МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

Съдържание
От издателя

Проф. д-р. Александър Воденичаров
За честна и просветена външнополитическа дискусия  /5

Нашето послание

Чл. кор. д-р Марко Семов
Има ли ново съдържание съвременният патриотизъм .  /11

Политическа панорама

Доц. д-р Пламен Пантев
Съвременната международна среда и българската политика за сигурност  /17

Гл.ас.д-р Габриела Белова
Основни аспекти в новата европейска конституция  /34

Доц. д-р. Елеонора Пенчева
Латинска Америка - криза или агония /на примера на Перу и отношенията в Андския район/  /52

Право, икономика, история

Доц.д-р Милан Миланов
Международната хуманитарна интервенция в условията на новия световен ред . /78

Доц. д-р инж. Здравко Гъргаров
Глобализацията - предизвикателството пред съвременната икономика  /94

Проф. д-р Николай Кочев
Ислямът като генезис на външнополитическо мислене  /126

Архивите проговарят

Срещата в Малта 2-3 декември 1989 между М.Горбачов и Дж. Буш  /148

В помощ на студента-международник

Ст.н.с.А.Евтимов и гл.ас. Г.Белчева
Българската външна политика 1878-2004 г. в дати и събития  /167

Нашите автори  /218
Резюмета ........./220

ЗА ЧЕСТНА И ПРОСВЕТЕНА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКА ДИСКУСИЯ

Проф. д-р. Александър Воденичаров

В уводно обращение от името на издателя авторът разглежда необходимостта от обществен дебат по въпросите на външната политика, като се имат предвид актуалните външнополитически задачи от национално значение. Той разглежда подобна дискусия като сърцевина на демократичния процес и найдобра гаранция за правилен избор на решения. Предлага инициативата по този въпрос да се поеме от академичните среди. Проф. Воденичаров излиза с идея за ежегодно провеждане на междууниверситетска "кръгла маса" по външната политика и за конкурс за най-обоснована външнополитическа прогноза на страниците на сп. "Международна политика".

ИМА ЛИ НОВО СЪДЪРЖАНИЕ СЪВРЕМЕННИЯТ ПАТРИОТИЗЪМ

Чл. кор. д-р Марко Семов

В това есе, подготвено като изказване на конференция на 17 патриотични организации през януари 2005 г., авторът отбелязва необходимостта от национално-патриотична идентификация в навечерието на такъв важен акт като влизането в ЕС. Той посочва, че ЕС съществува и се укрепва именно благодарение на високия национално патриотичен дух на водещите европейски държави, който едновременно с това е и фактор за високите стандарти на социално-икономическо развитие в тях. М. Семов откроява няколко съществени компоненти на "съвременния патриотизъм" като еднвременно зачитане на народните традиции и добродетелите на другите народи, уважение към реда и законността като общочовешка потребност, укрепване на държавността като опора на интеграцията.

СЪВРЕМЕННАТА МЕЖДУНАРОДНА СРЕДА И БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА ЗА СИГУРНОСТ

Доц. д-р Пламен Пантев

Известният наш специалист по въпросите на националната сигурност и евроатлантическата ориентация на България предлага интересен анализ на българските подходи към международните проблеми. Основна негова теза е необходимостта от национална стратегия за сигурност като органичен елемент от коалиционната стратегия на НАТО и интеграционната на ЕС. Две са основните ударения в концепцията на доц. П. Пантев - че България следва винаги да се съобразява с факта, че САЩ са глобален център на влияние и да поддържа специални отношения с тях, а също така да играе водеща роля в "европеизирането на Балканите". Под това той разбира няколко аспекта на въпроса. Единият от тях е да не се допусне балканските несъгласия да внесат разцепление в НАТО и ЕС, или между тях. Другият е, да се култивират цивилизовани норми на взаимоотношения между самите балкански държави, да се съдейства за тяхното приобщаване към по-големите и високоорганизирани международни структури.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ В НОВАТА ЕВРОПЕЙСКА КОНСТИТУЦИЯ

Гл. ас. д-р Габриела Белова

В статията се разглеждат новите моменти съдържащи се в конституционния договор, на фона на съответните етапи на развитие Маастрихт /1993/, Амстердам /1997/, Ница /2000/. Подчертава се основният стратегически замисъл на Европейската конституция - да се балансират федералния принцип на управление и взаимодействие, с "класическото" междуправителствено сътрудничество. В тази връзка са проследени измененията в статута и функциите на основни органи - Европейски съвет, Европейска комисия, Съвет на министрите и други. Отбелязано е например отпадането на т. нар. "храмова структура" от Маастрихт, въвеждането на нови субекти като европейски министър на външните работи, на разпоредбата за солидарност и взаимопомощ, върховенството на европейското право над националното, и други. В заключение авторката отбелязва, че дебатът за нова Европа навлиза във фаза на "търсене на нови политически форми", които имат приоритет над "статичното право".

ЛАТИНСКА АМЕРИКА-КРИЗА ИЛИ АГОНИЯ /на прмера на Перу и
отношенията в Андския район/

Доц. д-р. Елеонора Пенчева

Предмет на разработката е уникалната социално-икономическа и външнополитическа ситуация на страните от региона, най-вече от зоната на Андите. В'},зелът на проблемите в тях е съществуващото двувластие между правителството и организираната престъпност. То се обяснява с факта, че икономическия живот там до голяма степен се базира на производството и търговията с наркотици. Ситуацията се усложнява от нестихващата десетилетия гражданска война, и целенасочената намеса на САЩ. Тази намеса, целяща официално прекратяване на наркотрафика и хаоса, обективно води до милитаризация на страната и затваряне на порочния кръг на насилието във вътрешната и регионалната политика. Ситуацията се онагледява красноречиво с политическия и житейски крах на президента Фухимори, положил угромни усилия за реформиране на страната, и накрая прогонен и обвинен в престъпления. Положението в Перу носи редица сходни белези с прехода в Югоизточна Европа.

МЕЖДУНАРОДНАТА ХУМАНИТАРНА ИНТЕРВЕНЦИЯ В УСЛОВИЯТА НА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД

доц. д-р Mилан Миланов

Статията под горното заглавие поставя нашумелия проблем за хуманитарната интервенция в относително нова светлина. Тя разглежда явлението не само като проява на субективни интереси и философия, а в контекста на променените обективни условия. Авторът изхожда от обстоятелството, че нов световен ред "настъпва" не когато някой реши, а тогава, когато дълбочинни процеси променят условията за живот и съществуващия модел на международни отношения. В тази връзка, разпадът на биполярната система и тържеството на глобализацията са реални предпоставки за нови търсения и оценки на ставащите събития. Доц. М. Миланов безпристрастно маркира противоречието между съществуващата международноправна система и ценностно-политическия фактор, въплътен в "хуманитарната интервенция". Той квалифицира последната като отричаща основната опора на правото - приципът на ненамеса. След като идентифицира основните доводи "за" и "против'', той стига до извода, че тя би следвало да получи подкрепа едва след като се съгласува с правото - т.е. да бъдат изработени единни критерии за прилагането й, възприети от цялата
международна общност.