МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

ТЕОРИЯ ЗА ВЪЗМО'ЖНОСТТА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА Т. НАР. КОНТРОЛИРАНИ ДОСТАВКИ ПРИ РАЗСЛЕДВАНЕТО НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ТРАФИК НА ХОРА

Олег Николаевич Емец

В статията авторът разглежда проблематиката на противодействието на трафика на хора, като анализира ключови положения при разследването на тези престъпления. Мащабите на трафика на хора, за съжаление, в последно време застрашително нарастват. По данни на Организацията на обединените нации обемът на световната търговия само на жени: се оценява на около 12 милиарда долара годишно, което по доходност поставя това престъпление на едно ниво заедно с търговията с оръжие и наркотици. Авторът подчертава актуалността на въпроса за противодействието срещу трафика на хора, който по същество е съвременна форма на организирана престъпна дейност и често има транснационален характер. В заключение Олег Емец обосновава възможността за провеждането на оперативноследственото мероприятие "контролирани доставки" и при престъплението трафик на хора.

РАЗВИТИЕ НА СЪТРУДНИЧЕСТВОТО В ОБЛАСТТА НА ПРАВОСЪДИЕТО И ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ (1975-2010 г.)

Гл. ас. д-р Николай Марин

В статията се изследва развитието на един от най-чувствителните аспекти на европейската интеграция. Ярък пример за взаимодействие между държавите членки е създадената през 70-те години група TREVI (Terrorisme, Radicalisme, Extremisme et Violence Internationale - Тероризъм, радикализъм, екстремизъм и международно насилие). Така на практика се институционализират срещите на министрите на правосъдието и на вътрешните работи на деветте държави към онзи момент. С Договора за Европейски съюз от 1992 г. правосъдието и вътрешните работи са регламентирани като трети стълб на ЕС. С ревизията, извършена с Договора от Амстердам, значителна част от третия стълб е прехвърлена в първия, което засилва ролята на ЕС в сферите на визовата политика, предоставянето на убежище, имиграционната политика и сътрудничеството
по гражданскоправни въпроси. Правосъдието и вътрешните работи се трансформират в пространство на свобода, сигурност и правосъдие. С Договора от Лисабон се потвърждава значителната динамика на разглежданите проблеми. Така Съдът на ЕС придобива компетентност да се произнася по преюдициални запитвания, касаещи пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Премахнато е и условието за депозиране на декларация от всяка от държавите членки за признаване на юрисдикцията на Съда по материите, включени в пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Следва обаче да се подчертае, че с оглед
на специфичната проблематика тази по-широка компетентност на СЕС не се прилага автоматично.

МРЕЖА ТА СОЛВИТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА ПРЕЗГР АНИЧНИ ПРОБЛЕМИ ВЪВ ВЪТРЕШНИЯ ПАЗАР КАТО МЕХАНИЗЪМ ЗА ПО-УСПЕШНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГ АРИЯ КАТО ДЪРЖАВА ЧЛЕНКА НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Христиана Грозданова

Мрежата СОЛВИТ за разрешаване на презгранични проблеми в областта на вътрешния пазар като средство за намаляване на започването на процедури за неизпълнение на задълженията на държавите членки на Европейския съюз е предмет на изследване в настоящата статия. Като "пазителка на Договорите" Европейската комисия е отговорна за осигуряване на еднакво прилагане на законодателството на Съюза във всички държави членки, което в най-голяма степен допринася за просперитета както на вътрешния пазар, обединяващ пазарите на всички държави членки, така и на отделния гражданин и предприятие. Освен механизмите и начина на работа на мрежата, статията анализира и възможностите, които тя предоставя на държавите членки да идентифицират на много ранен етап области, където има трудности с прилагането на правото на Съюза, и да предприемат действия по тяхното отстраняване, като избегнат започването на процедури за нарушение. Създадена през 2002 г., за да улесни гражданите и предприятията при честите преминавания на вътрешните граници, СОЛВИТ постепенно се превръща и в гарант за коректно прилагане на техните права в Европейския съюз.

ТУРЦИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ

Миранда Сабриу

Повече от петдесет години продължават усилията на Турция да бъде приета за пълноправен член на Европейския съюз (ЕС). Желанието на Анкара среща известно разбиране и подкрепа, но и доста по-мощна съпротива. Главните критики са насочени против турските действия срещу кюрдското малцинство, политиката по кипърския проблем и др. под. През последните години все по-често се поставят и някои "деликатни" въпроси: дали трябва да се допуска една ислямска държава в ЕС; няма ли нейното членство да промени по неприемлив начин характера на Съюза; съществува ли риск Анкара да внесе в ЕС собствените си нелеки вътрешнои външнополитически дилеми, дестабилизирайки по този начин не само него, но и целия континент, пък дори и цялата планета? На тях авторката се опитва да предложи свой отговор.

КОСМИЧЕСКИТЕ ОТПАДЪЦИ И МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО

Доц. д-р Габриела Белова

Докато през 60-те години на :ХХ век усилията на човечеството са били насочени към завладяването на космоса, то сега се налага международната общност да бъде активно ангажирана с проблемите на космическия боклук.В редица случаи отпадъците, които са пряк резултат от съзнателна човешка дейност, създават сериозна заплаха за функциониращите космически апарати, преди всичко за пилотираните. В някои случаи големи по обем обекти или такива, съдържащи опасни материали (ядрени, токсични и др.), могат да представляват пряка опасност и за Земята. Авторът се спира на определенията за "космически отпадък"' разработени в рамките на Комитета на ООН за използване на космоса за мирни цели, както и на 66-та конференция на .Асоциацията по международно право в Буенос Айрес. Отделено е внимание на Резолюция А/62/217 от 1 февруари 2008 г., с която Общото събрание на ООН одобрява ръководните принципи за предотвратяване на образуването на космически боклук, приети от Комитета по използване на космоса за мирни цели.