МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

НАРАСТВАЩАТА ГРИЖА ЗА СИГУРНОСТТА В РАМКИТЕ НА ЧЕРНОМОРСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Йоанис Cтpuбuc

Краят на Студената война беше белязан от'подновения,интерес към регионалното и подрегион'itлното сътрудничество; довело в последствие дО Появата на нови регионални сш;~разуменИЯ й орrайй'ЗацИИ. Лрез '1Ч92 r. 11 държави от'еднапо-широкообхватна черноморска зона решават да споделяни личния си опит, Поставяйки начаЛОто на Черноморското икоiюмическо. сътрудничество, което ;да функционира като неформален -И отворен за пром•ени и предложения форум на сътрудНйчееfво, пред който стоят амбициозните Цели да се постигне по-високо ниво на развитие и всеобхватност на дйустранното И многостранното сътрудничество, да се. подпомогне.: Икономическият, ·технологичният и··социаилният прогрес на страните и да се насърчава·пазарнаtа икономика и свободната инициатива: Няколко Години по-късно страните участнички осъзнават, че, за да постигнат тези цели, ОЧИС ще трябва да основе постоянни йнституций и затова решават да трансформират институциите на ОЧИС 'В пълноценно ·Функциониращи международни орrанизации с международен юридически статут. За тази цел те подписват учредителен договор, Хартата на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, в Ялта на 5 ЮНИ 1998 г., Хартата влИза в сила на 1 май 1999 'r., Статията третира проблема за потенциала на ОЧИС да осигурява сигурност в региона. Набляга се найвече на документацията и на изследването на законовите клаузи и положения, както и на други законово задължаващи документи ( едностранни актове на ОЧИС, международдни споразумения, установени в рамките на ОЧИС), които формират институционалния и законов капацитет на ОЧИС, що се отнася до ангажиментите му пo отношение лроблемите на сигурността.

ЛАТИНОАМЕРИКАНСКАТА АЛТЕРНАТИВА

Къдринка Къдринова

„Лявата вълна в Латинска Америка'  е само повърхностен етиkет, който трудно може да уеднакви специфичния път към обновленйето на Куба, Никарагуа, Венецуела, Бразилия; Еквадор, Боливия, Уругвай:Аржентина, Чили. С всички различия между лидерите на тези страни; най~общо определяни като леви", онова, което ги обединява, е стремежът към нов тип регионална интеграция, стъпила върху. социалния фундамент на природните боrатства, подчинена на социалната ангажираност и контрастираща с пазарната вакханалия из останалия свят.

ИКОНОМИЧЕСКИ И ТЪРГОВСКИ ПРЕГОВОРИ ВЪВ ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА АРЖЕНТИНА

Нестор Едгардо станканели

Нестор Едгардо Станканели посочва политическите, икономическите и социалните аспекти, представляващи най-голям интерес от гледна точка на Аржентина като .страна .ог Латинска Америка - много динамичен.регион  политическо, икономическо, социално и, културно богатство, който. играе важна роля в света и който въпреки преживените трудни моменти се намира в процес на усилен растеж. Той споменава фактора Южен общ пазар, познат като Меркосур и включващ Бразилия, Венецуела, Уругвай,Парагвай и Аржентина и като асоциирани членове).Боливия и Чили, като пазар с брутен продукт на стойност над един трилион щатски дoлара и с външна търговия на стойност половин трилион щатски долара, Авторът се надява, че в лицето на България Аржентина може да има важен партньор за  насърчаване на сближаването и задълбочаването на отношенията между,Европа и латиноамериканския континент, в частност с Меркосур, за подписавне на на споразумение за свободна търrовия, споразумение. за сътрудничество в областта на науката и технологиите споразумение за политическа подкрепа  най-вече за развитието на демократична. система на управление.

ПРИОРИТЕТИТЕ ВЪВ ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА МЕКСИКО

Лурдес Аранда ·

В светлината на повече от тридесет години на официални и засилващи се контакти г-жа Лурдес Аранда,потвърждава волята на Мексико да работи за укрепването на стратегически и.привилеrировани отношения с България в интерес на двете страни, като желае страната и да бъде считана от бълrарските партньори като мост и събеседник със Северна и Латинска Америка, както и да се споделят общи позиции на международни форуми и в световни организации. В лицето на България тя вижда истински партньор в югоизточния европейски регион и нов събеседник и съюзник в отношенията между Мексико и Европейския съюз. Авторката признава значимия принос, който ще има България за укрепщшето на ,Европейския съюз и неговите институции, за сигурността в европейския регион и за благоденствието. на неговите жители. Сμоред нея най-важното е да се положат основите на здрави и привилегировани отношения на сътрудничество  между двете страни.

ДОКЛАД ЗА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ПРЕЗИДЕНТА К. КАРАМАНЛИС И МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ А. ПАПАНДРЕУ

Акад. Николай Тодоров

Акад. Николай Тодоров прави анализ на диалога между президента К. Караманлис и министър-председателя А. Папандреу, чиято кулминационнаточка
е посещението и речта на К. Караманлис в Каламата, дали повод за, продължителни разговори и поставили на дневен ред въпроса за отношенията
между двамата ръководители на Гърция и за отражението, им върху гръцкия политически живот. Според него такъв анализ се налага и поради развитието на няколко жизнени за страната въпроси, върху които е приковано вниманието на цялата общественост: девалвацията на гръцката драхма и очакваните от това последствия, отражението на трудностите в икономи~ата върху различните слоеве от населението и развитието в „Нова демокрация" след завръщането на ,Е. Авероф, прег9ворите за амершщнските, бази, навлизащи в решителната си фаза.