МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

МЕЖДУНАРОДНИТЕ ДОГОВОРИ И КОНСТИТУЦИЯТА В ЗАКОНОДАТЕЛНАТА СИСТЕМА НА РУСИЯ: "ВОЙНА ЗА ВЪРХОВЕНСТВО" ИЛИ МИРНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ?

Проф. д.ю.н. Виталий Семьонович Иваненко

Въпросите, свързани с взаимодействието между международните договори и вътрешното (националното) право, са едни от найпроблемните в правната теория и практика, тъй като засягат найчувствителните аспекти от съществуването и функционирането на основните актове в съвременния свят: държавите, техните съюзи и световната общност като цяло. В руската правна наука интересът към тези проблемни въпроси се увеличава драстично в резултат отнастъпилите в началото на 90-те години на ХХ век кардинални промени в обществено-политическия строй на страната и след приемането през 1993 г. на Конституция с широко известната международноправна точка 4 от чл. 15, отнасяща се до включването на международно признатите договорни норми в руската правна система, което предизвиква съществена трансформация на основите на правните отношения на Русия с останалия свят.

ПРИЛАГАНЕ НА НОВИ ТЕХНОЛОГИИ ЗА СЪБИРАНЕ И ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Проф. д.ю.н. Костадин Бобев

Във всяка държава полицията, прокурорите и съдът използват техническите и експертните способности на специализирани единици, които участват в различни дейности за разкриване, събиране, изследване и оценка на следи и доказателства. България като член на Европейския съюз и във връзка с предстоящата интеграция в еврозоната има определени задължения, :засягащи правоприлагането и регулирането на действията при разследване и съдебни процедури. В статията се обсъждат най-новите технологични решения и системи за събиране и изследване на доказателства, произтичаш.и от задължителните клаузи на ЕС за присъединяването на България в Шенген.

НОВАТА СТРАТЕГИЯ ПА БЪЛГАРИЯ В ОБЛАСТТА НА МИГРАЦИЯТА, УБЕЖИЩЕТО И ИНТЕГРАЦИЯТА (2011 - 2020) В КОНТЕКСТА НА НАЦИОНАЛНАТА И ЕВРОПЕЙСКАТА СИГУРНОСТ

Доц. д-р Веселuн Вучков, Росица Грудева

В последните години България се трансформира от страна на емиграция през транзитна държава към държава, привличаща имиграция. Все повече чужденци избират България като място, където да учат, да се квалифицират и да 1ърсят професионална реализация. Това налага Република България да бъде подготвена за увеличение на имиграционните потоци през следващите години. Новата стратегия в тази област е съобразена със законово установените норми, със задълженията на страната по Договора за присъединяване към ЕС и с установените международни стандарти. Присъединяването на Република България към Шенгенското пространство увеличава ангажиментите на страната ни в охраната на външната европейска граница и създава нови условия, изискващи акцент върху противодействието на незаконната миграция в контекста на националната и европейската сигурност. В статията са разгледани
политиките в областта на граничния контрол и визите, борбата с незаконната имиграция, връщането и трафикът на хора, политиките в областта на убежището и интеграцията.

ПОСРЕДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ЖЕРТВА И ПРЕСТЪПНИК В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО СПРЯМО НЕПЪЛНОЛЕТНИ

Доц. д-р Саша Кнежевич, Мр. Душица Миладинович-Стефанович

Критиката на традиционната система за наказателно правосъдие, както и развитието на процеса на възстановително правосъдие, пораждат различни алтернативни модели, които целят решаването на спорове по наказателно правни въпроси чрез "отклоняване" на наказателноправното производство към не толкова официално, а поефективно и човешко алтернативно производство. Един от типичните модели за решаване на конфликти е посредничеството между жертва и престъпник. Посредничеството често е обект на правна регулация на международно ниво. Поради тази причина авторите на тази статия се фокусират най-напред върху изучаване на правните документи, приети от Организацията на обединените нации, както и върху препоръките и рамковите решения на Съвета на Европа. По-нататък, във втората част на доклада, се анализират правните клаузи в Швеция и в Австрия, които могат да се използват като илюстрации на така :нареченото посредничество в съда (близо до съда) и извън съда. Третата част изследва сръбското законодателство.

ПОСЛЕДНОТО РЕПIЕНИЕ В ИСТОРИЯТА НА СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБIЦНОСТИ И ЗАIЦИТАТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА И СВОБОДИ

Елина Петранова

Статията проследява развитието на един от най-интересните казуси, превърнал се в емблематичен както за националното ни правораздаване, така и за европейското. Това е случаят „Кадзоев", познат още като последното решение по дело в историята на СЕО (преди влизане в сила на Договора от Лисабон). Делото е образувано по преюдициално запитване от Административен съд София-град относно тълкуването на чл. 15, параграфи 4, 5 и 6 от Директива 2008/115/ЕО за обпщте стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Тълкуването и решението на СЕО създават практика, която ще бъде използвана многократно в работата на СЕС и която е първият опит за предварително адаптиране на съдебната практика към съществените промени в режима на защита на правата на човека вследствие на Договора от Лисабон.

ЛИБЕРАЛНАТА МЕЖДУПР АВИТЕЛСТВЕНОСТ И НЕЙНИТЕ ПРОТИВНИЦИ

Николаос Мерцанидис

Водейки началото си от парадигмата на реализма в международните отношения и дълбоко повлияна от американския бихевиоризъм през петдесетте и шейсетте години на двадесети век, междуправителствеността е традиционна теория, отнасяща се към явлението европейска интеграция. Първият въпрос, поставен за
разглеждане, е дали на тази доминантна парадигма не се гледа критично. Отговорът е очевиден, т.е. всичко се критикува и тази теория не е изключение от правилото. В първата част на статията исторически се описава развитието на междуправителствеността, а втората част се занимава с някои от най-важните контрааргументи в опит да се определи дали на гореспоменатия въпрос, който е централен за статията, се отговаря положително или отрицателно.

ПОЛИТИКАТА НА ОДРИСКИТЕ ЦАРЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ IОГОИЗТОК (от края на VI в. до 341 г. пр. Хр.)

Проф. д. ист.н. Калин Порожанов

Всички владетели от Олор до Керсеблепт включително сключват договори с Атина за разпределение на сферите на влияние и властване над крайбрежията на Одриското царство. В минимални конкретни измерения събирането на данъците само от елинските полиси и емпориони (в таланти) изглежда така:
Олор -- няма данни;
Терес I - 7-11 таланта;
Спарадок - 17 (27?) таланта;
Ситалк - 77-100 таланта;
Севт I - 200 таланта;
Медок/ Амадок I -- 200 или 500 (?) таланта;
Хебризелм -- 200 или 500 (?) таланта;
Котис I 400, 600, 900, а по-вероятно много над 1000 таланта;
Керсеблепт - 230 или 330 таланта, но само от неговите
емпориони и от Тракийския херсонес.
За около век и половина, от времето на цар Терес I (кр. VI / нач. V в. пр. Хр. - 448 г.пр.Хр.) до времето на цар Керсеблепт (359-341 г. пр. Хр.), приключва една епоха от величието на Одриското царство на траките в Югоизточна Европа. Онова, което постига плеядата одриски царе Терес 1, Спарадок, Ситалк, Севт I, Медок / Амадок I, Хебризелм, Котис I и Керсеблепт, може да се определи като категорично излизане на сцената и най-активно участие на траките чрез Одриското царство в историческата драма, представяща върхови постижения в развитието на Античния свят. Те са техен реален обществено-политически принос в очертаването на историческата перспектива на Европа и Средиземноморието. Нещо повече - те са израз на новоформираща се ценностна система, налагаща не само и толкова съсъществуването между полис и етнос, по и сближаването между тези две начала. Това е характеристиката империя, която прави съпоставима като една от най-напредналите в своята епоха, раннокласовата държава на одрисите с раннокласовите държави-империи, каквито са Лидия и Персия. Именно с включването си в характеристиката империя Царството на траките одриси се оказва водещо в развитието на обществено-политическите тенденции и техните прояви в Европа, определили генезиса и бъдещия облик на имперската елинистическа епоха от Филип П и Александър III Велики насетне в целия Античен свят. Най-добре тази черта личи в последователно спазваната и
преследвана до край политика от представените одриски царе с цел ефикасно налагане над елински полиси и жизненоважното им включване в царската икономика на империята. Така па практика за пръв път в Европа се моделира и определя като най-перспективно за Античността съчетанието, взаимното допълване и симбиозата на двете определящи обществено-държавни начала на I хил. пр. Хр„ назовани от Аристотел етносно и полис110 (Aristot. Politica, 1252 Ь).

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КАТО ФАКТОJ> ЗА СИГУРНОСТ И СТАБИЛНОСТ НА БАЛКАНИТЕ

Гл. ас. д-р Николай Попов

През продължителни периоди от време Балканите са били граница на империи и място за срещи на многонационални държави, което е сигурен знак, че са били обект на периодични войни и на несигурност. В последните две десетилетия противоречията в региона са свързани с края на Студената война и с разпадането на Социалистическа Федеративна Република Югославия, което доведе до признаването на независимите държави Словения, Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора и Касово. В тази сложна обстановка Република България е гарантирала в голяма степен своята сигурност заради участието си в колективните системи НА ТО, ЕС и ООН. Безспорно е, че участието па Република България в тези организации, най-вече в Европейския съюз и в НАТО, променят тежестта, мястото и ролята на държавата в рамките на региона.