МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

ПРОИЗВОДСТВОТО ЗА ПРЕЮдициАлни ЗАКЛЮЧЕНИЯ ПРЕД СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

Гл. ас. Атанас Семов

Втората част на статията на гл. ас. Атанас Семов е посветена на производството за преюдициални заключения - една от най-оригиналните и специфични материи на правото на Европейската общност и Европейския съюз. Производството по чл. 234 ДЕО отразява спецификите на интеграционния правопорядък и притежава особености, които позволяват определянето му като един от най-своеобразните елементи на правната конструкция на Съюза. Авторът в детайли се спира на редица въпроси като сезирането на Съда на Европейските общности, задължителността, формата и съдържанието на запитването, предпоставките за започване на производството, какго и върху силата и действието на решението на СЕО. Статията разкрива уникалния характер и особеностите на тълкувателната компетентност на Европейския съд.

ДВА КОНТЕКСТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЛИТИКА ЗА СИГУРНОСТ И ОТБРАНА

Доц. д-р Камен Лозев

В статията се обсъждат два от възможните контексти, в които се ситуира Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО): хроналогическият, свързан с мощните тласъци в нейното развитие в края на 90-те години на ХХ век, и етико-политическият, свързан с фундаменталните принципи в основата на всяка една от политиките на ЕС.В първата част на статията се обсъжда ролята на войните в бивша Югославия и 'Косовската криза като своеобразен индикатор за изоставането на Европа по отношение на нейната политика за сигурност и отбрана и необходимостта да развие военни капацитети, позволяващи и да управлява кризи не само в непосредствена близост до границите на ЕС, но и по света. Във втората част на статията се обсъждат етико-политическите измерения на ЕПСО. Като своеобразна трансмисия и механизъм на ЕС за износ на сигурност и стабилност, просперитет и мир, ЕПСО е призвана да предаде „европейското послание" към света. В сравнителен план с американската стратегическа доктрина е очертана спецификата на ЕПСО и етическите принципи на нейното развитие.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ - МЕЖДУ ГЛОБАЛНИТЕ АМБИЦИИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ИНСТИТУЦИОННИТЕ РЕФОРМИ

Ася Трайчева-Вълчева

Разработката е концентрирана върху проблемите на актуалните реформи на институционната схема на Европейския съюз - тяхната наложителност, договарянето им от държавите членки и пътят към тяхното приемане и прилагане.
Авторкаrа акцентира върху ключовите нововъведения в институционния механизъм на Съюза, залегнали в текста на Проектодоговора за Европейска конституция и мандаrа за договора за реформа, гласуван от Европейския съвет на 21-22 юни 2007 г. В текста е изразено мнението относно необходимостта от усъвършенстване на механизма на променливаrа геометрия и популяризиране на засиленото сътрудничество между известен брой държави членки на ЕС в определени области с цел оптимално задълбочаване на интеграцията в Съюза без нежелано засягане на суверенитета на държави членки.

ПРЕГЛЕД НА ОШОШЕНИЯТА МЕЖДУ ЧЕРНА ГОРА И БЪЛГАРИЯ ОТ БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС ДО УСТАНОВЯВАНЕТО НА ОФИЦИАЛНИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

Стеван Радунович, Срджан Пейович

Стеван Радунович и Срджан Пейович са насочили вниманието си към една известна на българските историци, но не и на неизкушените читатели тема: състоянието на връзките и сътрудничеството между двете балкански княжества
България и Черна Гора в преломен не само за тях момент - годините след Берлинския конгрес. Въз основа на автентични документи от Държавния архив на Черна Гора авторите предлагат интересни сведения за първите стъпки към установяване на дипломатически отношения между София и Цетине. Макар и донякъде маргинално, са разкрити и действията на Великите сили (главно на Русия и Австро-Унгария), които оказват сериозно въздействие при формирането и реализирането на външнополитическаrа стратегия на Черна Гора, включително и по отношение на Княжество България. Стойността на анализа се подсилва и от факта, че по различни причини едва сега става възможно част от цитираните източници за първи път да намерят място в българскаrа научна публицистика.

ЧЕРНА ГОРА И БЪЛГАРИЯ В КРАЯ НА XIX ВЕК

Доц. д-р Живко М. Андрияшевич

Доц. д-р Живко М. Андрияшевич изследва темата и периода, към който са насочили своя изследователски интерес Стеван Радунович и Срджан Пейович - България и Черна Гора в края на XIX в., поради което двата анализа в известна степен взаимно се допълват и конкретизираr. Всеки от тях обаче има своя собствена тежест и значение. Текстът на Ж. М. Андрияшевич напр. разкрива важни и не толкова често дискутирани у нас факти и обстоятелства, повлияли твърде сериозно върху дейността на черногорския княз Никола и на външнополитическото ведомство в Цетине. Посочена е обективната необходимост от съвместни българо-черногорски действия против общия неприятел - Османската империя. Разкрити са и различията в международния
статус на двете балкански княжества. В същото време авторът е убеден, че разликите не са в състояние да нарушат тяхното „естествено съюзничество". Цитирани са малко известни у нас свидетелства на един от главните протагонисти на българо-черногорските отношения през разглеждания период
- войвода Гавро Вукович, който е и дългогодишен министър на външните работи на Черна Гора.

CONTRA И PRO „СБЛЪСЪКЪТ НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ"

Проф. дфн Васил Проданов

Понятието за „сблъсък на цивилизациите" придоби световна известност след като Самюел Хънтингтън го превърна в заглавие на своята знаменита статия във „Форин Ъфеърс" през 1993 г. и след това доразви в две книги - „Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред" ( 1996) и „Кои сме ние? Предизвикателства към американската национална идентичност" (2004). Статията на В. Проданов се опитва да резюмира най-напред в шест основни групи огромното количество критики в световната литература срещу тезата, че международната политика и международните отношения в перспектива могат да бъдаr обяснени все повече не чрез традиционните теории за международните отношения, а чрез модела на сблъсък на цивилизациите. След това се прави опит да се осмислят глобалните промени след 1993 г., когато се появява статията на Хънтингтън, до наши дни и значимият прогностичен потенциал, съдържащ се в неговата концепция.

МЕЖДУНАРОДНА ГЕОПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ

Емил Казаков

Определящо място в предмета на международнаrа геополитика заема стремежът да се установи и формулира водеща или базисна геополитическа идея, която да се превърне в здравословна платформа при определянето на приоритетите на националнаrа сигурност и външната политика. Подобни идеи или парадигми съществувш и влияят върху политикша на редица държави. В  статията си Емил Казаков разглежда Берлинския конгрес като съдбоносен момент в българската история, в койrо се поражда разминаването между представата за националнаа територия, съгласно договора м Сан Сrефано, и реалната територия на държавата. Авторът обръща внимание на измеренията на преходността и глобалната геополитическа идентичност на България, като формулира и тезиси за външнополитическото поведение на страната.

ВОЙНАТА В БИВША ЮГОСЛАВИЯ: ПОСЛЕДНА ФАЗА КЪМ ЕВРОПЕИЗАЦИЯ НА БАЛКАНИТЕ

Проф. д-р Жак Рюпник

Проф. д-р Жак Рюпник разглежда в статията си последствията от войната
в бивша Югославия върху региона и регионалната среда. Според него, ако
Европа е конституирана върху принципа за отхвърляне на употребата на
сила при управлението на конфликти, ако Европа е основана на принципа за
отхвърляне на идеологии от типа на етническия национализъм, то наистина
фактът, че беше допусната войната в Босна погазва тези два принципа и не
засилва доверието в Европейския проект такъв, какъвто беше представен в
Маастрихт. В този смисъл, в Маастрихт беше обявено раждането на Обща
външна политика и политика за сигурност (ОВППС) на Европа, като същевременно целият свят виждаше, че тази политика всъщност не съществува.
Авторът прави заключението, че Балканите, въвлечени във войната в бивша
Югославия, бяха място на провал за ОВППС, още преди тя да е имала време
да се появи и да се определи. Той смята обаче, че парадоксално Балканите,
особено след събитията в Косово, след края на 90-те години, биха могли да
станат катализатор за появата на една европейска политика за сигурност.

НЯКОИ АСПЕКТИ НА ПОНЯТИЕТО МЕЖДУНАРОДЕН ТЕРОРИЗЪМ

Мирослава Цонева

В статията си Мирослава Цонева прави разлика между новопоявилите се термини държавен тероризъм, регионален тероризъм, информационен тероризъм,  икономически тероризъм, тотален тероризъм и т.н. Авторката обяснява понятията терор, терористичен акт, тероризъм, които са взаимно свързани, но не еквивалентни. Според нея съвременният тероризъм с времето с превръща в транснационално явление, в което се вливат много противоречиви и неединни по своя произход и същност исторически, политически, религиозни, икономически, социални, културни и други течения. То използва специфичните условия на глобализиращия се свят и огромните възможности на най-новите технологии, за да прехвърли националните граници. Така то се трансформира в международен тероризъм, който се превръща в една от най-опасните заплахи за съвременнша цивилизация.

ТРАНСГРАНИЧНАТА ЕВРОПЕЙСКА КУЛТУРА И ГЛОБАЛНИТЕ КУЛТУРНИ ОБЩНОСТИ НА ТЕХНОЛОГИЧНАТА КОМУНИКАЦИЯ

д-р Пламен Павлов

Светът на мрежата е модел на идеалната Европа. Глобалната мрежа на Интернет,
със своето невидимо призрачно присъствие, осигурява надкултурно и трансгранично обединяване на основата на общности от нов порядък. Комуникацията е движещата сила в новия наддържавен феномен на www, който съчетава в себе си както масовото, така и междуличностно общуване. Тя налага нови комуникационни, културни и политически закономерности, които засега само виртуално, но съвсем сигурно в скоро бъдеще И реално биха могли да прекрояваг граници и налагат нови форми на културно и държавно съществуване. Животът тук започва и завършва по едно и също време. В интернет всичко е на една крачка (кликване). В интернет има множество езици, но една общност. В интернет времето никога не спира.