МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

МОНАРХИЧЕСКИТЕ СЕМЕЙСТВА В ЕВРОПА

Благой Цонев, студент

Материалът съдържа в сбита форма основни факти за „мопархическата мрежа" в съвремепна Европа, във вид на някои по-значими царстващи и детронирани фамилии: Сакс-Кобург-Гота, Бурбони, Хохенцолерни, Хабсбурги, Глюксбург и др. Авторът стига до заключението, че макар да е изживяна исторически, монархията не е изживяна политически. Тя все още играе роля и като символ, и като механизъм на дадена национално-обществена система .. Някои съвременни философи и политици дори И предсказват някакво възраждане.

Съдържание
От издателя

Проф. д-р. Александър Воденичаров
За честна и просветена външнополитическа дискусия  /5

Нашето послание

Чл. кор. д-р Марко Семов
Има ли ново съдържание съвременният патриотизъм .  /11

Политическа панорама

Доц. д-р Пламен Пантев
Съвременната международна среда и българската политика за сигурност  /17

Гл.ас.д-р Габриела Белова
Основни аспекти в новата европейска конституция  /34

Доц. д-р. Елеонора Пенчева
Латинска Америка - криза или агония /на примера на Перу и отношенията в Андския район/  /52

Право, икономика, история

Доц.д-р Милан Миланов
Международната хуманитарна интервенция в условията на новия световен ред . /78

Доц. д-р инж. Здравко Гъргаров
Глобализацията - предизвикателството пред съвременната икономика  /94

Проф. д-р Николай Кочев
Ислямът като генезис на външнополитическо мислене  /126

Архивите проговарят

Срещата в Малта 2-3 декември 1989 между М.Горбачов и Дж. Буш  /148

В помощ на студента-международник

Ст.н.с.А.Евтимов и гл.ас. Г.Белчева
Българската външна политика 1878-2004 г. в дати и събития  /167

Нашите автори  /218
Резюмета ........./220

ЗА ЧЕСТНА И ПРОСВЕТЕНА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКА ДИСКУСИЯ

Проф. д-р. Александър Воденичаров

В уводно обращение от името на издателя авторът разглежда необходимостта от обществен дебат по въпросите на външната политика, като се имат предвид актуалните външнополитически задачи от национално значение. Той разглежда подобна дискусия като сърцевина на демократичния процес и найдобра гаранция за правилен избор на решения. Предлага инициативата по този въпрос да се поеме от академичните среди. Проф. Воденичаров излиза с идея за ежегодно провеждане на междууниверситетска "кръгла маса" по външната политика и за конкурс за най-обоснована външнополитическа прогноза на страниците на сп. "Международна политика".

ИМА ЛИ НОВО СЪДЪРЖАНИЕ СЪВРЕМЕННИЯТ ПАТРИОТИЗЪМ

Чл. кор. д-р Марко Семов

В това есе, подготвено като изказване на конференция на 17 патриотични организации през януари 2005 г., авторът отбелязва необходимостта от национално-патриотична идентификация в навечерието на такъв важен акт като влизането в ЕС. Той посочва, че ЕС съществува и се укрепва именно благодарение на високия национално патриотичен дух на водещите европейски държави, който едновременно с това е и фактор за високите стандарти на социално-икономическо развитие в тях. М. Семов откроява няколко съществени компоненти на "съвременния патриотизъм" като еднвременно зачитане на народните традиции и добродетелите на другите народи, уважение към реда и законността като общочовешка потребност, укрепване на държавността като опора на интеграцията.

СЪВРЕМЕННАТА МЕЖДУНАРОДНА СРЕДА И БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА ЗА СИГУРНОСТ

Доц. д-р Пламен Пантев

Известният наш специалист по въпросите на националната сигурност и евроатлантическата ориентация на България предлага интересен анализ на българските подходи към международните проблеми. Основна негова теза е необходимостта от национална стратегия за сигурност като органичен елемент от коалиционната стратегия на НАТО и интеграционната на ЕС. Две са основните ударения в концепцията на доц. П. Пантев - че България следва винаги да се съобразява с факта, че САЩ са глобален център на влияние и да поддържа специални отношения с тях, а също така да играе водеща роля в "европеизирането на Балканите". Под това той разбира няколко аспекта на въпроса. Единият от тях е да не се допусне балканските несъгласия да внесат разцепление в НАТО и ЕС, или между тях. Другият е, да се култивират цивилизовани норми на взаимоотношения между самите балкански държави, да се съдейства за тяхното приобщаване към по-големите и високоорганизирани международни структури.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ В НОВАТА ЕВРОПЕЙСКА КОНСТИТУЦИЯ

Гл. ас. д-р Габриела Белова

В статията се разглеждат новите моменти съдържащи се в конституционния договор, на фона на съответните етапи на развитие Маастрихт /1993/, Амстердам /1997/, Ница /2000/. Подчертава се основният стратегически замисъл на Европейската конституция - да се балансират федералния принцип на управление и взаимодействие, с "класическото" междуправителствено сътрудничество. В тази връзка са проследени измененията в статута и функциите на основни органи - Европейски съвет, Европейска комисия, Съвет на министрите и други. Отбелязано е например отпадането на т. нар. "храмова структура" от Маастрихт, въвеждането на нови субекти като европейски министър на външните работи, на разпоредбата за солидарност и взаимопомощ, върховенството на европейското право над националното, и други. В заключение авторката отбелязва, че дебатът за нова Европа навлиза във фаза на "търсене на нови политически форми", които имат приоритет над "статичното право".