МЕЖДУНАРОДНА ПОЛИТИКА

"МИРАЖЪТ" НА ПРАВОТО - "ОАЗИС" ЗА НАБЛЮДЕНИЕ
Личната неприкосновеност, защитата на личните данни и наблюдението през погледа на европейското и американското законодателство

Василка Чифильонова

Живеем във век на информационен и технически възход, някои дори го наричат "компютърно-зависимо общество". Правото на лична неприкосновеност се смята за основно субективно право и за тази цел са създадени редица актове, но те едва се справят с темповете, с които технологията се развива. Тъй като наблюдението над хората се увеличава значително, обществото изисква повече закони, които да защитават правото им на лична неприкосновеност. Въпреки това те никога не получават достатъчно защита с всички тези изключения, които съществуват в законодателството. Изглежда, че наблюдението се превръща в акт от особена обществена стойност, тъй като правителствата го използват постоянно с единственото обяснение, ·~~ се грижат за обществената безопасност. В такъв момент човек може да се запита за какво му служи законът, ако и без това е под постоянно наблюдение. Удобството на обществото в модерния и динамичен живот и личната му неприкосноненост и доверие в правителствата изглежда са части от различни пъзепи.

БОСНЕНСКИЯТ ПРОБЛЕМ В КРАЯ НА ХХ И НАЧАЛОТО НА XXI В.

Вероника Стоилова

Дълбоките социални и политически промени от края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век правят възможно възраждането на много типично балкански проблеми. Традиционните балкански противоречия не само се изострят, но наред с тях възникват и нови вътрешни и междудържавни конфликта, които допълнително дестабилизират региона. След края на Студената война и с разпадането на СФРIО един от тези проблеми - босненският - се актуализира отново и навлиза в нова фаза от развитието си. Водена от желанието за политическ самостоятелност, Босна и Херцеговина започва процеса на отделянето си от СФРЮ. В резултат на това се заплита сложен възел от противоречия между трите общности в страната, които постепенно започват да се превръщат във врагове. Конфликтът придобива характера на гражданска
война, ь която като основен се издига религиозният фактор. Разделени на три враждуващи лагера, сърби, хървати и Мюсюлмани категорично демонстрират нежеланието си да живеят заедно в една мултиетническа държава. Перспективата за членство в ЕС е една от малкото цели, които обединяват сърбите, бошняците и хърватите в Босна и Херцеговина, въпреки очакванията, че страната няма да е в състояние да се присъедини към Съюза в близко бъдеще.

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДДАЛОГ В МАКЕДОНИЯ СЛЕД ОХРИДСКИЯ ДОГОВОР

Благой Цонев

Авторът проследява ситуацията в Македония след отделянето й от бивша Югославия. Особено внимание се обръща на Охридския договор, който изцяло променя политическия живот в Македония. Въпреки че в началото има негативно оnюшение към реализирането на този договор, той определя Македония като консенсуална демокрация. Осъществяването на договора се извършва чрез лидерски срещи, които дават право на ръководителите на политическите партии да вземат решения и да диктуват парламентарната процедура в страната. Независимо от факта, че изпълнението на Охридския договор е към своя край, авторът заявява, че на Македония й предстои да извърши още много неща, за които да се говори, за да може страната най-после да тръгне по пътя на сигурността
и икономическото развитие.

БЕЛГРАД - ЛЮБЛЯНА - БРЮКСЕЛ (ПЪТЯТ НА СЛОВЕНИЯ)

Лилия Бояджuева-Димитрова

Статията проследява пътя на Словения, една бивша югорепублика, след отделянето й от СФРЮ до пълноправното й членство в Европейския съюз. Специално внимание се обръща и на някои от причините за разпада на Югославия. Посочени са отделните действия на словенците до обявяването на независимост на 25 юни 1991 г., като последвалата 10-дневна война е разгледана и от друга гледна точка, освен общоприетата. Хронологично са отбелязани и стъпките на Словения от признаването й от ООН до приемането й в редиците на голямото европейско семейство.

ЕРАТА НА ЧАУШЕСКУ

Цветелина Ерелшева

Чаушеску поема поста генерален секретар на Румънската работническа партия през март 1965 г. Той прекратява активното участие на Румъния във Варшавския договор, въпреки че страната е формален участник в него до разпускането му. От 1972 г. Чаушеску започва да прилага проект за "систематизиране" на градските и селските населени места, чиято цел е да "хомогенизира" обществото. Социалната политика на режима има значителен принос към утежняването на състоянието в страната. Насилственото увеличаване на "естествения" прираст на населението в продължение на десетилетия е един от основните му приоритети. Румъния не е вярна и предана на Съветския съюз. Въпреки диктаторския режим заявяваната независимост от Москва води до благосклонността (не безкористна) на Запада. Режимът на Чаушеску получава значителни заеми за изпълнение на икономическите си програми. През 80-те
Чаушеску започва износ на голяма част от държавната, земеделската и индустриалната продукция с цел изплащане на дълговете. Решението му довежда страната едва ли не до бедствено положение. На 25 декември 1989 след Николае и Елена Чаушеску са осъдени на смърт и екзекутирани от набързо скалъпен военен съд.

ДЪЛГИЯТ ПЪТ НА "ОРИЕНТ ЕКСПРЕС". МИСЛИ ВЪРХУ ПРИСЪЕДИНИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС НА ТУРЦИЯ КЪМ ЕС.

Тодор Симеонов

Турция инициира процеса на присъединяване към Европейския съюз заедно с но дори и днес тя не е сред страните членки и въпросите за нейното присъединяване са все още неясни. В статията авторът се опитва в основни щрихи, без да навлиза подробно в тази дълбоко разисквана тематика, да очертае проблемите пред Турция по пътя на интеграцията й в ЕС. Различията в културно, историческо и религиозно отношение, както и въпросите за огромната територия и население, политическите практики и икономическата стабилност на страната отекват по различен начин в общественото мнение на различните страните членки и политическите им лидери. Тодор Симеонов се спира и на важни предпоставки, описващи защо Турция е
нужна на не само като стратегически партньор, но и като пълноправен член.

ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ ХУМАНИТАРНАТА И ВОЕННА ИНТЕРВЕНЦИЯ ЗА ПОНЯТИЯТА НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС И СУВЕРЕНИТЕТ

Ивелина Колева

Във все по-глобализиращия се и взаимносвързан свят се появяват нови тенденции и политики, които често се противопоставят една на друга и предизвикват спорове в международните среди. Такива две явления са хуманитарната и военната интервенция, които изнасят на преден план няколко централни дилеми - напрежението между националния суверенитет и човешките права, цялостното разбиране на международното общество и важността на нормите му, както и правилата на суверенитета, ненамесата и неизползването на сила и не на последно място - намесата само при наличието на национални интереси. Статията разглежда и преценява различни мнения и теории относно това кой международно признат принцип трябва да надделее - защитаването на човешките права по света и международната намеса при наличието на жестоки нарушения на същите или зачитането на националния суверенитет и принципите, залегнали в У става на ООН за ненамеса и неизползване на сила.