fundamental Rights of the European Union, Court of Justice of the European Union |
