МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

ОСНОВНИ АСПЕКТИ В НОВАТА ЕВРОПЕЙСКА КОНСТИТУЦИЯ

Гл. ас. д-р Габриела Белова

В статията се разглеждат новите моменти съдържащи се в конституционния договор, на фона на съответните етапи на развитие Маастрихт /1993/, Амстердам /1997/, Ница /2000/. Подчертава се основният стратегически замисъл на Европейската конституция - да се балансират федералния принцип на управление и взаимодействие, с "класическото" междуправителствено сътрудничество. В тази връзка са проследени измененията в статута и функциите на основни органи - Европейски съвет, Европейска комисия, Съвет на министрите и други. Отбелязано е например отпадането на т. нар. "храмова структура" от Маастрихт, въвеждането на нови субекти като европейски министър на външните работи, на разпоредбата за солидарност и взаимопомощ, върховенството на европейското право над националното, и други. В заключение авторката отбелязва, че дебатът за нова Европа навлиза във фаза на "търсене на нови политически форми", които имат приоритет над "статичното право".

ЛАТИНСКА АМЕРИКА-КРИЗА ИЛИ АГОНИЯ /на прмера на Перу и
отношенията в Андския район/

Доц. д-р. Елеонора Пенчева

Предмет на разработката е уникалната социално-икономическа и външнополитическа ситуация на страните от региона, най-вече от зоната на Андите. В'},зелът на проблемите в тях е съществуващото двувластие между правителството и организираната престъпност. То се обяснява с факта, че икономическия живот там до голяма степен се базира на производството и търговията с наркотици. Ситуацията се усложнява от нестихващата десетилетия гражданска война, и целенасочената намеса на САЩ. Тази намеса, целяща официално прекратяване на наркотрафика и хаоса, обективно води до милитаризация на страната и затваряне на порочния кръг на насилието във вътрешната и регионалната политика. Ситуацията се онагледява красноречиво с политическия и житейски крах на президента Фухимори, положил угромни усилия за реформиране на страната, и накрая прогонен и обвинен в престъпления. Положението в Перу носи редица сходни белези с прехода в Югоизточна Европа.

МЕЖДУНАРОДНАТА ХУМАНИТАРНА ИНТЕРВЕНЦИЯ В УСЛОВИЯТА НА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД

доц. д-р Mилан Миланов

Статията под горното заглавие поставя нашумелия проблем за хуманитарната интервенция в относително нова светлина. Тя разглежда явлението не само като проява на субективни интереси и философия, а в контекста на променените обективни условия. Авторът изхожда от обстоятелството, че нов световен ред "настъпва" не когато някой реши, а тогава, когато дълбочинни процеси променят условията за живот и съществуващия модел на международни отношения. В тази връзка, разпадът на биполярната система и тържеството на глобализацията са реални предпоставки за нови търсения и оценки на ставащите събития. Доц. М. Миланов безпристрастно маркира противоречието между съществуващата международноправна система и ценностно-политическия фактор, въплътен в "хуманитарната интервенция". Той квалифицира последната като отричаща основната опора на правото - приципът на ненамеса. След като идентифицира основните доводи "за" и "против'', той стига до извода, че тя би следвало да получи подкрепа едва след като се съгласува с правото - т.е. да бъдат изработени единни критерии за прилагането й, възприети от цялата
международна общност.

ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА-ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРЕД СЪВРЕМЕННАТА ИКОНОМИКА

Доц. д-р инж. Здравко Гъргаров

Материалът дава панорама на глобалните проблеми, предизвикани от икономическото и социално развитие на границата на двете хилядолетия. Авторът обръща внимание на такива глобални последици от това развитие, като изчерпването на природните ресурси, замърсяването на околната среда, демографския скок, и много други. Във фокуса на изследването са и социалните последици, като например нарастващата пропаст "бедни-богати". Само най-богати личности на планетата притежават богатства, чиято стойност се равнява на годишния национален доход на 48 бедни страни - около 114 от държавите в света. Задълбочаването на тази тенденция зарежда с опасни конфликти все по-гъстата мрежа от взаимозависимости, която оплита световния социум. Като изход авторът вижда една нова стратег~я на разумно удовлетворяване на потребностите, и грижа за възстановяването на едничкия извор на човешкото съществуване от милиони години насам - природната среда.

ИСЛЯМЪТ КАТО ГЕНЕЗИС НА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ

Проф. д-р Николай Кочев

Статията е втора част от публикуваното в "Международна политика" изследване от три части, в което се разглежда въздействието на някои основни постулати на ислямската религия върху международните отношения на възприелите я общества и държави. Тя акцентира върху ранния и особено активен период на Исляма като философия и идеология. Авторът, извстен специалист по история на религиите, обръща внимание на физико-географската, етническа и духовна среда, в която възниква исляма, неговата същност като приемник на християнството, юдеизма, други евразийски култове. Проф. Н. Кочев обръща внимание на универсалистките и глобалистични претенции на Исляма, отразяващи стремежа на арабските номадски племена към оцеляване, победа и господство в тяхното сурово природно и международно обкръжение. Тези стереотипи и традиции са живи и до днес и намират израз в активно противопоставяне на чужди култури и влияния.

СРЕЩАТА В МАЛТА (2-3 ДЕКЕМВРИ 1989) МЕЖДУ М.ГОРБАЧОВ И ДЖ.БУШ
- Архивен материал

Включва основната част от стенограмата на известната среща, в която, без да са зафиксирани документално т.нар. малтенски договорености, ясно личат компромисите на Горбачов, настъпателната тактика на Буш, и "ничията земя", която двамата световни лидери продължават да си оспорват.