МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

КОСОВО В ПОЛИТИКАТА НА ЕВРОПА, САЩ И РУСИЯ

Доц. д-р Йордан Величков

Доц. д-р Йордан Величков насочва вниманието на читателите към изключително
остър проблем, който повече от четвърт век тревожи балканските народи - бъдещето на населената предимно с албанци сръбска област Касово и Метохия. Без да се впуска в обширни исторически екскурси, авторът поставя акцентите върху актуалните аспекти на проблема: демографския взрив, довел до рязка и необраrима промяна на съотношението албанци - неалбанци; плана на Марти Ахтисаари за статута на областта; позициите на ЕС, САЩ, Русия, Румъния, Кипър към очакваното обявяване на косовската независимост. Интерес представляват и прогнозите за отражението на косовската енигма върху ситуацията в региона, специално в Република Македония. Впечатлява и не съвсем стандартното предложение за разрешаване на този толкова сложен казус.

САНКЦИИ, ПРИНУДИТЕЛНИ И ЗАЩИТНИ МЕРКИ ПО МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО И ВЪПРОСЪТ ЗА МЕЖДУНАРОДНОПРАВНАТА ОТГОВОРНОСТ

Проф. д-р Георги Бойчев

В своята статия проф. д-р Георги Бойчев изследва тенденцията за разграничаване на международноправната отговорност от правоотношенията по
реализиране на международноправните принудителни мерки, която намира израз и в изработения от Комисията по международно право при Организацията
на обединените нации проект за Конвенция за международно правната отговорност на държавите. Международноправните отношения на репарацията,
реституцията и субституцията са типични примери на международноправната
отговорност. Докато типични принудителни мерки в съответствие с международното право са например: ограничаване на суверенитета на съответната държава чрез окупация и други принудителни средства, включващи
съответни забрани (например да се произвежда и въвежда на въоръжение съответно оръжие, наблюдение и контрол върху въоръженията и въоръжените
сили и др.); демонстрация на сила като средство за псИхическо въздействие
върху съответната държава; блокада като средство за ограничаване общуването
с други страни; прекъсване на стопанските и други отношения със съответната държава; освобождаване по принудителен ред (включително и с въоръжени сили) на незаконно заети територии.

УТВЪРДИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ В ПОЛЗА НА ЖЕНИТЕ В СФЕРАТА НА ТРУДОВАТА ЗАЕТОСТ: ВРЕМЕ ЛИ Е ЗА ПРИРАВНЯВАНЕ КЪМ ЕВРОПА?

Проф.Норийн Бъроуз и Мюриел Робосън

През последните години утвърдителните действия за подобряване на позицията на жените на трудовия пазар във Великобритания излизат на дневен ред в политиката, като мерките варират от квоти до специално обучение. Не толкова лесно се променя правната рамка. Стремейки се в началото да премахне всички възможни форми на дискриминация, сега тя отразява един по-усъвършенстван подход, целящ постигането на реално и постоянно равенство. Това може да включва мерки, които да се окажат в ущърб на мъжете, но целта им е да се коригира неблагоприятното положение на жените в структурен, икономически и исторически план. Авторите Норийн Бъроуз и Мюриел Робосън изследват ограниченията, наложени върху възможността на държавите членки на ЕС да предприемат утвърдителни действия по силата на Общностното право и проучват много по-ограничените клаузи на Закона срещу половата дискриминация. Те се опитват да докажат, че моментът е узрял за преразглеждане на равноправието, за преоценка на вътрешното право и използване на свободата, осигурена от правото на Общността за разширяване
на обхвата на утвърдителните.

НАЦИОНАЛЕН СТУДЕНТСКИ КОНКУРС ЗА ЕСЕ НА ТЕМА "МИСИЯТА НА ЮНЕСКО ПРЕЗ XXI ВЕК"

Според носителката на първа награда Мария Николова мисията на Юнеско през XXI век включва: разширяване правото на комуникация, презумпция за невинност, преодоляване на националистичния традиционализъм, нови форми на мениджмънт на образованието, науката и кушурата. Тя определя целите на международния мир и благоденствие като актуални и през XXI век. Отличената на второ място Весела Славкова е на мнение, че мисията на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура е да работи върху нуждите на човечеството, свързани с правото на всеки един жител на планетата Земя да се образова и да съхрани своята културна идентичност, защото увеличаването на познанията за света и неговото културно разнообразие улеснява по-доброто разбиране между народите и осъзнаването на различията между тях. Класиралата се на трето място Мая Мирчева смята, че най-важният въпрос е да не се допусне прекаленото генерализиране, да се съхрани една ясна визия за целите на организацията и начините за тяхното постигане. Според нея културната политика и образованието в дух на толерантност и взаимно зачитане не бива да бъдат пренебрегвани като път към постигането на мирно съвместно съществуване.