МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

МЕЖДУНАРОДНА ГЕОПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ

Емил Казаков

Определящо място в предмета ·на международнага геополитика заема стремежът да се установи и формулира водеща или базисна геопо:литическа идея, която да се превърне в здравословна платформа при определянето на приоритетите на националната сигурност и външнага политика. Подобни идеи или парадигми съществуваг и влияят върху политиката на редица държави. В стагията си Емил Казаков разглежда Берлинския конгрес каго съдбоносен момент в българската история, в който се поражда разминаването между представата за националната територия, съгласно договора от Сан Стефано, и реалната територия на държавата. Авторът обръща внимание на измеренията  на преходността и глобалната геополитическа идентичност на България, като формулира и тезиси за външнополитическото поведение на странша.

ЕВРОПЕЙСКАТА СТРАТЕГИЯ НА ИНТЕГРАЦИЯ НА БАЛКАНИТЕ

Доц. д-р Васил Сивов

За да получим представа доколко Балканите имат значение за укрепване на ролята на Европа на международната арена, авторът се опитва да отговори на въпросите: Имат ли Балканите бъдеще извън европейската перспектива? Какво е бъдещето на Европа, ако не успее изцяло да интегрира страните от континента? Съществува ли в Балканския регион обективно съвпадение на стратегическите интереси на ЕС и Русия? За пълнотата на анализа доц. д-р Васил Сивов изследва ролята, която може да изиграе приобщаването на региона към интеграционните процеси, както и шансовете и възможностите на отделните страни за пълноправно членство в общността. Той се спира на фазите в политиката на ЕС по отношение на Балканите, както и на процеси, те в отделните балкански страни по пътя им към ЕС. Според него Евросъюзът осъществява един по-мек тип регионално лидерство, неориентирано към пряка намеса в съществуващите конфликти. Особеност на неговия подход е включването на конфликтния регион в европейски програми с последователни етапи на интегриране в структурите на общността.

ЧЕРНА ГОРА ПРЕЗ ХХ ВЕК

Проф. д-р Шербо Растодер

Проф. д-р Шербо Растодер разглежда развитието на Черна Гора през ХХ век като пример за време на „ускорена история", в която драматичността на промени е
и сложността на историческите явления засилват феноменологията И като самостоятелна държава до 1918 г., интегрална част на Кралство Югославия (1918-1943 г.), една от шестте югославски републики в социалистическа Югославия (1943-1992 г.), член на двучленната югославска федерация Съюзна република Югославия (1992-2006 г.) и субект на балканскша и на европейската история след референдума от 21 май 2006 г., когато Черна Гора възстановява своята държавност. Според автора конфликтът между традиционното, патриархалното и модерното през целия ХХ век обуславя и драматичните социални и обществени промени, които се проявяват на повърхността под формата на различни идеологически сурогати, особено драматични за черногорското общество.

ПАКТЪТ ЗА СТАБИЛНОСТ И ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА

д-р Теофанис Малкидис

Пактьт за стабилност за Югоизточна Европа бе реакц~1ята на Европейския съюз на кризата и войните в тази част на Европа, по-точно на територията на предишнаrа Югославия. Той бе създаден по време на председателството на Германия в Европейския съюз през юни 1999 г. в резултат на големите усилия на ЕС най-после да изгради обща политика по отношение на Балканите. Намерението на създателите на Пакта за стабилност бе да очертаят една задълбочена инициатива, чиято цел е да бъдат предотвратени бъдещи конфликти, които се включват не само балканските страни, а и съответните международни организации и страните донори. Тази рамка бе успешно завършена на срещаrа на външните министри в Кьолн (10 юни 1999 г.), в която участваха 38 страни и 15 международни организации, и на срещата на високо равнище на 30 юли 1999 г. в Сараево Пактът бе приет официално. Статията анализира ролята на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа след промечите в региона от края на Студената война.

КИТАЙ И СИСТЕМАТА ОТ МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

Проф. Дейвид Госсе

В публичната си лекция проф. Дейвид Госсе разглежда Китай като част от системата за itеждународни отношения, определена понастоящем от пет основни елемента от глобално значение: асиметрията между свръхсилата САЩ и останалите актьори; ефектът от разпадането на Съветския съюз; техническо-икономическата глобализация; фактът, че в Европа 500 години след формирането на националната държава се опитва да изобрети нов политически модел; отварянето на Китай към света. Аьторът търси отговор на въпроса дали Китай представлява заплаха, разrлеждайки го като все още развиваща се страна. Според него наличието на един процъфтяващ Китай е фактор за стабилност, а не световна заплаха, тъй като различията между него и Запада могат да бъдат източник на напрежение и конфликти, но също и източник на единение и постигане състояние на хармония.

ПОЛИТИКАТА НА САЩ В МЮСЮЛМАНСКИЯ СВЯТ
Джон Ситилидис

Джон Ситилидис разглежда официалните американски перспективи, засягащи кризите, с които САЩ и техните партньори и съюзници се опитват да се справят в мюсюлманския свят. Той търси отговори на въпросите: Как се стигна до този стадий? Къде се намираме днес? Каква е целта на САЩ? Как се стремят да я постигнат? Какво можем да очакваме през идните години? Авторът изброява постоянните кризи в целия свят, подклаждани от фашистки политически режими или религиозен фанаmизъм. Според него Съединените щати ще се стремят да отворят сърцата и умовете, да чуят гласовете, в които от години никой не се е вслушвал извън загворническите килии и подземията за изтезание, да спомогнат за успеха на политическата, законовата, икономическата и социалната либерализация, където това е възможно. Това ще бъде ключовага битка през идните години, като САЩ трябва да превърнаг в дело своето обещание за  демократизация вместо диктагура, за свобода вместо потисничество, за възможности вместо икономически лишения, за надежда вместо отчаяние.

ВЪНШНА ПОЛИТИКА ЧРЕЗ „ТВЪРДА" СИЛА

Доц. д-р Мария Чавдарова

Статията анализира използването на военна сила като основно външнополитическо средство на САЩ през двата мандата на президента Джордж
Уокър Буш. Авторът акцентира върху проблемите в отношенията на САЩ със „стара" Европа във връзка с войната в Ирак, Афганистан, Косово, противоракетния ядрен щит на САЩ в Чехия и Полша, излизането на САЩ от Договора за ПРО, проблемите с Русия по линия на Договора за ограничаване на обикновените въоръжени сили в Европа. Очертава се качествената разлика между мироопазване и мироналагане, негативното влияние на унилmералната външна политика на САЩ върху съюзническите отношения в НАТО, маргинализираната роля на ООН. Направен е опит да се разкрият поуките за България в сферата на.сигурността. Особено внимание се придава на връзката между военнополитическа и икономическа сигурност, на необосновано големия относителен дял на военните разходи за сметка на социалноикономически
интереси и потnебности.

ИСТОРИЧЕСКА ОБУСЛОВЕНОСТ НА ФАКТОРИТЕ, ФОРМИРАЩИ СРЕД..Л ГАЗА СИГУРНОСТ В ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН

Капитан I ранг, доц. д-р Боян Медникаров

Наложилата се през последните години тенденция националните интереси на РБългарии все по-силно да се обвързват с морето, което придобива нарастващо значение за сигурността и икономическия просперитет на държавата, предполага и тяхната адекватна защита. Дефинирането на защитата на морския суверенитет определя необходимостта да се обърне специално внимание на средата, в която ще се изгражда и функционира системата за защитата на морския ни суверенитет. Основният фокус на тези изследвания трябва да се насочи към оценка на влиянието на средата в Черноморския регион върху концептуалните и организационни основи на защита на морския суверенитет. Решаването на тази научноизследователска задача предполага и определяне на основните фактори, влияещи върху сигурността в региона. В този контекст авторът анализира факторите, които определят способността на РБългария да отстоява своите интереси в морското пространство, както и. многообразните предизвикателства, рискове и заплахи за националната сигурност, свързани със специфичната морска среда.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД БЪДЕЩАТА МОРСКА ПОЛИТИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Ас. Мирослава Йорданова

В статията „Предизвикателства пред бъдещата морска политика на Европейкия съюз авторът Мирослава Йорданова прави преглед на приетата през 2006 r. Зелена книга, озаглавена „Към бъдеща морска политика на Евросъюза: Европейска визия за океаните и моретата", и откроява по-важните водещи тенденции. Същевременно с това са представени основните моменти, съпътстващи обсъждането и дискусиите за формиране на морска политика в ЕС. С оглед на тези процеси се обръща внимание на въпроси, свързани с отговорността на ЕС според Конвенцията на OJH по морско право от 1 S82 г. Засегнато е и участието му като страна по де .ш в Международния трибунал по морско право. Като заключение в статията е направен критичният извод, че в най-важните документи, формиращи морската политика, не
се засяга превенцията на международните морски престъпления.

ФУНКЦИИ НА ПОСРЕДНИЦИТЕ В МЕЖДУНАРОДНИТЕ КОНФЛИКТИ

Десислава Маринова-Димитрова

През последните 20-30 години се засилва интересът към проблематиката на
международното посредничество. Въпреки това все още няма общоприето становище по отношение на възможните функции на медиаторите. Настоящата
статия е опит за класификация на функциите на посредниците. Разгледани са пет функции - посредник помощник за започване на преговорите; посредник пом.Jщник за улесняване на комуникацията; посредник помощник за опознаване на конфликта и опонента; посредник формулировчик; посредник манипулатор. Посочени са основните действия, характерни за всяка функция. Представени са някои препоръки за избора на поведенито в различни ситуации и при различни особености на медиатора, конфликта и опонентите.