МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ И РЕГИОНАЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ В ЧЕРНОМОРСКАТА ОБЛАСТ

Проф. д-р Мустафа Айдън

Проф. д-р Мустафа Айдън разглежда различните схеми на регионално сътрудничество в Черно море (ОЧИС, BlackSeaFor и ГУУАМ). Освен въпросите относно разширяването, редица регионални интереси свързват региона на Черно море с политикаrа на ЕС. Те се отнасят главно до проблемите с енергийните
залежи, тьй юrro европейската зависимост от петрол и газ, свързана с понижаването на добива в Северно море, сигурният и непрекъснат поток от суровини, които идват от Каспийското крайбрежие през Черноморския регион, са от особена важност. Обърнато е внимание и на проблемите на околнаrа среда, които
също са общи за Черноморския регион и Европейския съюз.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ И МОРСКИТЕ ВЪПРОСИ В ЧЕРНОМОРСКАТА ЗОНА

Сергиу Челак

В статията си Сергиу Челак разглежда рамковата политика на ЕС, значението  И за Черноморския регион, проблемите на околната среда, свързани с Черно море, както и приоритетите и спорните въпроси, посочени в Зелената книга. Авторът обръща внимание на климатичните промени, на енергията, на океанологията и научните технологии, включително „синята технология" като най-перспективния компонент в диалога ОЧИС - ЕС, на проблема за кадрите, регулаторната рамка, сигурността, управлението на наземните /морските граници и пространственото планиране. Той смята, че идеята за интегрирана брегова зона за управление (ИБЗУ), предложена най-напред от Европейската комисия през 2002 г. с намерението да бъде включена в един бъдещ документ, регламентиращ морската политика на ЕС, със сигурност е приложима за Черноморския регион. В статията се набелязват и следващистъпки, които трябва да бъдат предприети от страна на ЕС и държавите отчерноморския регион.

1ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ И ПОУКИТЕ ЗА НОВОПРИЕТИТЕ ДЪРЖАВИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА СИГУРНОСТ

Кристоф-Александър Пейар

Кристоф-Александър Пейар разглежда въпроса за енергията в Европа между правилата на общия пазар и националните интереси, като обръща особено внимание на фактора „Цар Петрол" като най-широко употребявания енергиен източник заради значението му в транспортния сектор. Според автора политиката на енергийна сигурност на държавите членки на ЕС трябва да се съобразява и с националните традиции. В статията се изразява становището, че общата енергийна политика е трудно постижима цел, а в случай на сериозна геополитическа криза, засягаща петролния и газовия сектор, ядреният отрасъл ще се окаже единственият източник, способен да произвежда енергия в големи мащаби. ЕС би трябвало да открие началото на дебат, по време на който да убеди своите държави членки да отчетат значението на ядрения сектор в  схемаrа на европейск~rга енергетика. Разглеждат се и настоящите геополитически рискове за Европа, като особено място се отделя на енергийното
им въздействие върху Черно море и новоприетите страни.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД БЪЛГАРСКАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА В КРАЯ НА ДЪРЖАВНИЯ СОЦИАЛИЗЪМ

Доц. д-р Искра Баева

Доц. д-р Искра Баева се опитва да представи позабравената картина на българската външна политика в годините, предхождащи „голямата промяна". Целта и е с помощта на архивни документи да припомни, че не всичко в българската външна политика започва в годините на прехода, че не всичко допреди 10 ноември 1989 г. е било свързано единствено и само със Съветския съюз и най-вече - че положителното наследство от миналото трябва да се използва, а направените грешки - да се познават и отчитат в новата геополитическа ситуация, в която днес се намира България. Авторката обръща внимание и на отношенията на България със САЩ, в които „Възродителният процес" е основната пречка, тъй като американската администрация поставя като предварително условие за търговско-икономическите отношения създаването на работна група по човешките права и хуманитарните въпроси, както и решаването на „турския проблем".

ГАГАУЗИТЕ- ИЛИ ЩРИХИ ОТ СЛОЖНОТО НАСТОЯЩЕ НА ДРЕВНАТА АСПАРУХОВА ЗЕМЯ

Д-р Киряк Цонев

Като член на Световния съвет на гагаузите д-р Киряк Цонев участва в Гагаузкия
световен конгрес, проведен на 20--22 юни в град Комрат - столица на автономната териториална формация Гагаузия в рамките на Република Молдова. В статията си той обръща внимание на факта, че в мненията на отделни гагаузки представители относно състоянието и бъдещето на автономната област Гагаузия в Молдова има съществени разлики, които според автора може да се обяснят с борбата между двете тенденции - промолдовската (прорумънската)и проруската, свързани с програмите на основните сегашни претенденти за президентския пост в Гагаузия. Авторът поставя и се опитва да отговори на няколко въпроса, като основните са: кои са гагаузите, какъв е произходът им, откъде произхожда езикът им и др.

КРИЗАТА В СЪВРЕМЕННИТЕ МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ И МЕХАНИЗМИТЕ ЗА ТЯХНОТО РЕГУЛИРАНЕ

Райчо Кацаров

В статията си Райчо Кацаров изразява схващането, че съвременните международни отношения се намират в период на криза. За да се изясни характерът на тази криза, според автора е необходимо да се анализират основните
политически процеси, протичали и протичащи на международната арена от 1945 г. до днес. Той се спира на въпросите относно причините за тази криза, разделението на два полюса, съвременния международен ред и неговите алтернативи. Открит остава основният въпрос, който си задават анализагори и международници днес: каква се очертава да бъде „новата" система на международните отношения.

„ДИЛЕМАТА НА ПИЛЕТО" (ТЕОРИЯТА ЗА НАДМОЩИЕ) В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ ПО ПРИМЕРА НА КРИЗАТА МЕЖДУ ГЪРЦИЯ И ТУРЦИЯ ОТ 1987 Г.

Никое Г Мерцанидис и Стефанос Кацулис

В статията на Никос Г. Мерцанидис и Стефанос Кацулис е демонстрирано нагледно приложението на теорията за надмощието, катоo за пример е дадена гръцко-турската криза от 1987 г. Анализът се базира на модел, който може да се разглежда като разновидност на теорията на политическия реализъм. Основен елемент, който има доминираща роля и в теорията за надмощието, е рационалността в поведението на държавите участници, що се отнася до международната обстановка. Авторите се стремят да дадат определение за надмощие и да разграничат отделните му видове на равнище държави и на ниво индивиди. Направен е обзор на криз~rга между Гърция и Турция от 1987 г., катo са посочени възможни изходи в съответствие с теорията за надмощие.

КОСОВО В ПОЛИТИКАТА НА ЕВРОПА, САЩ И РУСИЯ

Доц. д-р Йордан Величков

Доц. д-р Йордан Величков насочва вниманието на читателите към изключително
остър проблем, който повече от четвърт век тревожи балканските народи - бъдещето на населената предимно с албанци сръбска област Касово и Метохия. Без да се впуска в обширни исторически екскурси, авторът поставя акцентите върху актуалните аспекти на проблема: демографския взрив, довел до рязка и необраrима промяна на съотношението албанци - неалбанци; плана на Марти Ахтисаари за статута на областта; позициите на ЕС, САЩ, Русия, Румъния, Кипър към очакваното обявяване на косовската независимост. Интерес представляват и прогнозите за отражението на косовската енигма върху ситуацията в региона, специално в Република Македония. Впечатлява и не съвсем стандартното предложение за разрешаване на този толкова сложен казус.

САНКЦИИ, ПРИНУДИТЕЛНИ И ЗАЩИТНИ МЕРКИ ПО МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО И ВЪПРОСЪТ ЗА МЕЖДУНАРОДНОПРАВНАТА ОТГОВОРНОСТ

Проф. д-р Георги Бойчев

В своята статия проф. д-р Георги Бойчев изследва тенденцията за разграничаване на международноправната отговорност от правоотношенията по
реализиране на международноправните принудителни мерки, която намира израз и в изработения от Комисията по международно право при Организацията
на обединените нации проект за Конвенция за международно правната отговорност на държавите. Международноправните отношения на репарацията,
реституцията и субституцията са типични примери на международноправната
отговорност. Докато типични принудителни мерки в съответствие с международното право са например: ограничаване на суверенитета на съответната държава чрез окупация и други принудителни средства, включващи
съответни забрани (например да се произвежда и въвежда на въоръжение съответно оръжие, наблюдение и контрол върху въоръженията и въоръжените
сили и др.); демонстрация на сила като средство за псИхическо въздействие
върху съответната държава; блокада като средство за ограничаване общуването
с други страни; прекъсване на стопанските и други отношения със съответната държава; освобождаване по принудителен ред (включително и с въоръжени сили) на незаконно заети територии.

УТВЪРДИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ В ПОЛЗА НА ЖЕНИТЕ В СФЕРАТА НА ТРУДОВАТА ЗАЕТОСТ: ВРЕМЕ ЛИ Е ЗА ПРИРАВНЯВАНЕ КЪМ ЕВРОПА?

Проф.Норийн Бъроуз и Мюриел Робосън

През последните години утвърдителните действия за подобряване на позицията на жените на трудовия пазар във Великобритания излизат на дневен ред в политиката, като мерките варират от квоти до специално обучение. Не толкова лесно се променя правната рамка. Стремейки се в началото да премахне всички възможни форми на дискриминация, сега тя отразява един по-усъвършенстван подход, целящ постигането на реално и постоянно равенство. Това може да включва мерки, които да се окажат в ущърб на мъжете, но целта им е да се коригира неблагоприятното положение на жените в структурен, икономически и исторически план. Авторите Норийн Бъроуз и Мюриел Робосън изследват ограниченията, наложени върху възможността на държавите членки на ЕС да предприемат утвърдителни действия по силата на Общностното право и проучват много по-ограничените клаузи на Закона срещу половата дискриминация. Те се опитват да докажат, че моментът е узрял за преразглеждане на равноправието, за преоценка на вътрешното право и използване на свободата, осигурена от правото на Общността за разширяване
на обхвата на утвърдителните.