| Резюме: |
ПОЛИТИКАТА НА ОДРИСКИТЕ ЦАРЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ IОГОИЗТОК (от края на VI в. до 341 г. пр. Хр.)
Проф. д. ист.н. Калин Порожанов
Всички владетели от Олор до Керсеблепт включително сключват договори с Атина за разпределение на сферите на влияние и властване над крайбрежията на Одриското царство. В минимални конкретни измерения събирането на данъците само от елинските полиси и емпориони (в таланти) изглежда така:
Олор -- няма данни;
Терес I - 7-11 таланта;
Спарадок - 17 (27?) таланта;
Ситалк - 77-100 таланта;
Севт I - 200 таланта;
Медок/ Амадок I -- 200 или 500 (?) таланта;
Хебризелм -- 200 или 500 (?) таланта;
Котис I 400, 600, 900, а по-вероятно много над 1000 таланта;
Керсеблепт - 230 или 330 таланта, но само от неговите
емпориони и от Тракийския херсонес.
За около век и половина, от времето на цар Терес I (кр. VI / нач. V в. пр. Хр. - 448 г.пр.Хр.) до времето на цар Керсеблепт (359-341 г. пр. Хр.), приключва една епоха от величието на Одриското царство на траките в Югоизточна Европа. Онова, което постига плеядата одриски царе Терес 1, Спарадок, Ситалк, Севт I, Медок / Амадок I, Хебризелм, Котис I и Керсеблепт, може да се определи като категорично излизане на сцената и най-активно участие на траките чрез Одриското царство в историческата драма, представяща върхови постижения в развитието на Античния свят. Те са техен реален обществено-политически принос в очертаването на историческата перспектива на Европа и Средиземноморието. Нещо повече - те са израз на новоформираща се ценностна система, налагаща не само и толкова съсъществуването между полис и етнос, по и сближаването между тези две начала. Това е характеристиката империя, която прави съпоставима като една от най-напредналите в своята епоха, раннокласовата държава на одрисите с раннокласовите държави-империи, каквито са Лидия и Персия. Именно с включването си в характеристиката империя Царството на траките одриси се оказва водещо в развитието на обществено-политическите тенденции и техните прояви в Европа, определили генезиса и бъдещия облик на имперската елинистическа епоха от Филип П и Александър III Велики насетне в целия Античен свят. Най-добре тази черта личи в последователно спазваната и
преследвана до край политика от представените одриски царе с цел ефикасно налагане над елински полиси и жизненоважното им включване в царската икономика на империята. Така па практика за пръв път в Европа се моделира и определя като най-перспективно за Античността съчетанието, взаимното допълване и симбиозата на двете определящи обществено-държавни начала на I хил. пр. Хр„ назовани от Аристотел етносно и полис110 (Aristot. Politica, 1252 Ь). |
