МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ОБЩАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ПОЛИТИКА ЗА СИГУРНОСТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Д-р Мария Стрьомвик

В статията си „Характерни особености на общата външната политика и политика за сигурност на Европейския съюз" д-р Мария Стрьомвик, шведски експерт по външна политика, проследява последователните етапи на развитие на тази политическа дейност и нейните особености. Проучени са редица събития, имащи отношение към общата външна политика на Европейския съюз. С оглед на това са съпоставени различни изводи и заключения, както от периода на европейското политическо сътрудничество, така и в сегашния момент, в който постоянно се развива общата външна политика на Европейския съюз. представени са и някои от водещите тенденции в общата външна политика на Европейския съюз. В тази връзка са систематизирани и обяснени изводите от водещите политически теории, от една страна „реализма", а от друга - „институционализма", и тяхното влияние при интензифициране на външната политика на сътрудничество на група страни.

СЪСТОЯНИЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ СЛЕД МАЙ 2004 Г.

Линда Волк

·в статията „Състояние на пазара на труда в Европейския съюз след май 2004 год." словенският експерт Линда Волк проследява развитието на отношенията между държавите членки на Европейския съюз. Показана е въведената диференцирана политика по отношение на осем от новите държави членки на Европейския съюз. Анализирана е също и ситуацията към момента, като е използван докладът на Европейската гражданска служба. В статията е отчетен и словенският опит, натрупан непосредствено след присъединяването на Словения към Европейския съюз, и възможностите, които съществуват за реализация на младите хора в европейските институции. Направени са и изводи относно факторите, насърчаващи миграцията в Европа. В тази връзка са разкрити и тревогите на новите държави членки от изтичането на млади и квалифицирани хора на Запад. Показана е политиката на някои от водещите държави в ЕС по отношение трудовия пазар и нейната специфика.

РОЛЯТА НА ООН ПРИ УРЕГУЛИРАНЕТО НА КОНФЛИКТИ

Д-р Габриела Белова

В статията се разглеждат особеностите на международните конфликти след края на Студената война, както и подходите и практиката на универсалната организация ООН за тяхното предотвратяване и управление. Проследени и систематизирани са основните процедури по поддържане на мира (peace-keeping), възстановяване на мира (реасе making), налагане на мира (реасе enforcement), изграждане на мира (реасе building). Анализирани са някои основни документи на организацията, свързани с урегулирането на конфликтите като „Програма за мир" от 1992 г. и нейщпо Допълнение от 1995 г„ докладът „Брахими" от 2000 г„ докладът на Генералния секретар на ООН от 1. юни 2001 г. относно изпълнението на препоръките на Специалния комитет и на Работната група на Съвета за сигурност за операциите по поддържане на мира, както и Докладът на Генералния секретар на ООН Кофи Анан „При по-голяма свобода - към развитие, сигурност и човешки права за всички" от 2005 г. Обърнато е внимание, че Програма за мир" отразява ранния оптимизъм от разпадането на двуполюсния модел и надеждите за ефективна система за колективна сигурност и ранно разрешаване на конфликтите чрез ангажирането на вниманието и участието на международната общност. В Допълнението към „Програма за мир" (1995 г.) се наблюдава тенденция на връщане към традиционната концепция за мироопазването. В статията е подчертана важността на принципите за наличие на съгласие сред страните в конфликта, на безпристрастност и неупотреба на сила с изключение на случаите на самоозащита.

ОГРАНИЧАВАНЕТО НА СУБЕКТИВНИ ПРАВА СПОРЕД МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО

Гл. ас. Манол Станин

Съществуването на всяко общество, чрез своето развитие, достига до процеса на обективиране на определени обстоятелства, имащи ограничителна същност и характер, за да съхранят и предпазят от увреждане и застрашаване въздигнати на най-високо равнище субективни права. Те могат да бъдат както положителни за развитието на обществото, така и да увреждат обществените отношения. Това налага предприемането на мерки за предотвратяването, преодоляването или ограничаването на тези противообществени последици. Една от приложимите мерки в такива случаи е ограничаването на субективни права. С оглед параметрите на негативните последици, към ограничаване на субективни права следва да се пристъпи и при основателно предположение от настъпването на тези неблагоприятни за обществото обстоятелства. Освен в националното законодателство, процесът на ограничаване на субективни права се регламентира и от международното право. Това налага ясна съгласуваност със съдържанието на международните договори в областта на правата на човека и по-конкретно с разпоредбите, предвиждащи ограничаване на субективни.права. Изискването за наличие на съгласуваност поставя въпроса за анализ на международноправните изисквания при ограничаването на субективни права. Настоящата статия няма за цел да изследва всички изисквания, съдържащи се в
международноправните договори, приложими при ограничаване на субективни права, тъй като това едва ли е пост.ижимо. Акцентът е поставен върху изискването за законоустановеност на ограничаването на субективни права с оглед на някои международноправни документи, посочени в статията.

В „ПРОЦЕСА НА ВЕКА" - РУНД ПОРЕДЕН, НО НЕ ПОСЛЕДЕН

Доц. д-р Стоян Бараков

Макар да определя своя текст като „непретенциозни разсъждения", „обзор", „колаж", авторът всъщност ни предлага интересен анализ на най-значимото през март 2006 година събитие за Държавната общност Сърбия и Черна Гора - смъртта на бившия югославски и сръбски лидер Слободан Милошевич. Използван е не много често срещан у нас похват - публикацията започва с три коментара по темата за „двубоя" Карла дел Поите - Слободан Милошевич, подготвени за столичен ежедневник през периода 2002-2004г„ но ненамерили място на неговите страници. Основните акценти са поставени върху трите най-съществени версии за края на Милошевич: естествена смърт, самоубийство, убийство. Коментиран е ударът, който „случаят Милошевич" нанесе не само върху главната обвинителка на съда в Хага Карла дел Поите, но и върху престижа
на самия трибунал и върху вярата в справедливостта и в правото. Ст. Бараков е подкрепил изводите си с мнения на авторитетни политици, учени, политически анализатори и медицински специалисти от няколко държави. Читателите ще бъдат заинтригувани от информациите за погребението на най-спорния югославски и сръбски ръководител и от прогнозите за „края на ерата Милошевич".

НЕЩО ЗА ЗАБРАВЕНИЯ И ИГНОРИРАН „ТРЕТИ ПОЛПОС", КОЙТО СЕ ПРЕВРЪЩА ВЪВ „ВТОРИ"

Д-р Киряк Цонев

В статията е разгледан новият световен модел след края на Студената война, дошъл с краха на Московската империя, в който т. нар. „Трети свят" вече не може да бъде „трети", защото „вторият" вече е престанал да съществува. Д-р Киряк Цонев обръща внимание и на ролята на тероризма в последните години за упадъка на идеята за еднополюсния модел. Анализирано е използването на ислямската религия като база за социалната революция, осъществявана паралелно с националната, като са направени сравнения с протичащите процеси в страните от бивша Югославия и в тези от бившия Съветски съюз. На следващо място се разглеждат и отношенията на САЩ с държавите в Близкия изток, основно с Ирак, през последните две десетилетия. Водещ мотив в статията е сблъсъкът между Изтока и Запада, между бедните и богатите, както и между различните религии. Авторът излага тезата си, че всички империи, независимо от техните идеологии, се ръководят от една обща цел - да управляват света.

НАЦИОНАЛИЗЪМ И ИМПЕРИАЛИЗЪМ В ПОЛИТИЧЕСКАТА МИСЪЛ ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА СЪВРЕМЕННАТА ПОЛИТИЧЕСКА РЕФЛЕКСИЯ

Ас. Мария Бакалова

В разработката е направено подробно представяне и коментар върху статията „Национализъм и империализъм" на Джеймс Мейал, публикувана в Кеймбриджка история на политическата мисъл от двадесети век (2003). В основата на комплексното и дискусионно изследване на Мейал лежи твърдението, че макар идеите и процесите, свързани с национализма и империализма, да са от изключително значение за развитието на света през XIX и ХХ век, същността на тези политически идеи не е еднозначно оценявана. Поради това Мейал си поставя за цел да изследва начините, по които идеи и събития са си взаимодействали в създаването и разрушаването на някои от световните империи и националните държави. Като резултат изложението се развива в два  плана - проследяване и анализ на реални исторически процеси и събития, от една страна, и внимание към появата, развитието и взаимодействието на различните идеологии и доктрини. Настоящият текст обаче не просто представя студията на Мейал, но и я анализира, като понякога дори оспорва твърдения и постановки на автора с позоваване и препратки към други автори, пишещи по темата. Като цяло текстът не се ограничава нито само в представяне историята и развитието на политическите идеи, нито само в историческия разказ за развитието на международните отношения в разглеждания период, а в пресечната точка между двата плана, където се осъществява взаимодействието между идеи и реалност.