МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА И ВЪНШНА ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ

Доц. д-р Мария Чавдарова

Доц. д-р Мария Чавдарова разглежда политическата система на Репубика Словения, развиваща се под влияние на специфични предпоставки, които не се откриват в други балкански страни. В статията обширно са описани географското положение, историческото минало на страната извън Османската империя, етническата хомогенност на постюгославската държава, икономическото развитие на страна в Югоизточна Европа с толерантен социален и граждански диалог, референдумна демокрация и консенсусно управление, което според автора е благоприятно условие за трайни правителства при крехки парламентарни мнозинства. Изтъкват се двата приоритетни проблема за дипломацията на Словения през 2008 г.: статутът на Косово и развитието на Западните Балкани и преговорите на Турция за пълноправно членство в ЕС.

МЯСТОТО НА "ПРАЖКАТА ПРОЛЕТ'68" В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Доц. д-р Искра Баева

Авторката разглежда причините за "бунтовната" 1968 г. не само като плод от нарастването на регионалните и националните противоречия, а и на глобалните процеси, тъй като всеки от бунтовете оказва обратно въздействие ·както върху съседните държави, така и върху системата от международни отношения, в която тогава господстват принципите на Студената война. Това е рамката, в която тя се опитва да постави реформаторската акция, инспирирана от управлявашата Чехословашката комунистическа партия и подета с ентусиазъм от мнозинството чехи и словаци, но посрещната с нарастваши опасения от ръководствата на другите страни от Източния блок, за да се стигне до драстичното й прекъсване с военна сила след 21 август 1968 г. Доц. д-р Искра Баева споделя мнението си, че "Пражката пролет '68" очертава нова граница между позволените и наказуемите действия в Източния блок, но и маркира по нов начин следвоенното разделение в Европа и в света.

ЮСЕФ АЛ ЙИРИ - ВОЕННИЯТ ИДЕОЛОГ И ЕНЦИКЛОПЕДИСТ

Проф. д-р ик. н. Владимир Чуков

В статията авторът описва основни моменти от живота, творчеството и дейността на шейх Абу Мохамед Юсеф бин Салех ал Йири като един от най-впечатлявашите муджахидини - идеолози на световното салафитско движение, роден и възпитан в консервативния дух на саудитското традиционалистко общество, моделиран според критериите на алкайдисткия елит и по-специално на антуража на У сама бин Ладен, оставил изключително големи следи в световната джихадистка мисъл.
Юсеф ал Йири е един от пионерите в използването на интернет за целите на алкайдистката пропаганда и основен автор на електронното издание "Лагерът на сабята", теоретико-приложен орган на саудитския клон на Ал Кайда наред с "Гласа на джихада". Там той развива своите виждания за ефективните военни техники, джихадистката стратегия и тактики в борбата срещу саудитското правителство и "ционисто-кръстоносците".

СЛУЧАЯТ "КОСОВО" И АМЕРИКАНСКИЯТ МОНДИАЛИЗЪМ

д-р Милена Калфова

Краят на студената война и разпадането на съветската система поставят началото на нова политическа кристализация в света - преход от биполярния равновесен мондиализъм към т. нар. "нов световен ред", очертаваш явното надмощие и доминация на една велика сила - Съединените щатИ. В резултат на тези промени САЩ като главен съперник на Русия (бившият СССР) успяват да си осигурят възможност за широко икономическо, политическо и военно. проникване в зони, считани за традиционно руски сфери на влияние и по този начин да отстранят Русия от позицията на :Първостепенна световна сила. Отправна точка за реализирането на американските амбиции спрямо Балканите и Евразия става бивша Югославия. Рухването на социалистическата система и на относителното равновесие на биполярния свят според авторката обезсмислят съществуването на тази държава като "буферна зона" между двата враждуващи блока от времето на студената война.

Г ЛОБАЛИЗАЦИЯТА КАТО КОМПЛЕКСНО-ИНТЕГР АТИВЕН ПРОЦЕС

д-р Николай Попов

В статията се представят и анализират различни схващания за глобализацията. Авторът обосновава становище, според което досегашното нееднозначно възприемане и тълкуване на същността и спецификата на глобализацията като процес се дължи на липсата на комплексно-интегративен подход при интерпретирането му. Глобализацията като процес не е тъждествен с интернационализацията, унификацията, макдоналдизацията, западнизацията и американизацията. Не може да се приеме и твърдението, че е и своеобразна модификация на някои от тези термини. Това е радикално нов феномен, свързан със съвременното развитие на човешкото общество. Задълбоченото анализиране и осмисляне на глобализацията дава основание да се очертаят
нейните основни · характеристики, а полифункционалната й същност предопределя необходимостта от използването на комплексно-  интегративния подход при изясняване на нейната специфична характеристика като многоизмерим процес, който пронизва всички сфери от съвременното развитието на човешкото общество.

СЪЩНОСТ И ПРАВНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ МОРСКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Мирослава Йорданова

В статията си Мирослава Йорданова изследва въпросите относно правната характеристика на морските противоправни актове. По същество се достига до извода, че нито Женевските конвенции от 1958 г., нито Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. уреждат съставите на международните морски престъпления. Именно този факт обосновава необходимостта от изрична правна регламентация съгласно международното право с аргумента, че международното морско право е част от международното публично право. В тази връзка е разгледан и един от първите опити за дефиниране на понятието за морско престъпление, изработен от Общат·а международна работна група, в която се включват представители на Международна морска организация, Международен морски комитет, Интерпол, Международна федерация на транспортните работници, Международна камара на корабните превозвачи и
Международен съюз на морските застрахователи, провеждаща се под инициативата на Международния морски комитет. С оглед на това в
статията е извършен анализ от правна гледна точка на горепосочения
проект на предложените състави, изграждащи съдържанието на международното морско престъпление. В този смисъл са изведени някои основни изводи и заключения, които следва да се вземат под внимание при бъдещо разглеждане на тези въпроси в рамките на международните организации и държавите, особено в контекстта на но вите тенденции за развитие на индивидуалната международноправна отговорност и създадения постояннодействащ Международен наказателен съд.