Резюме: |
ЧЕРНА ГОРА И БЪЛГАРИЯ В КРАЯ НА XIX ВЕК
Доц. д-р Живко М. Андрияшевич
Доц. д-р Живко М. Андрияшевич изследва темата и периода, към който са насочили своя изследователски интерес Стеван Радунович и Срджан Пейович - България и Черна Гора в края на XIX в., поради което двата анализа в известна степен взаимно се допълват и конкретизираr. Всеки от тях обаче има своя собствена тежест и значение. Текстът на Ж. М. Андрияшевич напр. разкрива важни и не толкова често дискутирани у нас факти и обстоятелства, повлияли твърде сериозно върху дейността на черногорския княз Никола и на външнополитическото ведомство в Цетине. Посочена е обективната необходимост от съвместни българо-черногорски действия против общия неприятел - Османската империя. Разкрити са и различията в международния статус на двете балкански княжества. В същото време авторът е убеден, че разликите не са в състояние да нарушат тяхното „естествено съюзничество". Цитирани са малко известни у нас свидетелства на един от главните протагонисти на българо-черногорските отношения през разглеждания период - войвода Гавро Вукович, който е и дългогодишен министър на външните работи на Черна Гора. |