| Резюме: |
ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ИСЛЯМ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК И ЕВРОИСЛЯМЪТ
Проф. д-р филол. н. Цветан Теофанов (Tzvetan Theophanov)
През деветдесетте години на миналия век експертите се обединяват около две полярни мнения и прогнози за политическия ислям и за неговите измерения. Едните смятат, че той поначало крие заплаха, независимо от стратегията и тактиката му, която може и да изключва насилието. Затова не бива да се допуска участие на негови дейци в политическия живот. Другите разграничават екстремистки от умерени организации, като възприемат диференциран подход към тях и се обявяват за прилагане на либерални стратегии за свободно и равностойно функциониране на ислямистките партии. Конкуретната среда и участието във властта биха подложили на изпитание ефективността на популистките лозунги и реализирането им в сложните и тежки близкоизточни условия. Въпреки. антизападните им настроения ислямистите поначало не целят да нападат и атакуват Запада. Тяхната активност е насочена срещу автократичните режими в Близкия изток, които реагират по различен начин: или полагат усилия да ги ликвидират, или си сътрудничат с тях, или се стараят да ги интегрират. Ограничеността на крайните представи за исляма и за мюсюлманите
проличава, когато анализираме и някои аспекти на академичния дебат сред западните мюсюлмански учени и реформатори, които преосмислят класическите религиозни постановки в съответствие с реалностите на модерния свят и с глобализационните процеси, без да излизат от широките рамки на догмата. И те подобно на ислямистите се обръщат към Корана и „пътя" на Пророка Мохамед, за да посочат параметрите на отклонение от тях и да възстановят първичната и неизменна чистота на вярата, но наред с това отчитат дистанцията на времето и промяната в условията, допускайки възможност за актуализиране и либерализиране на теорията и практиката. |
