МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

ПРИОРИТЕТИ И ЦЕЛИ НА АМЕРИКАНСКАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА ПРИ БАРАК ОБАМА

Иво Цeков

Президенските избори от ноември миналата година бяха най-очакваното политическо събитие на 2008 г. С идването си на власт Барак Обама се превърна не само в символ на желанието за промяна, обхванало американското общество, но и в лидер на най-могъщата държава в света. Същевременно тежкото наследство, което администрацията на Джордж У. Буш оставя след себе си, поставя много предизвикателства пред младия и амбициозен президент. Той ще трябва да реши проблема с американската ангажираност в Афганистан и Ирак,
както и да намери общ език със своя руски колега Дмитрий Медведев. Въпреки масовата позитивна реакция относно неговия избор от страна на Европа, нейните лидери също имат собствени интереси и Обама ще трябва да се постарае, за да заздрави традиционно добрите трансатлантически отношения. Най-сетне, макар и не предмет на настоящата статия. световната финансова криза не може да бъде пренебрегвана като фактор във външната политика на Обама, най-малкото защото бюджетните ограничения могат да попречат на
реализирането на някои от неговите мащабни планове. Така много скоро след преминаването на първоначалната вълна от оптпмизъм, идва ред на трезва преценка за проблемите и предизвикателствата, които стоят пред външната политика на Барак Обама - политика, която за добро или лошо дава пряко отражение върху съдбата на целия свят.

КОНФЛИКТЪТ В ГАЗА И "ЦЕНТРАЛНАТА" BЪHШHA ПОЛИТИКА НА ТУРЦИЯ

Проф. д-р ик.н. Владимир Чуков

Проф. Владимир Чуков разглежда безпрецедентната политическа активизация на официална Анкара по кризата в Газа. Може би за пръв път управляващото в Турция правителство се ангажира толкова категорично с позиция по конфликта в Близкия Изток. През последните 60 години Анкара се е опитвала винаги да поддържа баланс между двете противникови сили в този чувствителен регион, но сегашният период
бележи една  от най-ниските точки в традиционно добрите турскоюраелски отношения. Тя не е ··държава периферия'', каквато е била по   време на Студената война като крепост на капитализма. Турция вече не  изпълнява функцията на буфер между западния капитали31,м и източния социализъм. Също така не е и "държава мост·· между свободния и несвободния свят. Понастоящем Турция играе ролята на "държавацентър··. която разполага с достатъчен ресурс. ·за да гарантира своя мир и стабилност и тези на своите съседи.

ТРАГЕДИЯТА В ГАЗА-ПОРЕДНИЯТ ЕПИ30Д ОТ БКЕЗКРАЙНАТА ПАЛЕСТИНСКА ТРАГЕДИЯ

Мирослава Цонева

В статията на Мирослава Цонева е направен обстоен прегред на събитията, на които стана обект древна Палестина.през последния век довели до крайна сметка до създаването на държавата Израел. Усложняването на ситуацията в Палестина довело до кървавите израелско-палестински сблъсъци в Газа е резултат на редица нови фактори в региона, допоявата на нови  политически сили, чийтодействия се подкрепят от едни сили и се отричат като неефективни от други. Каквато и да е оценката за тях, те са резултат от отчаянието сред голяма част от палестинците, породено от трайното умишлено преднамерено нерешаване на палестинския въпрос, който остава да бъде сърцевината на близкоизточната криза.

КАВКАЗКИ КАМБИТ

Проф. д-р Нина Дюлгерова

Битката за азиатските стратегически суровини, която концентрира политическите, дипломатическите и военните енергии па водещите държави (САЩ и Русия), оказва съществено влияние върху акцентите и целите на такива международни организации като Организацията на обединените нации, Европейския съюз, НА ТО. ОССЕ. В нощта на 7 срещу 8 август 2008 г. започва поредното летоброене в сферата на международните отношения. Радикалният опит на Грузия да реши своите "замразени" конфликти в Южна Осетия, а след това и в Абхазия, по категоричен начин поставя на дневен ред международноправните принципи. върху които се основава настоящият световен ред. В статията е разледана петдневната война на Тбилиси за отвоюване на Южна Осетия и възстановяване на грузинския интегритет. превърнала се в отправната точка на промяната.

ЕВРОПЕЙСКИ ГАЗОВИ КОНФЛИКТИ - ЗАПЛАХИ И РЕШЕНИЯ

Доц. д-р Васил Сивов

Глобалното търсене на въглеводородни суровини стремително расте и изостря до крайност конкуренцията в енергийния сектор. На този фон се засилва зависимостта на енергодефицитните райони, какъвто е Западна Европа. от вносни въглеводороди, и:шреварващ дял в които заема природният газ.· За преноса на природен газ е необходимо съединяване на изолираните и регионални газотранспортни системи, увеличаване на обемите на транспортирания, приемания и съхранявания природен газ, разширяване на капацитета на подземните хранилища, модернизация на съществуващите и съоръжаване на нови тръбопроводи. В статията са разгледани ·шплахите и въ:зможните решения в тази ситуация.

ГАЗОВАТА ЗАВИСИМОСТ НА БЪЛГ АРИЯ ОТ РУСИЯ. А СЕГА НАКЪДЕ?

Кирил Илиев

Статията разглежда зависимостта на България от Русия в сферата на енергетиката. Газовата криза от началото на 2009 година и алтернативите, стояли пред нашето правителство, са основната тема. Това е един анализ на "'изпитанието на далновидността" на външната ни политика за последните 20 години. Авторът прави извода, че България е наистина в едно сериозно положение между "'чука и наковалнята'' като партньор на Русия, съюзник на САЩ и член на ЕС. В края на статията Кирил Илиев прави предложения за мерките, които трябва да бъдат предприети, за да се избегнат бъдещи кризи от този тип, които могат да се окажат фатални за нашата икономика, и предлага начини за получаване на по-голяма независимост за нашата индустрия, енергетика и държава въобще.

ОНОСНО ВЪПРОСА ЗА ПРОМЕНЛИВИТЕ ПРИ КЛАСИФИЦИРАНЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СИСТЕМИ

Проф. д-р ик. н. Димитъ Йончев

Проф. Димитър Йончев разглежда класифицирането на политическите системи, направено от водещи учени в тази област, като особено внимание обръща на въпроса за юбора на променливите при това класифициране. Той изразява мнението, че колкото по-близки са променливите по своята природа до класифицираната материя, толкова по-точна е предложената класификация. В статията се прави опит да се предложи решение. при което като предпоставка служи убеждението, че противопоставяне между политически режим и тип на господство в рамките на една и съща политическа система би било контрапродуктивно, доколкото това са две страни на едно и също явление, които при това са достатъчно проникнати помежду си.