МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА КОЛУМБИЯ В ПРЕХОДА КЪМ НОВИЯ ВЕК
Анета де ла Мар

Външната политика на Колумбия през XX век и в начaлото на новия век следва две различни, понякога тотално противоположни, парадигми: Respice Polum (Погледни полюса), дава се преиоритет на отношенията със САЩ, а другата е Respice semilia (Погледни подобните), обръщане на внимание на връзките с латиноамериканските държави. През последните години на XX век и началото на новия век колумбийското правителство провежда възможно най-тясно свързаната със САЩ политика относно помощта, която получава, за да води упешно борбата с партизанските групи и наркотрафика в страната. През 2010 година новият президент Сантос се връща към политиката на Погледни подобните и Колумбия вече може безпрепятствено да се включи впроцеса на интеграция на Латинска Америка.

ПРОБЛЕМИ НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА БРАЗИЛИЯ В СЪВРЕМЕННИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Максим Кирчанов

Авторът анализира теоретичните проблеми в развитието на регионализма в Бразилия. Регионализацията е един от най-мощните фактори в развитието на съвременната бразилска икономика. Преодоляване на различните стандарти на живот става една от формите на регионалните процеси. Политиката на етатизма и активното държавно участие в управлението на икономиката не водят до значителни изменения в нивото на регионалното развитие.

СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ПРИХОДНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Доц. д-р Валентина Александрова

Необходимостта от съществуване на обособена приходна администрация е свързана с фискалната дейност на държавата и прилагането на практика на законово установени правила, имащи за цел събиране на необходимите парични средства за издръжка и управлениена държавата. Настоящата статия представя създаването и реализирането на проекта, свързан с формирането на НАП и прави кратък анализ на развитието на правната регламентация на дейността на
приходната администрация, разглеждана като неразделна част от финансовата администрация. Създаването, стартирането и развитието на дейността на Националната агенция за приходите е сериозна стъпка към по-компетентно, законосъобразно, рационално и достъпно обслужване на гражданите и фирмите, което трябва да гарантира и стабилност на приходите в бюджета. Така очаквано следва да се увеличи делът на доброволно внасяните данъци и задължителни осигурителни вноски. А допълнителната полза за обществото се изразява в увеличаване на държавните разходи за инфраструктура, сигурност и други потребности, както и спестяване на време и разходи при изпълнение на данъчните и осигурителните задължения.

ПИРАТСТВО И ТЕРОРИЗЪМ НА МОРЕ. ОТГРАНИЧЕНИЕ
Марин Димов

Актовете на тероризъм, извършвани на море, са сред основните заплахи, препятстващи нормалното протичане на обществените отношения в открито и териториално море напоследък. Като понятие морски тероризъм авторът посочва организирането на терористични актове и дейности в морска среда, използващи или насочени срещу кораби или стационарни платформи, разположени на море или в пристанища, или срещу някой от техните пътници и екипаж, срещу крайбрежни съоръжения и установените туристически курорти, пристанищни зони и пристанища на градове, или големи пристанищни центрове. Освен морския тероризъм пиратството е една от главните заплахи за сигурността на море. В статията се разглеждат двете понятия в контекста на международното право и се анализира въпросът за отграничението между морското пиратство и тероризма. Обърнато е внимание на проблема, засягащ неяснотите и недостатъчната регламентация в режима на морските престъпления на открито море, в режима на Черно море.

ПЕРСПЕКТИВИ ПРЕД БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА ЗА АНТИЦИКЛИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ В УСЛОВИЯТА НА КРИЗА

Никола Китанов

В настоящата статия са посочени възможности за антициклично въздействие под формата на различни политики и мерки, които Българската народна банка, в качеството й на централна банка на Република България може да предприеме, за да стимулира националната икономика в условията на икономическа и финансова
криза. Разгледаните предложения за антициклично въздействие са съобразени със специфичната социална, икономическа и финансова обстановка в Република България, като същевременно са взаимствани и идеи от релевантния чуждестранен опит в областта. Без да претендира за изчерпателност, настоящата статия би била полезна със съдържащото се в нея разнообразие от идеи за стимулиране на икономиката в условия на икономическа и финансова криза.

ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ФИНАНСОВАТА ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯВЪРХУ ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ В НОВИТЕ СТРАНИ ЧЛЕНКИ

Николай Патонов

Цел на настоящата разработка е анализ на въздействието на финансовата децентрализация върху икономическия растеж в новите страни-членки на ЕС. Емпиричното изследване се основава на метода на регресионния анализ, при което нормата на нарастване на БВП е възприета като зависима променлива, а показателите за финансова децентрализация – като независими. Резултатите подкрепят постулатите на теорията и конвенционалната икономическа логика за
положителното въздействие на финансовата децентрализация върху икономическия растеж.

ВЛИЯНИЕТО НА КРЕМЪЛ ВЪРХУ ПРОМЕНИТЕ В ЧЕХОСЛОВАКИЯ В ПЕРИОДА 1987-1993 Г.

Гл. ас. д-р Диана Иванова

През втората половина на ХХ век Съветският съюз играе изключително важна роля за процесите, протичащи в Чехословакия. През 1948 г. насилствено налага на страната сталиновия политически и икономически модел, през 1968 г. е в основата на чуждестранната интервенция, осуетила опита за неговото демократизиране, а в края на 80-те години отново Москва прави възможна безусловната му смяна. От 1987 до 1993 г. влиянието на Кремъл върху събитията в икономически най-стабилната страна от Източна Европа претърпява сериозна еволюция. Тъй като Чехословакия е в съветската сфера на влияние, до отказа на Горбачов от доктрината “Брежнев” (официално това става на срещата в Малта от началото на декември 1989 г.), съвсем логично, съветската дипломация е изключително активна и контролира случващото се в Прага, докато след падането на комунистическия режим нейното влияние върху прехода е много по-ограничено. Съветският фактор има основна заслуга за самата смяна на системата, правейки я възможна. Последователната политика на Москва по отношение на хардлайнерите в Прага до голяма степен осигурява
бързия демонтаж на стария режим и създава условия за сравнително безболезнения чехословашки преход. След като е сложен край на “нормализацията”, съвсем естествено, политиците в Прага решават да
скъсат с миналото и да се обвържат със Запада. Изправен пред собствените си вътрешнополитически проблеми, СССР (след 1991 г. Русия) не може да влияе съществено върху прехода на Чехословакия, а се опитва да отстоява своите интереси в променената геополитическа ситуация на Стария континет.