МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

УСПЕХИ И НЕУСПЕХИ НА 20-ГОДИШНИЯ БЪЛГАРСКИ ПРЕХОД

Доц. д-р Искра Баева

Доц. д-р Искра Баева разглежда периода на "големите промени", започнали на 1 О ноември 1989 г., когато за изненада на огромното мнозинство българи на пленум на ЦК на управлявалата в продължение на 45 години БКП е гласувана оставката на нейния генерален секретар Тодор Живков. Тя прави съпоставка между двата прехода - онзи, осъществен след края на Втората световна война, и този, започнал след края на Студената война. Според нея и двата прехода са революционни, тъй като са съпроводени от дълбоки социално-икономически преобразувания, смяна на политическия елит и политическо и икономическо насилие. Оптимистичният извод на автора е, че след като преминават през многq изпитания българите постепенно са принудени да разберат колко важни са собствените им усилия за подобряване на живота в страната, а песимистичният е свързан с продължаващата голяма зависимост на ставащото в България от геополитическите и глобалистични процеси, на които българите труднобиха могат да влияят.

ЗАД ФАСАДАТА НА ЮГОПРЕХОДИТЕ

д-р Милена Калфова

Сравнителният анализ на преходите към демокрация в бившето югопространство сочи едно изключително многообразие от форми, в които този преход се осъществява. От войните и последвалите ги кървави етнически прочиствания след разпадането на бивша Югославия - в Хърватска, Босна, Косово - през периода 1991-2000, прехода към "национална независимост" на т.нар. "Бившата югославска република Македония" и почти оперетното освобождение на Словения. Разпадането на авторитарната държава почти навсякъде в бившето югопространство довежда до дълбоки икономически кризи, разпад на многонационалната държава и създаване на националистически държави - особено в Западните Балкани; демократизация, която довежда до разпад или най-малкото до значително отслабване на самата национална държава или на нейните основни институции, загуба на доверие във властта и възможностите, които само μемократичното и мирно развитие предоставя за икономически напредък и благоденствие. Бившето югопространство се нарежда в групата на т.нар. "нестабилни (неконсолидирани) демокрации'', не защото демокрацията в региона не се консолидира, не защото има процеси на връщане назад, не и защото са незадоволителни икономическите резултати от црехода и криминогенната ситуация. Основната причина за подобна категоризация се крие в самото ценностно отношение към демокрацията в съвременното постюгославско общество, където демокрацията все още не е изстрадана ценност, а културната модернизация изостава значително след индустриалната и политическата.

70 ГОДИНИ ОТ НАЧАЛОТО НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА..,.. ПРОТИВ ФАЛШИФИКАЦИИТЕ ЗА СЪЦЕТСКОТО УЧАСТИЕ

Андрей Воробьов

Предлаганият текст е посветен на някои "фалшификации на съветското участие" във Втората световна война. Специално внимание е обърнато на известния пакт между външните министри на Германия (фон Рибентроп) и на Съветския съюз (В. М. Молотов), на присъединяването на Естония, Латвия и Литва към СССР. Авторът оспорва появилите се след Втората световна война опити за отъждествяване на фашизма и комунизма, спекулациите с тяхната "еднаква отговорност" за нейното разпалване. Не са забравени и натовските бомбардировки срещу Югославия през 1999 година, които "доубиваха Ялтенско-Потсдамския ред"

СЕДЕМДЕСЕТ ГОДИНИ ОТ КРАЯ НА ИСПАНСКАТА ГРАЖДАНСКА ВОЙНА

Бранислав Джорджевич

В над хилядолетната история на Испания авторът отделя четири събития,които на практика определят не само нейния път през миналото, а със своето съдържание влияят и на днешна Испания, на нейното развитие и място в света: завладяването на Гренада през 1492 година, откриването на Америка през същата година, загубата на колониите и падането на империята след войната със САЩ за Куба през 1898 година. Четвъртото събитие, на което е посветена статията, е Гражданската война от 1936 до 1939 година, когато испанското общество стига до може би най-ниската точка в своето развитие. Ключова личност на тази война, неин идеолог и реализатор е човекът, който определя съдбата на Испания цели четири десетилетия. Решаваща подкрепа на режима на Франко според автора оказват два стълба на обществото, с което правят възможен неговия продължителен живот: католическата църква и армията, запазили силното влияние върху целия политически живот на Испания до самия край на режима.

НАЦИОНАЛИЗМЪТ, ПРЕДИЗВИКВАН ОТ "ЕВРОПА НА РЕГИОНИТЕ", НЯМА СЕРИОЗНИ ОСНОВАНИЯ

Проф. д-р Чавдар Николов

Предлаганият текст е посветен на един недостатъчно изследван не само у нас проблем - на "национализма, предизвикан от "Европа на регионите". Използвайки богат илюстративен материал от различни райони на Стария континент, авторът предлага интересен анализ и стига до не по-малко интересни и будещи сериозен размисъл изводи.

РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ - ДЪРЖАВА ПРОДЪЛЖИТЕЛ НА СССР КАТО НОВА КАТЕГОРИЯ НА ПРАВОПРИЕМСТВО МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ

Доц. д-р Пьотр Петрович Кремньов

В своята статия авторът извежда концепцията за Русия като "държава продължител" на бившия Съветски съюз, която не се вмества в рамките на традиционната теория за правоприемство и континуитет, а трябва да бъде разгледана в качеството на нова правна категория. Този статус на Руската федерация на практика е признат от международната общност като цяло - както .· от страна на международните организации, така и от страна на редица държави в света. По мнението на автора останалите държави, които не са направили специални официални заявления за приемането на горепосочения статус на Русия, фактически се съгласяват с нейното продължителство в мълчалива форма. Сред най-силните аргументи на П. Кремньов е преобразуването на дипломатическите и консулските представителства на тези държави и на Руската федерация без взаимна преакредитация и без нова регистрация на правоото на Русия върху недвижимата собственост на бившия СССР зад граница. В подкрепа на тезата си за стасуса на Руската федерация като "държава продължител" на СССР, авторът привежда едно ново и интересно решение на Върховния съд на Дания от 22 март 2007 г. относно недвижимата собственост на бившия Съветски съюз на територията на страната.

КОМПЕТЕНТНОСТ НА СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТРАНСТВОТО НА СВОБОДА, .СИГУРНОСТ И ПРАВОСЪДИЕ

Гл. ас. д-р Николай Марин

В статията се разглеждат основните моменти и най-важната практика на Съда на Европейските общности (СЕО), засягаща развитието на компетентността на СЕО по въпросите на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. След Договора от Амстердам от 1997 г. в чл. 35 са предвидени условията, при , които СЕО придобива тълкувателна компетентост по наказателноправни въпроси. Въпреки това авторът отчита съществуването на противоречие между. сегашната стълбова структура на Европейския съюз и опитите за предоставяне на наднационална компетентост на ЕС по въпроси с междуправителствен характер. Представени са и различни научни схващания по изследвания проблем,
като е направен изводът, че в третия стълб правото на ЕС не притежава върховенство и директен ефект. В заключение е направено предложение към сегашните функции на СЕО да се допълни и функцията му на наказателноправен съд, макар и само с тълкувателна компетентност.

ИНВЕСТИЦИИ В МЕСТНОТО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ: СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ В РАМКИТЕ НА ЕС

Гл. ас. д-р Десислава Стоилова

Разработката има за цел да изследва динамиката на инвестициите в местния публичен сектор в България на фона на постиженията и предизвикателствата при финансиране на местното икономическо развитие в страните от Европейския съюз. Анализирани са показателите общински капиталови разходи на глава от населението, дял на общинските инвестиции съответно в брутния вътрешен продукт, в общата сума на инвестициите в публичния сектор и в общинските разходи. Резултатите от изследването показват, че България има един от най-централизираните модели за осъществяване на публични инвестиции в рамките на Европейския съюз.

ВЕЩНИ ПРАВА ВЪРХУ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ОТ ЧУЖДА ДЪРЖАВА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Гл. ас. д-р Кремен Маринов

В статията са изследванИ актуалните въпроси за правосубектността на държавата от гледна точка на международното частно право. Анализът е посветен на практически значимата хипотеза за придобиване и упражняване на вещни права върху недвижими имоти от чужда държава в Република България. Изследваните отношения са уредени от преки императивни норми на българското международно частно вещно право. Разгледани са въпросите: какви видове вещни права и върху· кои обекти / недвижими имоти в България може да придобива (и упражнява) чужда държава; чрез какви придобивни способи; върху кои видове обекти / имоти може да бъде придобито право на собственост - най-широкото субективно вещно право? Изследван е характерът на правото на собственост, придобито и упражнявано от чужда държава. Направени са изводи, че установените от чл. 29, ал. 5 от Закона за собствеността три придобивни
способа са изчерпателни. Чужда държава може да придобива право на собственост върху земя, сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти в Република България само по силата на международен договор, със закон или акт на Министерския съвет. Тези три придобивни способа имат пряк вещноправен ефект и производен характер