МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

ДЪЛГИЯТ ПЪТ НА "ОРИЕНТ ЕКСПРЕС". МИСЛИ ВЪРХУ ПРИСЪЕДИНИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС НА ТУРЦИЯ КЪМ ЕС.

Тодор Симеонов

Турция инициира процеса на присъединяване към Европейския съюз заедно с но дори и днес тя не е сред страните членки и въпросите за нейното присъединяване са все още неясни. В статията авторът се опитва в основни щрихи, без да навлиза подробно в тази дълбоко разисквана тематика, да очертае проблемите пред Турция по пътя на интеграцията й в ЕС. Различията в културно, историческо и религиозно отношение, както и въпросите за огромната територия и население, политическите практики и икономическата стабилност на страната отекват по различен начин в общественото мнение на различните страните членки и политическите им лидери. Тодор Симеонов се спира и на важни предпоставки, описващи защо Турция е
нужна на не само като стратегически партньор, но и като пълноправен член.

ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ХУМАНИТАРНАТА И ВОЕННА ИНТЕРВЕНЦИЯ ЗА ПОНЯТИЯТА НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС И СУВЕРЕНИТЕТ

Ивелина Колева

Във все по-глобализиращия се и взаимносвързан свят се появяват нови тенденции и политики, които често се противопоставят една на друга и предизвикват спорове в международните среди. Такива две явления са хуманитарната и военната интервенция, които изнасят на преден план няколко централни дилеми - напрежението между националния суверенитет и човешките права, цялостното разбиране на международното общество и важността на нормите му, както и правилата на суверенитета, ненамесата и неизползването на сила и не на последно място - намесата само при наличието на национални интереси. Статията разглежда и преценява различни мнения и теории относно това кой международно признат принцип трябва да надделее - защитаването на човешките права по света и международната намеса при наличието на жестоки нарушения на същите или зачитането на националния суверенитет и принципите, залегнали в У става на ООН за ненамеса и неизползване на сила.

ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ. ПОГЛЕД ОТ БРЮКСЕЛ.

Николай Николов

Величието на България, свързвано със средните векове, отдавна вече е отминало. И светът е дълбоко променен от онези времена насам. След Освобождението си от турско робство българската нация е принудена да се съобразява с конюнктурата на Балканския полуостров и в Европа. Великите сили са диктували дълго време обстоятелствата при осъществяването на българската външна политика. Двете световни войни от първата половина на ХХ век имат огромна роля за развитието на редица страни в целия свят и в Европа. Те се оказват мощен катализатор за европейската интеграция от по-късен етап. Взаимният интерес от интеграцията в икономически, а после и в политически аспект, поставя нови принципи при осъществяването на външната политика на всяка страна членка на ЕС. Тези принципи обвързват все · nовече ·решенията· на българските държавници с мнението на наднационалните институции в Брюксел. Критиките оттам са чести и многозначителни, но по-важното за нас е да извлечем поуки, които да ни покажат правилния път за прогреса на България.

ВЛИЯНИЕТО НА ДРЕВНОГРЪЦКАТА КУЛТУРА ВЪРХУ МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Георги Джунджуров

Статията "Влиянието на Древногръцката култура върху международните отношения" проследява пътя на развитие на културата на древна Гърция от самото й зараждане. Разглеждат се основните предпоставки от историята на Елада, довели до разпространението и развитието на културата й върху международните отношения в Древността.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПА В ЕВРОПЕЙСКАТА ИНСТИТУЦИОНАЛНА АРХИТЕКТУРА

Светослав Пиронев

Настоящата 2009 година е вече към края си, но много от сериозните проблеми в международната политика и международните отношения все още не са намерили своя успешен завършек Международните организации, които през последните няколко десетилетия заемат все поважно място в международните процеси преживяха една тежка (а за някои успешна) година. ЕС бе изправен пред страха от второ поредно ирландско "Не", изборите в ЮНЕСКО завършиха със скандали, Муамар Кадафи опита да провокира ООН на редовната й сесия ... На целия този фон Съветът на Европа се готвеше да отбележи своята 60-годишнина - не дотам шумно и помпозно, а умерено и стилно, каквато всъщност е самата организация. Пети май успя не само да обедини лидерите на европейски държави, но и даде повод за цялостно преосмисляне на ролята на Съвета на Европа като организация, която не само че безспорно има място, но и е една от основните носещи конструкции в европейската институционална архитектура.