МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

РЕЗЮМЕТА
напоместените статии
и други по-ва:J1Сни материшlИ
ЧЕРНА ГОРА ПРЕЗ ХХ ВЕК

Проф. д-р Шербо Растодер

Проф. д-р Шербо Растодер разглежда развитието на Черна Гора през ХХ век като пример за време на „ускорена история", в която драматичността на промените и сложността на историческите явления засилват феноменологията И като самостоятелна държава до 1918 г., интегрална част на Кралство Югославия (1918-1943 г.), една от шестте югославски републики в социалистическа Югославия (1943-19~2 г.), член на двучленната югославска федерация Съюзна република Югославия (1992-2006 г.) и субект на балканскаrа и на европейскаrа история след референдума от 21 май 2006 г., когато Черна Гора възстановява своята държавност. Според автора конфликтът между традиционното, патриархалното и модерното през целИя ХХ век обуславя ,и драматичните_с()циални и обществени промени, които се проявяват на повърхността под формата на различни идеоло['ически сурогати, особено драматични за черногорското общество.

АЛБАНСКИЯТ ФАКТОР НА БАЛКАНИТЕ

Алфред Мойсиу

Президентът на Република Албания твърди, че България е приятелска страна с исторически връзки и сътрудничество, че между двете страни не съществуват неразрешими проблеми, а политическото, икономическото, военното и културното
сътрудничество бележат постоянно развитие. Към това той добавя и факта, че през втораrа половина на ХХ в. двете страни имат почти сходни съдби, преминават през фази на преход и имат общи аспирации за евроаrлантическа интеграция. Каrострани от един район Алфред Мойсиу смята, че е много важно в рамките на разширяването на сътрудничеството да се обменят становища, особено по въпроси, отнасящи се не толкова до двустранните отношения, колкото до ~;;истемаrа на сиrурност и стабилност в района, който в момента се намира
във важен цериод на исторически промени.

ПРОБЛЕМИТЕ НА ДНЕШНИЯ ДЕН и ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКА ИНТЕГРАЦИЯ НА КОСОВО

Хашим Тачи

Авторът изказва твърдението, че косовските политици са решени да продължат преговорите за стаrута на Косово под егидага на Марти Ахтисаари и Контактната
група, след като седем години след войната Косово отбелязва значим напредък. С помощта на ООН, ОССЕ, НАТО и други международни организации страната е изградена от нулата. Налице са много положителни промени: собствена правна система и парламент, развиват се системите на здравеопазването и образованието; четири пъти се провеждаг успешно местни и общи избори. Според Хашим Тачи в Косово мнозинството никога вече няма да бъде заплашено и хорага ще се радват на демокрагично самоуправление и независимост. Сръбските граждани на Косово и другите малцинства трябва да имаг вьзможност да се завьрнат и да живеят свободно и в безопасност в Косово, а сръбските исторически и религиозни паметници ще бъдат съхранени. Съседните страни трябва да повярват и да приемат Косово като фактор за стабилност на Балканите.

ДЕЙНОСТТА НА УНОСЕК (UNOSEK-UNIТED NATION OFFICE OF SPECIAL ENVOY FOR KOSOVO) - ОФИС НА СПЕЦИАЛНИЯ ПРАТЕНИК НА ООН ЗА КОСОВО - и МАРТИ АХТИСААРИ

Асен Янчев

Статията на Асен Янчев се отнася до организирането на Офиса на специалния
прагеник на ООН 'във Виена, дейността на Марти Ахтисаари като специален
 пратеник, усилията му за намирането на най-доброто решение за Косово, контактите му със страните членки на Контактнага група за Косово, различията във
вижданията му за бъдещето на Косово, най-вече тези на Русия и Сърбия. В публикацията се разглеждат предложенията на УНОСЕК 'за урегулирането на Косово при различни варианти на стагута. Авторът прави опит да засегне възможно
по-широк кръг от дейността на УНОСЕК и Специялния пратеник.

ЗАПЛАХАТА-ГОЛЯМАТА СЪБЛАЗЪН ПPИ ВОДЕНЕТО НА ПРЕГОВОРИ

Проф. д-р Еньо Савов

Авторът разглежда използването на заплахи каго рисковано начинание, което обаче може· да има магическо въздействие тогава, когаго Предnриемащият заплахи е готов без ни най-малко съмнение да ги peaлизира отново. Проф. Д-р Еньо Савов посочва различнЙте форми на използване на заплаха при воденето на преговори и някои минимални правила, за да бъде същага ефикасна, но въпреки многобройните случаи на успешно използвана заплаха, той не Препоръчва поддаването натяхнага съблазън, каю напомня, че поhу.Лярнсiстrа на Заплахаfа е обратнопропорционална на Нейното въздействие. Заплахага е често изполЗВ'ан инструмент в политикага и икономиката, но при преговорите съблазънта да се прибягва до нея следва много пестеливо и точно да бъде преценена.

НАРАСТВАЩАТА ГРИЖА ЗА СИГУРНОСТТА В РАМКИТЕ НА ЧЕРНОМОРСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Йоанис Cтpuбuc

Краят на Студената война беше белязан от'подновения,интерес към регионалното и подрегион'itлното сътрудничество; довело в последствие дО Появата на нови регионални сш;~разуменИЯ й орrайй'ЗацИИ. Лрез '1Ч92 r. 11 държави от'еднапо-широкообхватна черноморска зона решават да споделяни личния си опит, Поставяйки начаЛОто на Черноморското икоiюмическо. сътрудничество, което ;да функционира като неформален -И отворен за пром•ени и предложения форум на сътрудНйчееfво, пред който стоят амбициозните Цели да се постигне по-високо ниво на развитие и всеобхватност на дйустранното И многостранното сътрудничество, да се. подпомогне.: Икономическият, ·технологичният и··социаилният прогрес на страните и да се насърчава·пазарнаtа икономика и свободната инициатива: Няколко Години по-късно страните участнички осъзнават, че, за да постигнат тези цели, ОЧИС ще трябва да основе постоянни йнституций и затова решават да трансформират институциите на ОЧИС 'В пълноценно ·Функциониращи международни орrанизации с международен юридически статут. За тази цел те подписват учредителен договор, Хартата на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, в Ялта на 5 ЮНИ 1998 г., Хартата влИза в сила на 1 май 1999 'r., Статията третира проблема за потенциала на ОЧИС да осигурява сигурност в региона. Набляга се найвече на документацията и на изследването на законовите клаузи и положения, както и на други законово задължаващи документи ( едностранни актове на ОЧИС, международдни споразумения, установени в рамките на ОЧИС), които формират институционалния и законов капацитет на ОЧИС, що се отнася до ангажиментите му пo отношение лроблемите на сигурността.

ЛАТИНОАМЕРИКАНСКАТА АЛТЕРНАТИВА

Къдринка Къдринова

„Лявата вълна в Латинска Америка'  е само повърхностен етиkет, който трудно може да уеднакви специфичния път към обновленйето на Куба, Никарагуа, Венецуела, Бразилия; Еквадор, Боливия, Уругвай:Аржентина, Чили. С всички различия между лидерите на тези страни; най~общо определяни като леви", онова, което ги обединява, е стремежът към нов тип регионална интеграция, стъпила върху. социалния фундамент на природните боrатства, подчинена на социалната ангажираност и контрастираща с пазарната вакханалия из останалия свят.

ИКОНОМИЧЕСКИ И ТЪРГОВСКИ ПРЕГОВОРИ ВЪВ ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА АРЖЕНТИНА

Нестор Едгардо станканели

Нестор Едгардо Станканели посочва политическите, икономическите и социалните аспекти, представляващи най-голям интерес от гледна точка на Аржентина като .страна .ог Латинска Америка - много динамичен.регион  политическо, икономическо, социално и, културно богатство, който. играе важна роля в света и който въпреки преживените трудни моменти се намира в процес на усилен растеж. Той споменава фактора Южен общ пазар, познат като Меркосур и включващ Бразилия, Венецуела, Уругвай,Парагвай и Аржентина и като асоциирани членове).Боливия и Чили, като пазар с брутен продукт на стойност над един трилион щатски дoлара и с външна търговия на стойност половин трилион щатски долара, Авторът се надява, че в лицето на България Аржентина може да има важен партньор за  насърчаване на сближаването и задълбочаването на отношенията между,Европа и латиноамериканския континент, в частност с Меркосур, за подписавне на на споразумение за свободна търrовия, споразумение. за сътрудничество в областта на науката и технологиите споразумение за политическа подкрепа  най-вече за развитието на демократична. система на управление.

ПРИОРИТЕТИТЕ ВЪВ ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА МЕКСИКО

Лурдес Аранда ·

В светлината на повече от тридесет години на официални и засилващи се контакти г-жа Лурдес Аранда,потвърждава волята на Мексико да работи за укрепването на стратегически и.привилеrировани отношения с България в интерес на двете страни, като желае страната и да бъде считана от бълrарските партньори като мост и събеседник със Северна и Латинска Америка, както и да се споделят общи позиции на международни форуми и в световни организации. В лицето на България тя вижда истински партньор в югоизточния европейски регион и нов събеседник и съюзник в отношенията между Мексико и Европейския съюз. Авторката признава значимия принос, който ще има България за укрепщшето на ,Европейския съюз и неговите институции, за сигурността в европейския регион и за благоденствието. на неговите жители. Сμоред нея най-важното е да се положат основите на здрави и привилегировани отношения на сътрудничество  между двете страни.

ДОКЛАД ЗА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ПРЕЗИДЕНТА К. КАРАМАНЛИС И МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ А. ПАПАНДРЕУ

Акад. Николай Тодоров

Акад. Николай Тодоров прави анализ на диалога между президента К. Караманлис и министър-председателя А. Папандреу, чиято кулминационнаточка
е посещението и речта на К. Караманлис в Каламата, дали повод за, продължителни разговори и поставили на дневен ред въпроса за отношенията
между двамата ръководители на Гърция и за отражението, им върху гръцкия политически живот. Според него такъв анализ се налага и поради развитието на няколко жизнени за страната въпроси, върху които е приковано вниманието на цялата общественост: девалвацията на гръцката драхма и очакваните от това последствия, отражението на трудностите в икономи~ата върху различните слоеве от населението и развитието в „Нова демокрация" след завръщането на ,Е. Авероф, прег9ворите за амершщнските, бази, навлизащи в решителната си фаза.