МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

1ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ И ПОУКИТЕ ЗА НОВОПРИЕТИТЕ ДЪРЖАВИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА СИГУРНОСТ

Кристоф-Александър Пейар

Кристоф-Александър Пейар разглежда въпроса за енергията в Европа между правилата на общия пазар и националните интереси, като обръща особено внимание на фактора „Цар Петрол" като най-широко употребявания енергиен източник заради значението му в транспортния сектор. Според автора политиката на енергийна сигурност на държавите членки на ЕС трябва да се съобразява и с националните традиции. В статията се изразява становището, че общата енергийна политика е трудно постижима цел, а в случай на сериозна геополитическа криза, засягаща петролния и газовия сектор, ядреният отрасъл ще се окаже единственият източник, способен да произвежда енергия в големи мащаби. ЕС би трябвало да открие началото на дебат, по време на който да убеди своите държави членки да отчетат значението на ядрения сектор в  схемаrа на европейск~rга енергетика. Разглеждат се и настоящите геополитически рискове за Европа, като особено място се отделя на енергийното
им въздействие върху Черно море и новоприетите страни.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД БЪЛГАРСКАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА В КРАЯ НА ДЪРЖАВНИЯ СОЦИАЛИЗЪМ

Доц. д-р Искра Баева

Доц. д-р Искра Баева се опитва да представи позабравената картина на българската външна политика в годините, предхождащи „голямата промяна". Целта и е с помощта на архивни документи да припомни, че не всичко в българската външна политика започва в годините на прехода, че не всичко допреди 10 ноември 1989 г. е било свързано единствено и само със Съветския съюз и най-вече - че положителното наследство от миналото трябва да се използва, а направените грешки - да се познават и отчитат в новата геополитическа ситуация, в която днес се намира България. Авторката обръща внимание и на отношенията на България със САЩ, в които „Възродителният процес" е основната пречка, тъй като американската администрация поставя като предварително условие за търговско-икономическите отношения създаването на работна група по човешките права и хуманитарните въпроси, както и решаването на „турския проблем".

ГАГАУЗИТЕ- ИЛИ ЩРИХИ ОТ СЛОЖНОТО НАСТОЯЩЕ НА ДРЕВНАТА АСПАРУХОВА ЗЕМЯ

Д-р Киряк Цонев

Като член на Световния съвет на гагаузите д-р Киряк Цонев участва в Гагаузкия
световен конгрес, проведен на 20--22 юни в град Комрат - столица на автономната териториална формация Гагаузия в рамките на Република Молдова. В статията си той обръща внимание на факта, че в мненията на отделни гагаузки представители относно състоянието и бъдещето на автономната област Гагаузия в Молдова има съществени разлики, които според автора може да се обяснят с борбата между двете тенденции - промолдовската (прорумънската)и проруската, свързани с програмите на основните сегашни претенденти за президентския пост в Гагаузия. Авторът поставя и се опитва да отговори на няколко въпроса, като основните са: кои са гагаузите, какъв е произходът им, откъде произхожда езикът им и др.

КРИЗАТА В СЪВРЕМЕННИТЕ МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ И МЕХАНИЗМИТЕ ЗА ТЯХНОТО РЕГУЛИРАНЕ

Райчо Кацаров

В статията си Райчо Кацаров изразява схващането, че съвременните международни отношения се намират в период на криза. За да се изясни характерът на тази криза, според автора е необходимо да се анализират основните
политически процеси, протичали и протичащи на международната арена от 1945 г. до днес. Той се спира на въпросите относно причините за тази криза, разделението на два полюса, съвременния международен ред и неговите алтернативи. Открит остава основният въпрос, който си задават анализагори и международници днес: каква се очертава да бъде „новата" система на международните отношения.

„ДИЛЕМАТА НА ПИЛЕТО" (ТЕОРИЯТА ЗА НАДМОЩИЕ) В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ ПО ПРИМЕРА НА КРИЗАТА МЕЖДУ ГЪРЦИЯ И ТУРЦИЯ ОТ 1987 Г.

Никое Г Мерцанидис и Стефанос Кацулис

В статията на Никос Г. Мерцанидис и Стефанос Кацулис е демонстрирано нагледно приложението на теорията за надмощието, катоo за пример е дадена гръцко-турската криза от 1987 г. Анализът се базира на модел, който може да се разглежда като разновидност на теорията на политическия реализъм. Основен елемент, който има доминираща роля и в теорията за надмощието, е рационалността в поведението на държавите участници, що се отнася до международната обстановка. Авторите се стремят да дадат определение за надмощие и да разграничат отделните му видове на равнище държави и на ниво индивиди. Направен е обзор на криз~rга между Гърция и Турция от 1987 г., катo са посочени възможни изходи в съответствие с теорията за надмощие.

КОСОВО В ПОЛИТИКАТА НА ЕВРОПА, САЩ И РУСИЯ

Доц. д-р Йордан Величков

Доц. д-р Йордан Величков насочва вниманието на читателите към изключително
остър проблем, който повече от четвърт век тревожи балканските народи - бъдещето на населената предимно с албанци сръбска област Касово и Метохия. Без да се впуска в обширни исторически екскурси, авторът поставя акцентите върху актуалните аспекти на проблема: демографския взрив, довел до рязка и необраrима промяна на съотношението албанци - неалбанци; плана на Марти Ахтисаари за статута на областта; позициите на ЕС, САЩ, Русия, Румъния, Кипър към очакваното обявяване на косовската независимост. Интерес представляват и прогнозите за отражението на косовската енигма върху ситуацията в региона, специално в Република Македония. Впечатлява и не съвсем стандартното предложение за разрешаване на този толкова сложен казус.

САНКЦИИ, ПРИНУДИТЕЛНИ И ЗАЩИТНИ МЕРКИ ПО МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО И ВЪПРОСЪТ ЗА МЕЖДУНАРОДНОПРАВНАТА ОТГОВОРНОСТ

Проф. д-р Георги Бойчев

В своята статия проф. д-р Георги Бойчев изследва тенденцията за разграничаване на международноправната отговорност от правоотношенията по
реализиране на международноправните принудителни мерки, която намира израз и в изработения от Комисията по международно право при Организацията
на обединените нации проект за Конвенция за международно правната отговорност на държавите. Международноправните отношения на репарацията,
реституцията и субституцията са типични примери на международноправната
отговорност. Докато типични принудителни мерки в съответствие с международното право са например: ограничаване на суверенитета на съответната държава чрез окупация и други принудителни средства, включващи
съответни забрани (например да се произвежда и въвежда на въоръжение съответно оръжие, наблюдение и контрол върху въоръженията и въоръжените
сили и др.); демонстрация на сила като средство за псИхическо въздействие
върху съответната държава; блокада като средство за ограничаване общуването
с други страни; прекъсване на стопанските и други отношения със съответната държава; освобождаване по принудителен ред (включително и с въоръжени сили) на незаконно заети територии.

УТВЪРДИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ В ПОЛЗА НА ЖЕНИТЕ В СФЕРАТА НА ТРУДОВАТА ЗАЕТОСТ: ВРЕМЕ ЛИ Е ЗА ПРИРАВНЯВАНЕ КЪМ ЕВРОПА?

Проф.Норийн Бъроуз и Мюриел Робосън

През последните години утвърдителните действия за подобряване на позицията на жените на трудовия пазар във Великобритания излизат на дневен ред в политиката, като мерките варират от квоти до специално обучение. Не толкова лесно се променя правната рамка. Стремейки се в началото да премахне всички възможни форми на дискриминация, сега тя отразява един по-усъвършенстван подход, целящ постигането на реално и постоянно равенство. Това може да включва мерки, които да се окажат в ущърб на мъжете, но целта им е да се коригира неблагоприятното положение на жените в структурен, икономически и исторически план. Авторите Норийн Бъроуз и Мюриел Робосън изследват ограниченията, наложени върху възможността на държавите членки на ЕС да предприемат утвърдителни действия по силата на Общностното право и проучват много по-ограничените клаузи на Закона срещу половата дискриминация. Те се опитват да докажат, че моментът е узрял за преразглеждане на равноправието, за преоценка на вътрешното право и използване на свободата, осигурена от правото на Общността за разширяване
на обхвата на утвърдителните.

НАЦИОНАЛЕН СТУДЕНТСКИ КОНКУРС ЗА ЕСЕ НА ТЕМА "МИСИЯТА НА ЮНЕСКО ПРЕЗ XXI ВЕК"

Според носителката на първа награда Мария Николова мисията на Юнеско през XXI век включва: разширяване правото на комуникация, презумпция за невинност, преодоляване на националистичния традиционализъм, нови форми на мениджмънт на образованието, науката и кушурата. Тя определя целите на международния мир и благоденствие като актуални и през XXI век. Отличената на второ място Весела Славкова е на мнение, че мисията на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура е да работи върху нуждите на човечеството, свързани с правото на всеки един жител на планетата Земя да се образова и да съхрани своята културна идентичност, защото увеличаването на познанията за света и неговото културно разнообразие улеснява по-доброто разбиране между народите и осъзнаването на различията между тях. Класиралата се на трето място Мая Мирчева смята, че най-важният въпрос е да не се допусне прекаленото генерализиране, да се съхрани една ясна визия за целите на организацията и начините за тяхното постигане. Според нея културната политика и образованието в дух на толерантност и взаимно зачитане не бива да бъдат пренебрегвани като път към постигането на мирно съвместно съществуване.