| Резюме: |
THE EUROPEAN CHARTER OF LOCAL SELF-GOVERNMENT AND TURKEY'S UNITARY STATE PARADOX: NAVIGATING NORMATIVE ALIGNMENT AMIDST ADMINISTRATIVE AND POLITICAL IMPEDIMENTS
Taner Karakuzu, PhD Student, South-West University “Neofit Rilski”, E-mail: tanerkarakuzu@trakya.edu.tr, ORCID: 0000-0002-2487-8964,
İlker Limon, PhD,Trakya University, Uzunkopru Vocational School, E-mail: ilkerlimon@trakya.edu.tr, ORCID: 0000-0001-8668-6733
Abstract: The European Charter of Local Self-Government (ECSLG) presents a crucial normative framework for bolstering local democracy and ensuring the efficient delivery of public services by guaranteeing the capacity of local authorities to operate within their legal ambit and in accordance with both statutory provisions and their own interests. Although the Republic of Turkey is a signatory to this significant international convention, the distinctive dynamics of its unitary state structure and its deeply entrenched centralist administrative legacy pose structural and political impediments to the complete realization of the level of autonomy envisioned by the Charter. This study aims to undertake an in-depth examination of the interaction between the ECSLG and the legal regulations and administrative system in Turkey. The central research question explores the nature of the relationship between the core principles of the ECSLG and Turkey's current legal framework and the administrative-political priorities of the unitary state, and the extent and manner in which this relationship influences the degree of autonomy enjoyed by local governments. The primary objective of this article is to systematically dissect the impact of the ECSLG on Turkish legislation and administrative practices, to pinpoint potential discrepancies between the autonomy standards anticipated by the Charter and the de facto status of local governments in Turkey, and to illuminate the underlying managerial and political rationales for these disparities. Furthermore, it seeks to formulate proposals for legal and structural reforms that may be requisite for the more effective implementation of the Charter. The study's hypothesis posits that notwithstanding Turkey's adherence to the Charter, the unitary state structure and the centralist administrative ethos constrain local governments from possessing the level of autonomy stipulated by the Charter, thereby engendering a tension between the normative ideal and the administrative reality. In this study, the foundational provisions and spirit of the ECSLG are treated as independent variables; the Constitution of the Republic of Turkey and pertinent local government legislation, the administrative and financial oversight mechanisms exercised by the central government over local governments, the degree of control over local governments' budgetary and revenue sources, and the political leverage of the central government over local governments are defined as dependent variables. Ultimately, this study endeavors to shed light on the steps necessary to fortify local democracy and facilitate alignment with European standards by profoundly analyzing the process of implementing the ECSLG in Turkey within the context of the constraints imposed by the unitary state structure.
Keywords: European Charter of Local Self-Government, Turkey, Unitary State, Local Governments, Administrative Constraints
ЕВРОПЕЙСКАТА ХАРТА ЗА МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ И ПАРАДОКСЪТ НА УНИТАРНАТА ДЪРЖАВА НА ТУРЦИЯ: НАВИГИРАНЕ НА НОРМАТИВНОТО СБЛИЖАВАНЕ СРЕД АДМИНИСТРАТИВНИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕЧКИ
Танер Каракузу, докторант, Югозападен университет „Неофит Рилски“,
имейл: tanerkarakuzu@trakya.edu.tr, ORCID: 0000-0002-2487-8964
Илкер Лимон, д-р, Тракийски университет, Професионално училище – Узункьопрю,
имейл: ilkerlimon@trakya.edu.tr, ORCID: 0000-0001-8668-6733
Резюме: Европейската харта за местно самоуправление (ЕХМС) представлява ключова нормативна рамка за укрепване на местната демокрация и за гарантиране на ефективното предоставяне на публични услуги чрез осигуряване на способността на местните власти да действат в рамките на своите правомощия и в съответствие както със законовите разпоредби, така и със собствените си интереси. Въпреки че Република Турция е страна по тази важна международна конвенция, специфичната динамика на нейната унитарна държавна структура и дълбоко вкорененото централистично административно наследство създават структурни и политически пречки пред пълното реализиране на степента на автономия, предвидена в Хартата.
Настоящото изследване има за цел да извърши задълбочен анализ на взаимодействието между ЕХМС и правните разпоредби и административната система в Турция. Основният изследователски въпрос разглежда характера на връзката между основните принципи на ЕХМС и действащата правна рамка на Турция, както и административно-политическите приоритети на унитарната държава, и степента и начина, по които тази връзка влияе върху равнището на автономия, с която разполагат местните власти. Основната цел на статията е систематично да анализира въздействието на ЕХМС върху турското законодателство и административните практики, да идентифицира потенциалните несъответствия между стандартите за автономия, предвидени в Хартата, и фактическото положение на местните власти в Турция, както и да изясни управленските и политическите основания за тези различия. Освен това се цели формулирането на предложения за правни и структурни реформи, които могат да бъдат необходими за по-ефективното прилагане на Хартата. Хипотезата на изследването предполага, че въпреки ангажимента на Турция към Хартата, унитарната държавна структура и централистичният административен подход ограничават възможността на местните власти да притежават степента на автономия, предвидена в Хартата, което води до напрежение между нормативния идеал и административната реалност. В рамките на изследването основните разпоредби и духът на ЕХМС се разглеждат като независими променливи, докато Конституцията на Република Турция и относимото законодателство за местното самоуправление, механизмите за административен и финансов контрол, упражнявани от централната власт върху местните органи, степента на контрол върху бюджетните и приходните източници на местните власти, както и политическото влияние на централното правителство върху тях, се определят като зависими променливи. В заключение, изследването се стреми да хвърли светлина върху необходимите стъпки за укрепване на местната демокрация и за постигане на съответствие с европейските стандарти чрез задълбочен анализ на процеса на прилагане на ЕХМС в Турция в контекста на ограниченията, произтичащи от унитарната държавна структура.
Ключови думи: Европейска харта за местно самоуправление, Турция, унитарна държава, местни власти, административни ограничения |
