МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКАТА НА ОДРИСКИТЕ ЦАРЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ IОГОИЗТОК (от края на VI в. до 341 г. пр. Хр.)

Проф. д. ист.н. Калин Порожанов

Всички владетели от Олор до Керсеблепт включително сключват договори с Атина за разпределение на сферите на влияние и властване над крайбрежията на Одриското царство. В минимални конкретни измерения събирането на данъците само от елинските полиси и емпориони (в таланти) изглежда така:
Олор -- няма данни;
Терес I - 7-11 таланта;
Спарадок - 17 (27?) таланта;
Ситалк - 77-100 таланта;
Севт I - 200 таланта;
Медок/ Амадок I -- 200 или 500 (?) таланта;
Хебризелм -- 200 или 500 (?) таланта;
Котис I 400, 600, 900, а по-вероятно много над 1000 таланта;
Керсеблепт - 230 или 330 таланта, но само от неговите
емпориони и от Тракийския херсонес.
За около век и половина, от времето на цар Терес I (кр. VI / нач. V в. пр. Хр. - 448 г.пр.Хр.) до времето на цар Керсеблепт (359-341 г. пр. Хр.), приключва една епоха от величието на Одриското царство на траките в Югоизточна Европа. Онова, което постига плеядата одриски царе Терес 1, Спарадок, Ситалк, Севт I, Медок / Амадок I, Хебризелм, Котис I и Керсеблепт, може да се определи като категорично излизане на сцената и най-активно участие на траките чрез Одриското царство в историческата драма, представяща върхови постижения в развитието на Античния свят. Те са техен реален обществено-политически принос в очертаването на историческата перспектива на Европа и Средиземноморието. Нещо повече - те са израз на новоформираща се ценностна система, налагаща не само и толкова съсъществуването между полис и етнос, по и сближаването между тези две начала. Това е характеристиката империя, която прави съпоставима като една от най-напредналите в своята епоха, раннокласовата държава на одрисите с раннокласовите държави-империи, каквито са Лидия и Персия. Именно с включването си в характеристиката империя Царството на траките одриси се оказва водещо в развитието на обществено-политическите тенденции и техните прояви в Европа, определили генезиса и бъдещия облик на имперската елинистическа епоха от Филип П и Александър III Велики насетне в целия Античен свят. Най-добре тази черта личи в последователно спазваната и
преследвана до край политика от представените одриски царе с цел ефикасно налагане над елински полиси и жизненоважното им включване в царската икономика на империята. Така па практика за пръв път в Европа се моделира и определя като най-перспективно за Античността съчетанието, взаимното допълване и симбиозата на двете определящи обществено-държавни начала на I хил. пр. Хр„ назовани от Аристотел етносно и полис110 (Aristot. Politica, 1252 Ь).

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КАТО ФАКТОJ> ЗА СИГУРНОСТ И СТАБИЛНОСТ НА БАЛКАНИТЕ

Гл. ас. д-р Николай Попов

През продължителни периоди от време Балканите са били граница на империи и място за срещи на многонационални държави, което е сигурен знак, че са били обект на периодични войни и на несигурност. В последните две десетилетия противоречията в региона са свързани с края на Студената война и с разпадането на Социалистическа Федеративна Република Югославия, което доведе до признаването на независимите държави Словения, Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора и Касово. В тази сложна обстановка Република България е гарантирала в голяма степен своята сигурност заради участието си в колективните системи НА ТО, ЕС и ООН. Безспорно е, че участието па Република България в тези организации, най-вече в Европейския съюз и в НАТО, променят тежестта, мястото и ролята на държавата в рамките на региона.

ЕВРОПЕИЗАЦИЯ НА РУСКОТО ПРАВО
Проф. д-р Сергей Кашкин

Статията е посветена на историята, съвременните тенденции и перспективи при процеса на европеизация на руското право. Разгледани са причините, целите и формите на този процес, както и европеизацията на руското право в различни области от живота. Особено внимание се
обръща на механизма на европеизация на руското право, който се изучава чрез употребата на методи на сравнителното право. Предлагат се средства и начини за ефективно взаимодействие на руското и европейското право в хода на европеизация. Проблемът за създаването на общоевропейско правно пространство е анализиран в контекста на отношенията между ЕС и Русия и техните перспективи.

ЕВРОПЕЙСКИ СЪIОЗ: ПРЕДМЕТ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО SUI GENERIS ИЛИ НАДНАЦИОНАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ?

Проф. д-р Артем Олегович Четвериков

Статията разглежда жизненоважния проблем за същността на Европейския съюз и правото му чрез прилагане на общия закон за интеграция и логиката на развитието му. Използват се методите на сравнителното право, особено в сферата на конституционното право на различни държави, международното право и области от правото, които са свързани с този проблем. Редица интеграционни организации, съществуващи на различни континенти, както и конфедерации и традиционни международни организации, са анализирани задълбочено и са сравнени с Европейския съюз след влизането в сила на Договора от Лисабон. В статията се прави заключението, че държавите членки предоставят някои от важните си (в миналото) суверенни компетенции на наднационалните организации, които заместват държавите, прилагащи договорените компетенции.

ПЕРСПЕКТИВИ ЗА КОНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА ПРАВОТО НА ЕС: ВЪПРОСЪТ ЗА ПОЯВАТА НА ЙЕРАРХИИ В КОНТЕКСТ А НА КОНСТИТУЦИОНАЛНИЯ ПЛУРАЛИЗЪМ

Проф. д-р Евгени Танчев

Тъй като бъдещите перспективи за конституционализация на правото на ЕС, както и всички въпроси в контекста на рационализма, произхождат от минали и настоящи явления, си струва да се припомнят трите предишни стъпки при изготвянето на конституция в европейската интеграция, която започва в контекста на обществата, предшестващи основаването на Маастрихтския договор за ЕС. Безцелното плаване на кораб в открито море с неписана конституция е рационалистически избор. Вместо да се чака следващата конституционна вълна и пътуването на кораба по море, авторът стига до заключението, че е подобре да се направи усилие да се изработи част от писана конституция от съществуващия вече Договор от Лисабон.