| Резюме: |
22ТЕНДЕНЦИИ И ПЕРСПЕКТИВИ НА ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ПОЛИТИКА ЗА СИГУРНОСТ И ОТБРАНАѝ
Ас. Николай Марин
В статията си ас. Николай Марин разглежда предпоставките и факторите, допринесли за формиране на Обща европейска политика за сигурност и отбрана
(ОЕПСО) като част от Общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС) на ЕС. Това обособяване става след като е наложително по-ясното детайлизиране на възможностите и механизмите за участие на ЕС в международната политика. Посочени са и основните срещи и документи като Декларацията от Сен Мало от 1998 г. и Европейския съвет от Кьолн от 1999 г., а също така и приетата Приоритетна цел на Европейския съвет от Хелзинки 1999 г., потвърждаваща Петерсбергските мисии и подчертаваща военно- тбранителния компонент на съюза посредством готовността му ·да поддържа в срок от шестдесет дни в рамките на една година сили, наброяващи 60000 души. Засегнати са и новите формирования: Комитетът по пошrгиката и сигурността, Военният комитет и Военният секретариат на ЕС, осъществяващи обезпечението на приложението на ОЕПСО. Друг важен момент в статията са операциите от името на ЕС в Македония, Босна и Херцеговина, Палестина и др. Отделено е място и на факторите европейска
интеграция и евроатлантически отношения, оказващи влияние върху развитието
на Общата европейска
|
