МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

НЕЗАВИСИМОСТ НА БЪЛГАРИЯ НА МЕЖДУНАРОДНАТА СЦЕНА - ИЛЮЗИЯ ИЛИ РЕАЛНОСТ

Николай Николов

Няма общо понятие за независимост. Хората и държавите са изначално зависими, макар и по различен начин и в различни степени. България също не прави изключение. През 1908 г. тя обявява своята независимост от Турция, което не означава, че е абсолютно независима. След Първата световна война страната е докарана до национална катастрофа и изпада в тежка зависимост. През Втората световна война България участва на страната на Тристранния пакт и е зависима от Германия. В края на тази война преминава на страната на СССР и за периода 1944-1989 г. преминава под постоянно съветско влияние. След 1989 г. се откъсва от това влияние, но членството в НА ТО и в ЕС безспорно ограничават независимостта й.

ГРУЗИНСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ И СВЕТОВНИТЕ ГЛОБАЛНИ ПРОЦЕСИ

Проф. Тамаз Путкарадзе

В условията на задълбочаване на интеграционните процеси ролята и значението на Грузия в сближаването на кавказките народи и на стращпе, граничещи с този регион, стават все по-актуални. Процесът на сближаване произхожда от най-древни времена, от епохата на пътя ца коприната, но
ясно се вижда несъответствието между имперските култури, основани в дисперсивен етап от развитието на човечеството, и качествено новата ситуация през XXI век За промяна на ситуацията е необходимо принципно нова база на нормативна цивилизация, съдържаща междуетническите отношения. Включването на Грузия в този процес определя демократичните стъпки към диалог и съпоставимост на културите. Необходимо е също и формиране на обществено-национално мислене ·и научно-интелектуални традиции, за да се решат "локалните" и "глобалните" задачи. Но на това пречат етноконфликтите, сепаратистките и иредентистките тенденции, които доведоха до перманентна нестабилност в конфликтните региони на Грузия. Затова древните грузински земи Самачабло и Абхазия станаха "горещи точки" не само за Кавказ, но и за цял свят, което засили интереса на международната общност към този регион.

ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА БАЛКАНСКИТЕ СТРАНИ QUOVADIS?

Доц. д. ик н. Мapuя Чавдарова

Статията е посветена на властта, институциите и факторите на държавно управление в балканските страни. Разкриват се негативните ефекти на пазара като основен регулатор на обществените отношения и рамка за целите на държавното управление. Във връзка с това е акцентът върху разликата между системата за управление на отделна публична сфера (Managмent) и управлението на държавно ниво (Governance), което в съответствие с принципите и нормите за повишаване на социалната ефективност определя стратегията за развитие на балканските страни.Откроява се важната роля на първата държавна власт изпълнителната (правителството), и противоречивото взаимодействие на основните й функции - политическа и административна. Анализът на външните фактори е центриран върху дихотомията глобализация локализация, конкретизиран във варюшти, които са в ущърб на национално-държавния интерес. Той ерозира в името на либералната идея за глобализация на политиката (Politics) и преобразуването на балканските държави в транснационални мрежи за сътрудничество. Представени са Изследователски тези и прогнози за възможността балканските страни да се
развиват и управляват отвъд капитализма и либералната политическа
система.