МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

СИМОН БОЛИВАР

Доц. д-р Елеонора Пенчева

Статията предлага политически портрет на Симон Боливар Освободителя, героя, на когото е наречена цяла държава. Боливар пръв се опитва да реализира идеята на Франсиско де Миранда за превръщането на континента във "велико братство на народите". Разкрити са новите принципи в международните отношения в Латинска Америка, които Боливар поставя на Панамския конгрес през 1926 г. - първия опит за създаване на система за колективна сигурност в защита на мира, независимостrа · и суверенитета. Боливар е първият политик в Латинска Америка и в света, който предлага създаването на Министерство на морала с надеждата "морална власт" да заздрави елементите на управленската машина. Статията разглежда връзката между идеите на световните водачи и осъзнаването на масите, които ги следват.

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ПРАВОТО И МОРАЛА В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Гл. ас. д-р Николай Попов

В статията е представена необходимостта от анализирането и осмислянето на интегративните връзки и взаимодействия между правото и морала в международните отношения при условията на глобализация на човешкото общество. Правните и моралните норми регулират поведението на човека във всички сфери на човешкия живот. От тяхното съблюдаване зависят нормалното развитие на обществото и проявленията на неговите дефекти.

КАК РУХНА "ДЪРЖАВНИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ" В ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА

Гл. ас. д-р Диана Иванова

През 1989 г. Полша, Унгария и Чехословакия отхвърлят системата от съветски тип и започват изграждането на демократична държава с действаща пазарна икономика. Началото е поставено в Полша, която е с най-нестабилна икономика, но с най-активна опозиция в Източна Европа. Под натиска на "Солидарност" се провеждат разговори около "кръглата маса", на които властите и опозицията постигат компромисни споразумения, предопределящи постепенната смяна на системата. В Унгария комунистическият елит започва промените "отгоре". Той допуска слабата опозиция до властта преди самите избори. За разлика от полските и унгарските управляващи, властите в Чехословакия отказват да либерализират своя режим, дори и след като остават без подкрепата на Москва. Неадекватните им действия по време на "нежната революция" от ноември 1989 г. правят компромиса
невъзможен и водят до безусловната смяна на системата в страната.

ОБЩЕСТВЕНИТЕ ЛИНИИ НА РАЗДЕЛЕНИЕТО В УКРАЙНА

Александар Язич

Авторът на статията разглежда етническите, религиозните и социално-икономическите разделения в Украйна. Част от населението на Украйна има ясно чувство за национална идентичност. Но съществува друга дилема, която още повече усложнява етническата структура. Религиозните разделения са най-видни. Голям брой религиозни организации в Украйна ги правят дори по-очевидни. Точно както в бившите социалистически републики, след разпадането на Съветския съюз и промяната в икономическата система в Украйна социалноикономичските разделения започват да стават все по-силни, което също става очевидно . благодарение на новопоявилите се олигархични групи. Посоката на външната политика, т. е. вземането на решение относно интегрирането в НА ТО и в ЕС или създаването на по-тесни връзки с Русия, ще зависи от промените в тези три социални линии на разделение.

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СЪЗДАДЕ СЪВРЕМЕННА ФРАНЦИЯ
(Политически портрет на генерал Шарл дьо Гол)

Доц. д-р Жеко Кьосев

Шарл дьо Гол започва пътя си към голямата политическа сцена почти инкогнито, а го завършва с ореола на един от най-големите политически мъже на Франция и в света. Една от основните причини, поради които генералът влиза с главни букви във фр~нската политическа история, е неговата . прецизно изградена система от възгледи върху политиката. Днес много политолози в света с основание твърдят, че едно отголемите явления в политическия живот през втората половина на ХХ в. е голизмът. Голисткият модел за държавно управленле бе част от многообразието на идеи във френската политическа мисъл. Повечето от тях отдавна са забравени не само в света, но и в самата Франция, докато докрината на дьо Гол надживя своя създател. Измина половин век от нейното прилагане, а и днес тя продължава да е актуална в основните си компоненти. Най-яркото доказателство за това е фактът, че следващите френски президенти не направиха съществени изменения в модела на политическо управление, утвърден от дьо Гол след 1958 г.