МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

РЕАКЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ КУЛТУРНИ КЛУБОВЕПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ЧЛ. 11 ОТ ДОГОВОРА ЗА ДОБРОСЪСЕДСТВО, ПРИЯТЕЛСТВО И СЪТРУДНИЧЕСТВО, СКЛЮЧЕН С РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Д-р Станислав Станев, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Резюме:

Отношенията между Република България и Република (Северна) Македония често са изправени пред предизвикателства. Независимо от факта, че в историята на младата държава Скопие получава най-интензивна подкрепа именно от София, някои политически кръгове залагат именно на антибългарската реторика. Същата до голяма степен има за своя основа историческият разказ – част от образователната система. А към настоящия момент към това се прибавят и редакционната политика на част от медийната среда. Интензивността на тези послания често създава среда на негативни настроения към България сред гражданите на Република Северна Македония. Така формираното обществено мнение създава сериозна пречка в развитието на отношенията между двете държави. Устойчивостта на този проблем във времето накара София да поиска редица въпроси да бъдат уредени със специален двустранен договор. В същия следва двете държави, освен традиционните декларации за приятелство и добросъседство, да поемат ангажимент и за избягване на езика на омразата. Подписаният през 2017 г. Договор е ратифициран от двете държави и е в сила за тях. Неговите норми обаче не намират очакваното приложение и това си личи по реакцията на македонската държава към българските клубове, регистрирани в градовете Охрид и Битоля.

Ключови думи: България, Македония, културни клубове, Охрид, Битоля.

THE REACTION OF THE REPUBLIC OF NORTH MACEDONIA TO THE BULGARIAN CULTURAL CLUBS THROUGH THE PRISM OF ART. 11 OF THE TREATY ON GOOD NEIGHBOURLINESS, FRIENDSHIP AND COOPERATION CONCLUDED WITH THE REPUBLIC OF BULGARIA

Stanislav Stanev, PhD, University of Plovdiv “Paisii Hilendarski”

Abstract:

Relations between the Republic of Bulgaria and the Republic of (North) Macedonia often face challenges. Regardless of the fact that in the history of the young country, Skopje receives the most intense support precisely from Sofia, some political circles rely on the anti-Bulgarian rhetoric. The persistence of these messages often creates anti-Bulgarian sentiments, which is a serious obstacle in the development of relations between the two countries. Therefore, Bulgaria requested that these issues be settled with a special bilateral agreement, in which the two countries, in addition to the traditional declarations of friendship and good neighborliness, also undertake to avoid the language of hatred. The Treaty signed in 2017 has been ratified by both countries and is in force for them. However, its norms do not find the expected application and this is evident from the reaction of the Macedonian state to the Bulgarian clubs registered in the cities of Ohrid and Bitola.

Key words: Bulgaria, Macedonia, cultural clubs, Ohrid, Bitola.

ЕСКАЛАЦИЯ НА ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ И ЗАКОНОДАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА НОРМАТИВНАТА БАЗА

Докторант Десислава Ахладова, Катедра „Международно право и международни отношения“, Правно-исторически факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“–Благоевград

Резюме:

Настоящата статия има за цел да очертае домашното насилие като сериозен проблем пред българското законодателство. Статистическите данни, изложени в доклади и справки на органите на реда, показват необходимостта от предприемане на ефективни мерки, включително и промени в нормативната уредба, с които да се предотвратяват случаите на домашно насилие и да се осигури по-ефективна защита на пострадалите. В българското законодателство следва да бъдат регламентирани конкретни мерки в областта на превенцията, базите данни и координацията между държавните институции и организациите на гражданското общество, които осъществяват дейност в тази насока, мониторинг, както и мерки в сферата на международното сътрудничество.

Ключови думи: домашно насилие, жертви на домашно насилие, нормативна база.

ESCALATION OF DOMESTIC VIOLENCE AND LEGISLATIVE SOLUTIONS TO IMPROVE THE NATIONAL LEGAL FRAMEWORK

Desislava Ahladova, Ph.D. student, Department of International Law and International Relations, Faculty of Law and History of the Neofit Rilski University – Blagoevgrad

Abstract:

This article aims to outline domestic violence as a serious problem facing Bulgarian legislation. The statistical data presented in reports and summaries of the law enforcement bodies shows the need to take effective measures, including changes in the legal framework, to prevent cases of domestic violence and to provide more effective protection to victims. Bulgarian legislation should regulate specific measures in prevention, databases, and coordination between state institutions and civil society organizations active in this field, monitoring, and measures in the field of international cooperation.

Key words: domestic violence, victims of domestic violence, legal framework.

КРИМИНАЛИЗИРАНЕТО НА РЕЧТА НА ОМРАЗАТА В РАМКИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 Александър Янков,докторант към катедра „Национална сигурност и публична администрация“, Правно-исторически факултет,Югозападен университет „Неофит Рилски“

 Резюме:

Настоящата статия разглежда признанието на Европейската Комисия в редица документи от последните години, че престъпленията от омраза и речта на омразата вече представляват общоевропейски проблем и в този смисъл Европейският съюз трябва да предприеме по-широк набор от политически действия за справяне с дискриминацията и политическия екстремизъм. Целта на инициативата на Комисията е речта на омразата и престъпленията от омраза да бъдат идентифицирани като „други области на престъпност“ по смисъла на член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Това официално се обосновава с аргумента, че това са особено тежки престъпления, както и че развитието на трансграничната престъпност също оправдава включването им в този списък.

Ключови думи: реч на омраза, престъпления от омраза, криминализиране, ДФЕС.

 CRIMINALISATION OF HATE SPEECH WITHIN THE EUROPEAN UNION

 Alexander Yankov – PhD Researcher, Department of National Security and Public Administration,Law and History Faculty,South-West University “Neofit Rilski”

 Abstract:

The article examines the European Commission’s recognition in a number of documents in recent years that hate crime and hate speech already pose a pan-European problem and in this sense the European Union must take a wider set of policy actions to tackle discrimination and political extremism. The aim of the Commission’s initiative is to identify hate speech and hate crime as ‘other areas of crime’ within the meaning of Article 83(1) of the Treaty on the Functioning of the European Union (TFEU). This is officially justified by the argument that these are particularly serious crimes, and that the development of cross-border crime also supports their inclusion in the list.

Keywords: hate speech, hate crimes, criminalization, TFEU.

GREEK CONCERNS ABOUT POWER GAMBIT IN THE EASTERN MEDITERRANEAN

 Stylianos Kafestidis, PhD Student at the Department of International Relations, University of National and World Economy, Sofia

 Abstract

In geopolitical perspective, the Eastern Mediterranean with its potential gas reserves has turned into a zone of tensions and growing contest between regional as well as external actors. Furthermore, the maritime delimitation disputes have increased the likelihood of confrontation between Turkey and Greece. The aim of this paper is to discuss the major concerns of Greece with regard to power politics in the Eastern Mediterranean. Analyzing political and diplomatic relations and applying instruments of geopolitical analysis, the paper discusses current achievements of the Greek foreign policy, the worrisome relations between Greece and Turkey, the Cyprus issue and the energy projects competition.

Greece perceives Turkey under President Recep Tayyip Erdogan as an increasingly authoritarian, unpredictable and revisionist state. Therefore, Greek policies aim to counter Turkey’s expansionism by establishing a network of enhanced bilateral engagement with the US, France and countries from the Eastern Mediterranean. The paper, however, concludes that problems between Greece and Turkey still remain as one of the key challenges for Greece and its strategy in the region. It is particularly difficult for Athens and Ankara to solve their differences due to diverging mindsets and contradictory agendas. Trust can hardly be restored and time is required. There are hopes and expectations that common sense on both sides would prevail and a mode of cooperation with Ankara would be possible, even if the most difficult issues of the power gambit in the Eastern Mediterranean remain unsolved.

Keywords: Greece, Turkey, Eastern Mediterranean, Cyprus issue

ПРЕФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕОРЕТИЧНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ РЕАЛИЗЪМ

Докт. Денис Венциславов, ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“

Резюме:

Политическият реализъм е един от основните теоретични подходи към международните отношения. Въпреки това теоретичните основи на школата, така, както са формулирани от Ханс Й. Моргентау, са базирани върху идеи, които не би трябвало да принадлежат към реалистката традиция.Затова статията си поставя за цел преформулирането на теоретичните основи на реализма. Новият подход е структуриран около политическото, както е дефинирано от Карл Шмит – разделение между приятел и враг. Логически това води до тезата за политическото като онтологичен принцип, което се и превръща в основната идея на новия реализъм. Тези промени в теоретичната обосновка на реализма ще му позволят да запази своята логическа кохерентност и теоретична строгост. 

Ключови думи: Карл Шмит, Ханс Моргентау, политически реализъм, политическа онтология, политическото.

RETHINKING THE THEORETICAL TENETS OF POLITICAL REALISM

Denis Ventsislavov, PhD Student, Faculty of Law, Sofia University „St. Kliment Ohridski“

Abstract:

Political realism is one of the main theoretical approaches towards international relations. However, the basis of the theory, provided by Hans J. Morgenthau, is underpinned by arguments that should not belong to the realist tradition. The main argument is that the core abstract principles of political realism should be reviewed. The reformulated realism is structured around the main idea of the political defined as in Carl Schmitt’s theory – as a friend / enemy distinction. This leads to the argument of the political as an ontological principle, which I imply as the new fundamental concept of the theory. These changes will make realism more logically coherent and more theoretically rigorous.

Keywords: Carl Schmitt, Hans J. Morgenthau, political realism, political ontology, the political.

Съдържание

 Гл. ас. д-р Анна Христова

Околната среда и правата на човека / 7

Докт. Галина Писарска

Взаимодействие на международното право и вътрешното (българско) право в контекста на COVID-19 кризата / 19

Д-р Ана Стоилова

Управление на външните граници при преминаването им между Европейския съюз и Украйна / 28

Доц. д-р Славянка Ангелова, гл. ас. д-р Любомира Христова

Значимост на дигиталните умения за работа в условията на пандемия / 35

Ас. д-р Митко Димитров

Пандемията и постпандемията от КОВИД-19 и медийните предизвикателства в българското обществото / 43

Докторант Роза Желязкова

Прaвен преглед нa Договорa зa междунaроднa продaжбa нa стоки/ 53

Ас. Стоян Васев

Приоритети, произтичащи от Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа в контекста на местното самоуправление в Република България / 60

Приложения

Законодателен акт за изкуствения интелект

Нашите автори