| Резюме: |
НОВИТЕ ПАНДЕМИЧНИ ЗАПЛАХИ И РОЛЯТА НА ООН И СЗО
Проф. д.н. Габриела Белова, доц. д-р Гергана Георгиева,
Катедра „Международно право и международни отношения”,
Правно-исторически факултет,
Югозападен университет „Неофит Рилски”, гр. Благоевград
Резюме: Настоящата статия е посветена на един от най-важните договори в историята на Световната здравна организация след пандемията COVID-19, а именно Споразумение за превенция, готовност и отговор при пандемии, придобило популярност като „Глобално споразумение за пандемиите”. То е подписано на 20 май 2025 г. и представлява правно обвързващ международен инструмент, разработен под егидата на СЗО, с основна цел да подобри глобалната координация и сътрудничество при бъдещи пандемии. Договорът има за цел да се поучи от недостатъците, проявили се по време на пандемията от COVID-19, като липсата на координация и неравномерното разпределение на здравните ресурси. Авторите проследяват подготовката на подписването на договора, като паралелно протичащ процес с изменението на Международните здравни правила. Отбелязано е, че това е вторият правнообвързващ договор в рамките на СЗО и в този смисъл е сериозно постижение в историята на организацията, а и на ООН като цяло.
Ключови думи: СЗО, ООН, COVID-19, Споразумение за превенция, готовност и отговор при пандемии, МЗП.
NEW PANDEMIC THREATS AND THE ROLE OF THE UN AND WHO
Prof. Gabriela Belova, DSc, Assoc. Prof. Gergana Georgieva, PhD,
Department of International Law and International Relations,
Faculty of Law and History,
South-West University “Neofit Rilski”, Blagoevgrad
Abstract: The article is dedicated to one of the most important treaties in the history of the World Health Organization since the COVID-19 pandemic, namely the Agreement on Pandemic Prevention, Preparedness and Response, popularly known as the ‘Global Pandemic Accord’. It was signed on May 20th, 2025, and represents a legally binding international instrument, developed under the auspices of the WHO, with the main objective of improving global coordination and cooperation in future pandemics. The treaty aims to learn from the shortcomings that emerged during the COVID-19 pandemic, such as the lack of coordination and the unequal distribution of health resources. The authors trace the preparation for the signing of the treaty as a parallel process running alongside the amendment of the International Health Regulations. It is noted that this is the second legally binding treaty within the framework of the WHO, and in this sense, it is a serious achievement in the history of the organization, as well as the UN as a whole.
Keywords: WHO, UN, COVID-19, Agreement on Pandemic Prevention, Preparedness and Response, IHR. |
