МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ПРЕЗ 1912-1913 Г. И НАЦИОНАЛНИТЕ СТЕРЕОТИПИ НА БАЛКАНСКИТЕ НАРОДИ

Доц. д-р Димитър Тюлеков

Целта на настоящата статия е да се анализира социално- психологическата страна на военните последици и какво отражение имат те върху утвърдените стереотипи на народите от Югоизточна Европа. Според автора този неизследван проблем е своеобразен ключ към по-пълнокръвното вече вековното осмисляне на съдбоносната за балканските народи война. Щрихираните външнополитически
стереотипни нагласи на народите в региона утвърждават извода: Налице е растяща отговорност пред политици, държавници, учени, интелектуалци и общественици за необходимостта от деидеологизирано осмисляне на миналото, премахване на пристрастните разделителни линии между победители и победени и организиране на общи възпоменателни прояви в памет на всички загинали във войните от 1912
-1913 г.

ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ – ПРОБЛЕМИ И ПРОТИВОРЕЧИЯ

Георги Кадев

Статията си поставя за цел да разгледа отношенията между България и Република Македония отношения в днешни дни, да разясни и анализира проблемите и противоречията между двете страни. Като начало е представена кратка историческа ретроспекция, която хвърля светлина върху историческото минало на историко-географската област Македония. Поставена е и темата за създаването на модерната македонска нация на базата на доктрината на македонизма и потенциалните противоречия в междудържавните контакти на
Балканите, които са пряк резултат от прилагането й. Накратко е проследена линията на взаимоотношения и събития по Македонския въпрос след Втората световна война и в годините на Студената война. Посочени са българските позиции и са критикувани дипломатическите грешки, направени от страна на българската дипломация за горепосочения период. Обърнато е внимание на съвременното състояние на отношенията между България и Република Македония взаимоотношения, както и на състоянието на населението с българско самосъзнание там.

БЕЖАНЦИТЕ ОТ ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ В ПЕТРИЧКА ОКОЛИЯ СЛЕД ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА И УСТРОЙВАНЕТО ИМ (1925 – 1931 Г.)

Златка Сотирова

Статията разглежда процеса на оземляване на бежанците от Егейска Македония в района на Петричко и по-конкретно в с. Ново Kономлади и гр. Петрич. Използвани са архивни фондове от архива в гр. Благоевград и разкази на базата на теренни проучвания и интервюта с някои потомци на бежанци от Егейска Македония (с. Баница – Серско и с. Кономлади – Костурско).

СЪРБИЯ В РУСКАТА ПОЛИТИКА В КОНТЕКСТА НА “ИЗТОЧНИЯ ВЪПРОС”

Петър Мицов

Статията разглежда отношенията между Русия и Сърбия и мястото на сръбските земи и държава във външната политика на Русия в рамките на така наречения “Източен въпрос”. В разглеждания период мястото на Сърбия в руските външнополитически планове се променя, следвайки развитието на Източния въпрос в международните отношения. Първоначално руското проникване в сръбските земи е свързано основно с културно–просветна подкрепа за сърбите и включване на населението във войните срещу Османската империя. Сръбските въстания даватвъзможност на руската дипломация да стане решаващ фактор на Балканите. Сърбите влизат дълготрайно във външнополитическата стратегия на Русия и с руска военнополитическа подкрепа се превръщат в субект на международните отношения. След Кримската война руско-сръбското сътрудничество придобива не само антиосманска насоченост, но и антиавстрийска. Петербург започва да залага все повече на Белград като бариера пред австрийското проникване на полуострова. Сръбският национализъм прикрепя трайно Сърбия като съюзник на Русия. В края на първото десетилетие на XIX век Сърбия се превръща в “острие” на руската балканска политика до такава степен, че Русия влиза в Първата световна война, без да е достатъчно подготвена с мотива за защита на своя балкански съюзник.