МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

КРИМИНАЛИЗИРАНЕТО НА РЕЧТА НА ОМРАЗАТА В РАМКИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 Александър Янков,докторант към катедра „Национална сигурност и публична администрация“, Правно-исторически факултет,Югозападен университет „Неофит Рилски“

 Резюме:

Настоящата статия разглежда признанието на Европейската Комисия в редица документи от последните години, че престъпленията от омраза и речта на омразата вече представляват общоевропейски проблем и в този смисъл Европейският съюз трябва да предприеме по-широк набор от политически действия за справяне с дискриминацията и политическия екстремизъм. Целта на инициативата на Комисията е речта на омразата и престъпленията от омраза да бъдат идентифицирани като „други области на престъпност“ по смисъла на член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Това официално се обосновава с аргумента, че това са особено тежки престъпления, както и че развитието на трансграничната престъпност също оправдава включването им в този списък.

Ключови думи: реч на омраза, престъпления от омраза, криминализиране, ДФЕС.

 CRIMINALISATION OF HATE SPEECH WITHIN THE EUROPEAN UNION

 Alexander Yankov – PhD Researcher, Department of National Security and Public Administration,Law and History Faculty,South-West University “Neofit Rilski”

 Abstract:

The article examines the European Commission’s recognition in a number of documents in recent years that hate crime and hate speech already pose a pan-European problem and in this sense the European Union must take a wider set of policy actions to tackle discrimination and political extremism. The aim of the Commission’s initiative is to identify hate speech and hate crime as ‘other areas of crime’ within the meaning of Article 83(1) of the Treaty on the Functioning of the European Union (TFEU). This is officially justified by the argument that these are particularly serious crimes, and that the development of cross-border crime also supports their inclusion in the list.

Keywords: hate speech, hate crimes, criminalization, TFEU.

GREEK CONCERNS ABOUT POWER GAMBIT IN THE EASTERN MEDITERRANEAN

 Stylianos Kafestidis, PhD Student at the Department of International Relations, University of National and World Economy, Sofia

 Abstract

In geopolitical perspective, the Eastern Mediterranean with its potential gas reserves has turned into a zone of tensions and growing contest between regional as well as external actors. Furthermore, the maritime delimitation disputes have increased the likelihood of confrontation between Turkey and Greece. The aim of this paper is to discuss the major concerns of Greece with regard to power politics in the Eastern Mediterranean. Analyzing political and diplomatic relations and applying instruments of geopolitical analysis, the paper discusses current achievements of the Greek foreign policy, the worrisome relations between Greece and Turkey, the Cyprus issue and the energy projects competition.

Greece perceives Turkey under President Recep Tayyip Erdogan as an increasingly authoritarian, unpredictable and revisionist state. Therefore, Greek policies aim to counter Turkey’s expansionism by establishing a network of enhanced bilateral engagement with the US, France and countries from the Eastern Mediterranean. The paper, however, concludes that problems between Greece and Turkey still remain as one of the key challenges for Greece and its strategy in the region. It is particularly difficult for Athens and Ankara to solve their differences due to diverging mindsets and contradictory agendas. Trust can hardly be restored and time is required. There are hopes and expectations that common sense on both sides would prevail and a mode of cooperation with Ankara would be possible, even if the most difficult issues of the power gambit in the Eastern Mediterranean remain unsolved.

Keywords: Greece, Turkey, Eastern Mediterranean, Cyprus issue

ПРЕФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕОРЕТИЧНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ РЕАЛИЗЪМ

Докт. Денис Венциславов, ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“

Резюме:

Политическият реализъм е един от основните теоретични подходи към международните отношения. Въпреки това теоретичните основи на школата, така, както са формулирани от Ханс Й. Моргентау, са базирани върху идеи, които не би трябвало да принадлежат към реалистката традиция.Затова статията си поставя за цел преформулирането на теоретичните основи на реализма. Новият подход е структуриран около политическото, както е дефинирано от Карл Шмит – разделение между приятел и враг. Логически това води до тезата за политическото като онтологичен принцип, което се и превръща в основната идея на новия реализъм. Тези промени в теоретичната обосновка на реализма ще му позволят да запази своята логическа кохерентност и теоретична строгост. 

Ключови думи: Карл Шмит, Ханс Моргентау, политически реализъм, политическа онтология, политическото.

RETHINKING THE THEORETICAL TENETS OF POLITICAL REALISM

Denis Ventsislavov, PhD Student, Faculty of Law, Sofia University „St. Kliment Ohridski“

Abstract:

Political realism is one of the main theoretical approaches towards international relations. However, the basis of the theory, provided by Hans J. Morgenthau, is underpinned by arguments that should not belong to the realist tradition. The main argument is that the core abstract principles of political realism should be reviewed. The reformulated realism is structured around the main idea of the political defined as in Carl Schmitt’s theory – as a friend / enemy distinction. This leads to the argument of the political as an ontological principle, which I imply as the new fundamental concept of the theory. These changes will make realism more logically coherent and more theoretically rigorous.

Keywords: Carl Schmitt, Hans J. Morgenthau, political realism, political ontology, the political.

Съдържание

 Гл. ас. д-р Анна Христова

Околната среда и правата на човека / 7

Докт. Галина Писарска

Взаимодействие на международното право и вътрешното (българско) право в контекста на COVID-19 кризата / 19

Д-р Ана Стоилова

Управление на външните граници при преминаването им между Европейския съюз и Украйна / 28

Доц. д-р Славянка Ангелова, гл. ас. д-р Любомира Христова

Значимост на дигиталните умения за работа в условията на пандемия / 35

Ас. д-р Митко Димитров

Пандемията и постпандемията от КОВИД-19 и медийните предизвикателства в българското обществото / 43

Докторант Роза Желязкова

Прaвен преглед нa Договорa зa междунaроднa продaжбa нa стоки/ 53

Ас. Стоян Васев

Приоритети, произтичащи от Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа в контекста на местното самоуправление в Република България / 60

Приложения

Законодателен акт за изкуствения интелект

Нашите автори

ОКОЛНАТА СРЕДА И ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

Гл. ас. д-р Анна Христова,

E-mail: annayaneva2000@yahoo.com,

Катедра „Международно право и международни отношения“,

Правно-исторически факултет,

Югозападен университет „Неофит Рилски“ - Благоевград

Резюме: Статията разглежда нарастващото значение на загрижеността за околната среда в икономическия, политическия и социалния живот, особено в контекста на климатичната криза. От 70-те години на миналия век екологичната осведоменост непрекъснато нараства, като гражданите все по-често настояват за предприемане на мерки за опазване на природата. Появяват се предложения за признаване на правото на чиста околна среда като основно право на човека, редом с други фундаментални права. Международни и национални инициативи предлагат правни механизми, които дават възможност на гражданите да участват в процеса на вземане на решения, свързани с околната среда. Въпреки съществуващите предизвикателства, признаването на екологичните права се утвърждава като ключов елемент в съвременната политика и право.

Ключови думи: климатична криза, околна среда, право на чиста околна среда

THE ENVIRONMENT AND HUMAN RIGHTS

Chief Assist. Prof. Anna Hristova, PhD,

E-mail: annayaneva2000@yahoo.com,

Department of International Law and International Relations,

Faculty of Law and History,

South-West University “Neofit Rilski” - Blagoevgrad

Abstract: The article explores the growing significance of environmental concern in economic, political, and social life, particularly in the context of the climate crisis. Since the 1970s, environmental awareness has steadily increased, with citizens increasingly demanding actions to protect nature. Proposals have emerged to recognize the right to a clean environment as a fundamental human right, alongside other fundamental rights. International and national initiatives offer legal mechanisms which enable citizens to participate in environmental decision-making processes. Despite the existing challenges, the recognition of environmental rights is becoming a key element in modern politics and law.

Keywords: climate crisis, environment, right to a clean environment

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО И ВЪТРЕШНОТО (БЪЛГАРСКО) ПРАВО В КОНТЕКСТА НА COVID-19 КРИЗАТА

Галина Писарска,

 кандидат-доктор по Международно правои международни отношения

Правно-исторически факултет

ЮЗУ „Неофит Рилски“,

E-mail:galina_pisarska@abv.bg

            Резюме: Настоящето изследване разглежда проблематиката на взаимодействието между международното право и националното право в контекста на (пост)пандемичните събития, причинени от силното разпространение на коронавирусната инфекция COVID-19 и последиците от нея, намерили отражение в различни аспекти на живота. За целта е обсъдено членството на българската държава в Световната здравна организация, нейната дейност и предприетите мерки във връзка с ограничаване негативните последици от пандемията. На изследване е подложена и идеята за изготвяне и договаряне на конвенция, споразумение или друг международен инструмент в рамките на Устава на Световната здравна организация за засилване на превенцията, готовността и реакцията при пандемии, дадена за първи път от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел по време на Парижкия мирен форум през ноември 2020 г., както и процеса по стартиране на нейното реализиране. 

            Ключови думи: международно право, вътрешно право, СЗО, пандемия, COVID-19

INTERACTION BETWEEN INTERNATIONAL LAW AND DOMESTIC (BULGARIAN) LAW IN THE CONTEXT OF THE COVID-19 CRISIS

Galina Pisarska

PhD Student in International Law and International Relations

Faculty of Law and History

South-West University “Neofit Rilski”

E-mail:galina_pisarska@abv.bg

            Abstract: This study examines the interaction between international law and national law in the context of (post) pandemic events caused by the high prevalence of coronavirus infection COVID-19 and its consequences, reflected in various aspects of life. The membership of the Bulgarian state in the World Health Organization, its activities and measures taken in connection with limiting the negative consequences of the pandemic were discussed. The idea of ​​drafting and negotiating a convention, agreement or other international instrument within the framework of the Charter of the World Health Organization to strengthen prevention, preparedness and response to pandemics was first given by the President of the European Council Charles Michel at the Paris Peace Forum in November 2020, as well as the process of starting its implementation.

            Keywords:international law, domestic law, WHO, pandemic, COVID-19