МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КАТО ФАКТОJ> ЗА СИГУРНОСТ И СТАБИЛНОСТ НА БАЛКАНИТЕ

Гл. ас. д-р Николай Попов

През продължителни периоди от време Балканите са били граница на империи и място за срещи на многонационални държави, което е сигурен знак, че са били обект на периодични войни и на несигурност. В последните две десетилетия противоречията в региона са свързани с края на Студената война и с разпадането на Социалистическа Федеративна Република Югославия, което доведе до признаването на независимите държави Словения, Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора и Касово. В тази сложна обстановка Република България е гарантирала в голяма степен своята сигурност заради участието си в колективните системи НА ТО, ЕС и ООН. Безспорно е, че участието па Република България в тези организации, най-вече в Европейския съюз и в НАТО, променят тежестта, мястото и ролята на държавата в рамките на региона.

ЕВРОПЕИЗАЦИЯ НА РУСКОТО ПРАВО
Проф. д-р Сергей Кашкин

Статията е посветена на историята, съвременните тенденции и перспективи при процеса на европеизация на руското право. Разгледани са причините, целите и формите на този процес, както и европеизацията на руското право в различни области от живота. Особено внимание се
обръща на механизма на европеизация на руското право, който се изучава чрез употребата на методи на сравнителното право. Предлагат се средства и начини за ефективно взаимодействие на руското и европейското право в хода на европеизация. Проблемът за създаването на общоевропейско правно пространство е анализиран в контекста на отношенията между ЕС и Русия и техните перспективи.

ЕВРОПЕЙСКИ СЪIОЗ: ПРЕДМЕТ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО SUI GENERIS ИЛИ НАДНАЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ?

Проф. д-р Артем Олегович Четвериков

Статията разглежда жизненоважния проблем за същността на Европейския съюз и правото му чрез прилагане на общия закон за интеграция и логиката на развитието му. Използват се методите на сравнителното право, особено в сферата на конституционното право на различни държави, международното право и области от правото, които са свързани с този проблем. Редица интеграционни организации, съществуващи на различни континенти, както и конфедерации и традиционни международни организации, са анализирани задълбочено и са сравнени с Европейския съюз след влизането в сила на Договора от Лисабон. В статията се прави заключението, че държавите членки предоставят някои от важните си (в миналото) суверенни компетенции на наднационалните организации, които заместват държавите, прилагащи договорените компетенции.

ПЕРСПЕКТИВИ ЗА КОНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА ПРАВОТО НА ЕС: ВЪПРОСЪТ ЗА ПОЯВАТА НА ЙЕРАРХИИ В КОНТЕКСТ А НА КОНСТИТУЦИОНАЛНИЯ ПЛУРАЛИЗЪМ

Проф. д-р Евгени Танчев

Тъй като бъдещите перспективи за конституционализация на правото на ЕС, както и всички въпроси в контекста на рационализма, произхождат от минали и настоящи явления, си струва да се припомнят трите предишни стъпки при изготвянето на конституция в европейската интеграция, която започва в контекста на обществата, предшестващи основаването на Маастрихтския договор за ЕС. Безцелното плаване на кораб в открито море с неписана конституция е рационалистически избор. Вместо да се чака следващата конституционна вълна и пътуването на кораба по море, авторът стига до заключението, че е подобре да се направи усилие да се изработи част от писана конституция от съществуващия вече Договор от Лисабон.

АНТИСЕМИТИЗЪМ И ИСЛЯМОФОБИЯ В БЪЛГАРИЯ. ДЕЙСТВИТЕЛНИ ПРАВНИ И СОЦИОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ

Доц. д-р Ирена Илиева

Целта на статията е да представи накратко действителния правен регламент за защита на религиозните права на индивидите, принадлежащи към мюсюлмански и еврейски общества в България. Авторът прави опит да съчетае правните въпроси с някои скорошни социологически учения по антисемитизъм и ислямофобия и свързаното с тях насилие и престъпления. Явленията антисемитизъм и ислямофобия се основават на присъствието на мюсюлмански и еврейски общества в България. Статията представя някои актуални
статистически данни за турците (мюсюлманите) и евреите в страната според последното преброяване на населението през 2011 г. Вниманието на изследването е насочено към вътрешното законодателство, особено политическите права, защитата от дискриминацията, понятието "положителна дискриминация", религиозните права и свободи и съответното българското наказателно право. Този правен регламент се анализира в светлината на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на България, която определя значимостта на задълженията според международното публично право. Цитира се някоя приложима съдебна практика. Правният анализ демонстрира факта, че няма никакви правни определения за "антисемитизъм" и
"ислямофобия". Прави се общо заключение относно съвместимостта на българската система за защита за индивидите, които принадлежат към малцинствата с международни задължения.