МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ - ДЪРЖАВА ПРОДЪЛЖИТЕЛ НА СССР КАТО НОВА КАТЕГОРИЯ НА ПРАВОПРИЕМСТВО МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ

Доц. д-р Пьотр Петрович Кремньов

В своята статия авторът извежда концепцията за Русия като "държава продължител" на бившия Съветски съюз, която не се вмества в рамките на традиционната теория за правоприемство и континуитет, а трябва да бъде разгледана в качеството на нова правна категория. Този статус на Руската федерация на практика е признат от международната общност като цяло - както .· от страна на международните организации, така и от страна на редица държави в света. По мнението на автора останалите държави, които не са направили специални официални заявления за приемането на горепосочения статус на Русия, фактически се съгласяват с нейното продължителство в мълчалива форма. Сред най-силните аргументи на П. Кремньов е преобразуването на дипломатическите и консулските представителства на тези държави и на Руската федерация без взаимна преакредитация и без нова регистрация на правоото на Русия върху недвижимата собственост на бившия СССР зад граница. В подкрепа на тезата си за стасуса на Руската федерация като "държава продължител" на СССР, авторът привежда едно ново и интересно решение на Върховния съд на Дания от 22 март 2007 г. относно недвижимата собственост на бившия Съветски съюз на територията на страната.

КОМПЕТЕНТНОСТ НА СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТРАНСТВОТО НА СВОБОДА, .СИГУРНОСТ И ПРАВОСЪДИЕ

Гл. ас. д-р Николай Марин

В статията се разглеждат основните моменти и най-важната практика на Съда на Европейските общности (СЕО), засягаща развитието на компетентността на СЕО по въпросите на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. След Договора от Амстердам от 1997 г. в чл. 35 са предвидени условията, при , които СЕО придобива тълкувателна компетентост по наказателноправни въпроси. Въпреки това авторът отчита съществуването на противоречие между. сегашната стълбова структура на Европейския съюз и опитите за предоставяне на наднационална компетентост на ЕС по въпроси с междуправителствен характер. Представени са и различни научни схващания по изследвания проблем,
като е направен изводът, че в третия стълб правото на ЕС не притежава върховенство и директен ефект. В заключение е направено предложение към сегашните функции на СЕО да се допълни и функцията му на наказателноправен съд, макар и само с тълкувателна компетентност.

ИНВЕСТИЦИИ В МЕСТНОТО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ: СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ В РАМКИТЕ НА ЕС

Гл. ас. д-р Десислава Стоилова

Разработката има за цел да изследва динамиката на инвестициите в местния публичен сектор в България на фона на постиженията и предизвикателствата при финансиране на местното икономическо развитие в страните от Европейския съюз. Анализирани са показателите общински капиталови разходи на глава от населението, дял на общинските инвестиции съответно в брутния вътрешен продукт, в общата сума на инвестициите в публичния сектор и в общинските разходи. Резултатите от изследването показват, че България има един от най-централизираните модели за осъществяване на публични инвестиции в рамките на Европейския съюз.

ВЕЩНИ ПРАВА ВЪРХУ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ОТ ЧУЖДА ДЪРЖАВА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Гл. ас. д-р Кремен Маринов

В статията са изследванИ актуалните въпроси за правосубектността на държавата от гледна точка на международното частно право. Анализът е посветен на практически значимата хипотеза за придобиване и упражняване на вещни права върху недвижими имоти от чужда държава в Република България. Изследваните отношения са уредени от преки императивни норми на българското международно частно вещно право. Разгледани са въпросите: какви видове вещни права и върху· кои обекти / недвижими имоти в България може да придобива (и упражнява) чужда държава; чрез какви придобивни способи; върху кои видове обекти / имоти може да бъде придобито право на собственост - най-широкото субективно вещно право? Изследван е характерът на правото на собственост, придобито и упражнявано от чужда държава. Направени са изводи, че установените от чл. 29, ал. 5 от Закона за собствеността три придобивни
способа са изчерпателни. Чужда държава може да придобива право на собственост върху земя, сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти в Република България само по силата на международен договор, със закон или акт на Министерския съвет. Тези три придобивни способа имат пряк вещноправен ефект и производен характер

Съдържание
ДОКУМЕНТИ
Стратегия за националната сигурност на Руската федерация до 2020 година / 7

ПРОБЛЕМИ НА ИСЛЯМА
Проф. д-р на филол. н. Цветан Теофанов
Политическият ислям в Близкия изток и евроислямът / 37

Доц. д-р Ибрахим Ялъмов
Ислям и демокрация / 58

БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ
Александър Адлер
България в нова Европа / 71

Иво Цеков
Новите средства на ядреното сдържане и бъдещето на стратегическата триада/ 88

КОМПЮТЪРНИ ТЕХНОЛОГИИ, МЕЖДУНАРОДНО ПРАВО И МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
Гергана Атанасова
Компютърът - мощно средство за усъвършенстване на правните отношения и източник за извършването на измами /  97

Христо Проданов
Интернет и промените в социалните общности / 113

ГОДИШНИНИ
Гл.ас. д-р Кремен Маринов
Сто години от рождението на проф. Владимир Кутиков / 122

РЕЦЕНЗИИИ АНОТАЦИИ
Пламена Златева
Национално, балканско и европейско, конвергентност и диверrентност/ 126

Нашите автори/ 132

Резюмета/ 134

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ИСЛЯМ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК И ЕВРОИСЛЯМЪТ

Проф. д-р филол. н. Цветан Теофанов (Tzvetan Theophanov)

През деветдесетте години на миналия век експертите се обединяват около две полярни мнения и прогнози за политическия ислям и за неговите измерения. Едните смятат, че той поначало крие заплаха, независимо от стратегията и тактиката му, която може и да изключва насилието. Затова не бива да се допуска участие на негови дейци в политическия живот. Другите разграничават екстремистки от умерени организации, като възприемат диференциран подход към тях и се обявяват за прилагане на либерални стратегии за свободно и равностойно функциониране на ислямистките партии. Конкуретната среда и участието във властта биха подложили на изпитание ефективността на популистките лозунги и реализирането им в сложните и тежки близкоизточни условия. Въпреки. антизападните им настроения ислямистите поначало не целят да нападат и атакуват Запада. Тяхната активност е насочена срещу автократичните режими в Близкия изток, които реагират по различен начин: или полагат усилия да ги ликвидират, или си сътрудничат с тях, или се стараят да ги интегрират. Ограничеността на крайните представи за исляма и за мюсюлманите
проличава, когато анализираме и някои аспекти на академичния дебат сред западните мюсюлмански учени и реформатори, които преосмислят класическите религиозни постановки в съответствие с реалностите на модерния свят и с глобализационните процеси, без да излизат от широките рамки на догмата. И те подобно на ислямистите се обръщат към Корана и „пътя" на Пророка Мохамед, за да посочат параметрите на отклонение от тях и да възстановят първичната и неизменна чистота на вярата, но наред с това отчитат дистанцията на времето и промяната в условията, допускайки възможност за актуализиране и либерализиране на теорията и практиката.