| Резюме: |
СЪРБИЯ В РУСКАТА ПОЛИТИКА В КОНТЕКСТА НА “ИЗТОЧНИЯ ВЪПРОС”
Петър Мицов
Статията разглежда отношенията между Русия и Сърбия и мястото на сръбските земи и държава във външната политика на Русия в рамките на така наречения “Източен въпрос”. В разглеждания период мястото на Сърбия в руските външнополитически планове се променя, следвайки развитието на Източния въпрос в международните отношения. Първоначално руското проникване в сръбските земи е свързано основно с културно–просветна подкрепа за сърбите и включване на населението във войните срещу Османската империя. Сръбските въстания даватвъзможност на руската дипломация да стане решаващ фактор на Балканите. Сърбите влизат дълготрайно във външнополитическата стратегия на Русия и с руска военнополитическа подкрепа се превръщат в субект на международните отношения. След Кримската война руско-сръбското сътрудничество придобива не само антиосманска насоченост, но и антиавстрийска. Петербург започва да залага все повече на Белград като бариера пред австрийското проникване на полуострова. Сръбският национализъм прикрепя трайно Сърбия като съюзник на Русия. В края на първото десетилетие на XIX век Сърбия се превръща в “острие” на руската балканска политика до такава степен, че Русия влиза в Първата световна война, без да е достатъчно подготвена с мотива за защита на своя балкански съюзник. |
